Р Е Ш Е Н И Е          N  507                        София ,22. 06. 2010  година                                     В ИМЕТО НА  НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на  двадесет и първи май,  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова                                     Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова   като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 944 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 1107/09 от 5.10.2009 г. По гр.д. № 944 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 668 от 4.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд , с което е отменено решение № 310 от 16.11.2005 г. по гр.д. № 197 от 2005 г. на Районен съд, гр. С. и е отхвърлен предявеният от касаторката Е. Й. Б. против Б. Д. М. и В. Д. М. осъдителен иск по чл.108 ЗС за ½ идеална част от първият етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ Х от кв.28 по плана на с. С.. Касационното обжалване на решението е допуснато по въпроса за правните последици от невписаното съдебно решение по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и дали то поражда правни последици. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждането на доказателственият материал и неправилно приложение на материалният закон при преценка на правото на съсобственост. Ответниците Б. Д. М. и В. Д. М. са подали възражение, което са представили в производството по чл.288 ГПК при преценката за допустимостта на касационното обжалване. В него изтъкват и съображения относно правилността на решението. Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за тях и в едномесечния срок , предвиден с разпоредбата на чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна , а касираният съдебен акт като краен резултат е правилен. С решение № 599/08 от 4.06.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Върховния касационен съд , Пето гражданско отделение е отменил предходното въззивно решение, с което е бил уважен иска по чл.108 ЗС . В това отменително решение изрично е посочено, че Н. и Д. Б. са станали собственици на първият етаж от сградата , за която е отстъпено право на строеж със сключеният алеаторен договор, изповядан с нотариален акт №165, т.01, н.д. № 251 от 1982 г. Въз основа на тази суперфиция те са изградили първият етаж от двуетажната жилищна сграда в парцел ****, кв.28 по плана на с. С. и са станали негови собственици , като е възникнало право на собственост върху този етаж на това деривативно основание, поради което не е възможно да претендират да са такива и по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В последствие те с н.а. № 63, т.03, н.д. № 3* н.д. № 420 от 2003 г. са го прехвърлили на Б. Д. М. и В. Д. М.. Извода на въззивният съд, че по силата на този нотариален акт те са станали собственици е правилен, но не защото решението за разваляне на алеаторният договор не е било вписано и е възникнала последицата на чл.115 вр. с чл.114, б. “а” от Закона за собствеността. С решение № 197 от 6.06.1995 г. по гр.д. № 150 от 1993 г. на Районен съд, гр. С. е бил развален за ½ идеална част на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният алеаторен договор за прехвърляне на право на строеж. Към момента на постановяване на решението обаче вече е съществувал етажа, чийто собственици са били сем. Б. . Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. Развалянето на договора с който е отстъпено право на строеж обаче не се отразява на вече възникналото право на собственост върху етажа, което е различно от предмета на алеаторния договор. Правото на собственост върху етажа не е бил насрещната престация срещу задължението на преобретателите да гледат и издържат прехвърлителя. Това право не е възникнало въз основа на приращение и няма характера на “ плодове” на прехвърлената вещ съгласно чл.57, ал.1 ЗЗД . В случая обаче се намираме пред хипотезата на чл.57, ал.2 ЗЗД , тъй като подлежащата на връщане вещ, т.е. вещно право вече не съществува . През 2003 г. сем. Б. също са били собственици на етажа, поради което и сключеният договор за покупко-продажба с н.а. № 63, т.03, н.д. № 3* н.д. № 420 от 2003 г. е породил вещно правен ефект и купувачите М. са станали собственици. От своя страна решението , с което е развален договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е произвело вещноправен транслативен ефект в отношенията между страните в момента на влизането му в сила и обвързва страните, независимо че е било вписано след установения в чл. 115, ал. 1 ЗС 6 месечен срок. Правилно е отбелязано , че вписването има единствено оповестително действие по отношение на трети лица относно разместването на вещните права върху имота, настъпило с постановяването му и влизането му в сила. Предявеният иск за ревандикация срещу М. от касаторката е неоснователен защото тя не е станала собственик по силата на наследственото правоприемство от своя баща Й на идеална част от този етаж защото това право на собственост не е съществувало в неговата имуществена сфера към момента на неговата смърт, а не защото решението за разваляне на договора не е било вписано. Решението е правилно следва да се остави в сила. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 668 от 4.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: