Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 20.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 937 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Б. И. С. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 711 от 30.05.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 634/2010 година на ОС- Варна. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 31 ЗН при формиране на наследствената маса, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, по изведения въпрос – следва ли при определяне масата по чл. 31 ЗН в нея да се включва имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите, доколкото след смъртта им, ако имотът не беше подарен , той не би бил включен в наследствената маса, поради отчуждаването в полза на държавата и непринадлежността му към наследството и след като облагодетелствуваното с дарението лице е починало преди наследодателите си , кои са пасивно легитимираните да участват в производството по чл. 30 ал.1 ЗН наследници с право на заместване или всички негови наследници по закон с довод , че по поставения въпрос липсва съдебна практика и неговото произнасяне би довело до еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. М. С. – АК В. , с които се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради липса на основания , както и основателността на самата касационна жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК е отменил изцяло Решение Nо 3714 от 10.12.2009 година по гр.д. Nо 3032/2009 година на РС- Варна и вместо него е постановил , че на основание чл. 30 ал.1 ЗН възстановява по иска на Б. И. С. накърнена запазена част от наследството на баща му И. С. Г. / поч. 01.05.2005 г./ като намалява с 1 234.30/31 150 идеални части извършеното от наследодателя И. С. Г. в полза на Р. И. С. дарение на недвижим имот-апартамент в [населено място] , ведно с принадлежностите му , обективирано по НА Nо */ 15. 02. 1993 година, срещу наследниците на Р. И. С.- И. М. , Е. Д. и Г. И. и на основание чл. 36 ал.1 ЗН е осъдил ответниците да заплатят общо сумата 1 015 лв., или всяка от тях по 253.84 лв. , на ищеца Б. С. , ведно със законната лихва до окончателното и заплащане. Със същото решение, на основание чл. 30 ал.1 ЗН , въззивният съд е възстановил по иска на Б. И. С. накърнена запазена част от наследството на майка му Г. П. Г./ поч. 10.10.2008 год. / като е намалил с 2223.88/42750 идеални части извършеното от наследодателката Г. П. Г. в полза на Р. И. С. дарение на недвижим имот - апартамент в [населено място] , ведно с принадлежностите му , обективирано по НА Nо */ 15.02.1993 година, срещу наследниците на Р. И. С.- И. М. , Е. Д. и Г. И. и на основание чл. 36 ал.1 ЗН е осъдил ответниците да заплатят общо сумата 1 290.12 лв. , или всяка от тях по 322.53 лв. , на ищеца Б. С. , ведно със законната лихва до окончателното и заплащане , както и да заплатят дължите разноски за въззивната инстанция от 1183 лв. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част- чл.30 във вр. с чл.28 от ЗН за поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството. За да се установи размера на запазената част на наследника със запазена част при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса според изискванията на чл.31 ЗН, като в нея включва, всички имоти които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му , като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената маса се извършва поред стойността на недвижимите имоти по време на откриване на наследството и според стойността на движимите вещи по време на дарението. Или в масата по чл.31 ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, с изключение на тези права които се погасяват със смъртта му. За да се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената част , след като бъде съставена /като имущества и стойност/ масата по чл.31 ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията на наследодателя/ в т.ч. и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН/, за да получи чистата стойност на наследството. Едва след приспаднат задълженията на наследодателя , съдът , сезиран с иска по чл.30 ал.1 ЗН, следва да се прибави стойността на даренията. За да се разреши основният спор на иска по чл.30 ал.1 ЗН, дали дарението, чиято отмяна се иска следва да се намали или не и в какъв обем, решаващият съд следва да разреши въпроса за т.н. свободно имущество от наследството. Именно тук в този етап на логически съждения, решаващият съд следва да прецени има ли свободни наследствени имоти, от които наследникът със запазена част, заявил искането си по чл.30 ал.1 ЗН, да се удовлетвори или не. „Прибавянето на дарение” на недвижим имот ,извършено от наследодателите в полза на наследника, заявил претенциите си за възстановяване на запазена част при формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН е задължително, доколкото дарението не носи белега на обичайно такова,касаещо движими вещи със сантиментална стойност или незначителни суми. Дарението на недвижим имот е придобиване на едно имуществено право без насрещна престация и последващото му отчуждаване било по административен ред или по волята на дарителя не е основание този имот да не се включи в наследствената маса и съответно с него да не се извърши прихващане по спора дали е нарушена или не запазената част от наследството на сънаследника , заявил иска по чл. 30 ал.1 ЗН. Изискването на законодателя не може да бъде пренебрегнато при предположение, че ако имотът би бил отчужден от наследодателя, то към момента на смъртта му , това имущество не би съставлявало част от наследството, тъй като при формиране на масата по чл. 31 ЗН законодателят е определил строги правила, които следва да бъдат съблюдавани стриктно. Материално-легитимирани да отговарят по иска по чл. 30 ал.1 ЗН са облагодетелстваните лица.Ако облагодетелстваното лице / наследник по завещание или надарен / е починало , то искът следва да бъде предявен срещу неговите наследници. В хипотезата , когато нададеното лице е починало преди да се открие наследството на лицата , разпоредили се безвъзмездно със свое имущество в негова полза , то страни-ответници по иска по чл. 30 ал.1 ЗН в тази хипотеза са само лицата- наследници по заместване – т.е. само низходящите на облагодетелствуваното лице – чл. 10 ал.1 ЗН. По същество на релевираните доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Данните по делото сочат , че при образуване маса по чл.31 ЗН, въззивният съд не е допуснал нарушение по приложението на закона, което да обуслови отмяна на обжалваното решение. С оглед на изложените по-горе съображения по приложение на материалния закон- чл. 31 ЗН , настоящият състав приема , че правилно при формиране на масите по наследството съответно на И. Г. –баща и Г. Г.- майка , е включено и дарението на 1/10 идеална част от недвижим имот в полза наследника Б. С., направено с НА Nо */1980 год. от неговите родители, макар и в последствие тази идеална част да е била отчуждена за нуждите на държавата, но срещу надлежно определено обезщетение .След като лицето е получило безвъзмездно имущество , то последващото му отчуждаване, както вече бе посочено е ирелевантно. След като решението на въззивния съд е в насока,аналогична на приетата теза за уеднаквяване на съдебната практика, то не е налице основание за отмяна на обжалваното решение , Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод , че материално-легитимирани да отговарят по иска по чл. 30 ал.1 ЗН са наследниците на починалото облагодетелствувано лице- т.е. в аналогична на настоящата хипотеза не само низходящите , но и преживялата съпруга. Това е така , но само когато наследството , по отношение на което ще се възстановява запазената част на наследник с такава част е открито приживе на облагодетелствуваното лице. Когато се касае до наследство на възходящи, починали след смъртта на техен низходящ, облагодетелствуван по силата на безвъзмездно разпореждане / дарение или завещание / , то искът с който някой от останалите наследници с право на запазена част иска възстановяване на своята запазена част следва да се предяви само по отношение на наследниците по заместване- т.е. само спрямо низходящите, тъй като именно те встъпват в наследственото правоотношение спрямо наследството, което се открива със смъртта на техния наследодател , но от друг ред- този на възходящите . С оглед на изложеното следва , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 711 от 30.05.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 634/2010 година на ОС- Варна, постановено по исковете на Б. И. С. по чл. 30 ал.1 ЗН. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: