Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * предварителен договор * данък добавена стойност * договор за покупко-продажба * обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен * плащане на цена

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№  557

 

 

София  13.07.  2010 г.

 

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на десети юни, две хиляди и десета година в състав:

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                  

                                                                    МАРИО ПЪРВАНОВ

 

 

 

при секретаря  Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 116/2009 г.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б”О. , град С. , подадена от пълномощника му адвокат Г, срещу въззивно решение №І-153 от 20.08.2008 г. по гр. дело № 405/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение №13 от 20.02.2008 г. по гр. д. №153/2002 г. на Царевския районен съд и по реда на чл.297, ал.2 ГПК/отм./ е обезсилено решение №95 от 08.07.2003 г. по гр. д. №153/2002 г. на Царевския районен съд, допълнено с решение №114 от 31.07.2003 г. по същото дело, поради неизпълнение на задължението на ЕТ „Д”, да заплати на „В”ЕО. сумата от 40 200 лв. Въззивният съд е приел, че сумата от 40 200 лв. е преведена в срока по чл.297, ал.1 ГПК/отм./ от купувача на продавача. Това обаче не означава изпълнение на задължението за парична престация в пълен размер, тъй като само сумата от 33 500 лв. е постъпила като цена в патримониума на продавача, а останалата част от 6 700 лв. е начислена като дължим данък – ДДС в приход на бюджета. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ не е обсъдил всички изложени доводи. Неправилно е приел, че решението за обявяване на предварителния договор за окончателен трябва да се обезсили, тъй като не е заплатен целият остатък от дължимата продажна цена. В решението по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, което замества окончателния договор, изрично е определен остатъкът от продажната цена - 40 200 лв. без да е посочено, че отделно върху нея се дължи ДДС. Според разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС когато не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че е включен в договорената цена.

Ответникът по касационната жалба „В”ЕО. , град С. , оспорва жалбата.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Д”, град С. , не е заявил становище.

С определение №680 от 06.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №І-153 от 20.08.2008 г. по гр. дело № 405/2008 г. на Бургаския окръжен съд. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС, според която когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, то се приема, че той е включен в договорената цена.

В обжалваното съдебно решение е прието, че в случаите когато при условията на чл.45, ал.7 ЗДДС доставчикът – данъчно регистрирано лице, сам е избрал доставката да бъде облагаема с ДДС, то данъкът не е част от цената, а добавка върху крайният и размер. Според други съдебни решения винаги когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, то се приема, че той е включен в договорената цена.

Правилно е второто разрешение. Разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС, според която когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена, е императивна. Тя се отнася и за случаите по чл.45, ал.7 ЗДДС когато доставчикът – данъчно регистрирано лице е избрал една освободена от ДДС доставка да бъде облагаема с този данък. Този избор на една от страните по договора не може сам по себе си да дерогира разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС и да задължи другата страна да заплати по-висока цена от уговорената.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

В случая по делото е безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижими имоти при условие, че бъде изпълнено в двуседмичен срок задължението на купувача ЕТ „Д” да заплати сумата 40 200 лв. В определения срок тази сума е платена. В решението не е отбелязано, че ДДС се дължи отделно. Съобразно изложеното по-горе това означава, че не се дължи отделно ДДС върху сумата 40 200 лв. Според разпоредбата на чл.20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните като отделните уговорки се схващат съобразно смисъла, произтичащ от целия договор. В случая действителната обща воля на страните по предварителния договор, отнасяща се до желаните от тях правни последици, е била тълкувана от съда при постановяване на решението за обявяване на договора за окончателен. Решението, с което е уважен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, е конститутивно. То замества окончателния договор и създава ново право положение. По тази причина тълкуването на действителната воля на страните по предварителния договор относно това дали уговорената продажна цена е с или без ДДС е направено вече с това влязло в сила конститутивно решение. В производството по чл.297, ал.2 ГПК/отм./ по искането за обезсилване на решението, не може да се направи друго, различно тълкуване относно действителната воля на страните по отношение на това дължим ли е или не ДДС.

При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за основателност на искането за обезсилване на решението.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и искането да се отхвърли като неоснователно.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 70 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №І-153 от 20.08.2008 г. по гр. дело № 405/2008 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.297, ал.2 ГПК/отм./ на „В”ЕО. , град С. , за обезсилване на решение №95 от 08.07.2003 г. по гр. д. №153/2002 г. на Царевския районен съд, допълнено с решение №114 от 31.07.2003 г. по същото дело, поради неизпълнение на задължението на ЕТ „Д”, да заплати на „В”ЕО. сумата от 40 200 лв.

ОСЪЖДА „В”ЕО. , град С. , да заплати на „Б”О. , град С. , 70 лв. деловодни разноски.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.