Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * доказателства * допълнителна и комплексна експертизи * вещо лице * давностно владение


3
Решение по гр. д. № 376/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 291

гр. София, 05.07.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 376 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 1912/06 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 13.10.2005 г., допълнено с решение от 22.02.2006 г., по гр. д. № 8470/03 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на внасянето в ТКЗС на земеделски земи, П. С. В. е бил собственик на земеделски имот в[жк]м. “Гьоловете” с площ 4 дка, заснет по КП на [населено място] от 1946 г. като имот пл. № 56 к. л. 660, а по графични данни с площ 6.425 дка.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. Н. Ш., А. Н. Ш., П. В. Х., М. П. Х., К. В. Ч., действуваща чрез своята майка и законен представител Л. Б. Ч., В. С. С., К. Е. Н., Г. Е. К., Г. М. Ж., Д. В. М., А. С. Й., В. И. Л. и Е. И. Г.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация Г. Д. В., Г. Е. М., Й. К. Д., М. П. Ц., М. С. К., Надежда А. К., С. С. П., С. Д. К., Надежда А. С., Т. А. С. и П. А. П. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че с констативен нот. акт № 37 от 17.03.1932 г. ищците са доказали, че техният наследодател П. С. е бил собственик на процесния имот към момента на обобществяване на земеделските земи. С гласните доказателства ангажирани от ответниците не било установено че техният наследодател П. К., е владял нивата като своя собственост и е придобил право на собственост върху същия имот по давност до момента на внасянето му в ТКЗС.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. Заключенията на основната тройна експертиза не била подписана от в. л. Ч., а допълнителната експертиза не била подписана от в. л. Д.. Нарушен бил и материалния закон, тъй като наследодателят на ответниците придобил имота по давност към 1949 г., тъй като го владял от 1929 г.
Установено е, че ищците са наследници на П. С. В., починал през 1968 г., а ответниците са наследници на П. К. В., починал през 1940 г. С решение № 5862 от 25.09.2000 г. правото на собственост върху ливада от 6.408, имот пл. № 56 по КП от 1946 г. бил възстановен въз основа на декларация на наследниците на П. К.. С протоколно решение № 354 от 02.04.2001 г., решението от 25.09.2000 г. било отменено поради открити нови доказателства - нот. акт на П. С.. С влязло в сила решение от 24.09.2003 г. по гр. д. № 4903/01 г. на СРС е прогласена нищожността на протоколно решение № 354 от 02.04.2001 г.
За изясняване идентичността на имотите, първоинстанционния съд е назначил техническа експертиза. С единична и тройна експертиза било установено, че по КП от 1946 г. имот пл. № 56 бил записан на името на П. В. с графична площ 6.4 дка. Имотът бил идентичен с описания в нот. акт от 1932 г. Пред въззивния съд е допусната единична експертиза със задача, след като се запознае с представената аерофотоснимка да даде заключение колко имота са очертани върху имот пл. № 56 и какъв е размера на имотите по снимката, както и дали са идентични с процесния. Според заключението на в. л. Р., в обхвата на процесния имот пл. № 56 не се вижда повече от един имот, като точността на идентификация е 1.75 м. Експертизата е оспорена и със същата задача е допусната тройна експертиза. Тройната експертиза е изготвена и подписана от в. л. Ч., Д. и Г.. Към нея е приложено особено мнение на в. л. Д.. В съдебно заседание на 06.06.2008 г. експертизата е приета от съда и по молба на процесуалния представител на ответниците е назначена допълнителна експертиза която да установи имало ли е път и граници в целия имот. Допълнителната експертиза е депозирана от вещите лица на 01.06.2009 г. без върху нея да има положен подпис на в. л. Д.. Вещите лица са сравнили аерофотоснимка от 1950 г. и стар КП и са установили, че е очертан един имот, който по графични данни бил с площ 6.4 дка. Според вещите лица, установена била идентичност между имота описан в нот. акт по запазени трайни топографски ориентири, а нямало данни за наличие на самостоятелен имот в северната част от имот пл. № 56 с площ 4.1 дка, претендиран от ответниците, тъй като били посочени само две граници. Трите вещите лица са били разпитани в съдебно заседание, като в. л. Д. е заявило че поддържа заключението досежно относимостта му към поставената задача, както и изразеното особено мнение.
С определение № 972 от 01.11.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали съдът може да обоснове решението си с неподписана експертиза.
Съдът назначава вещи лица за да дадат отговор на въпроси, които изискват специални знания. Съгласно чл. 157 ал. 1 ГПК /отм./, вещото лице е длъжно да представи подписано заключение си най-малко пет дни преди съдебното заседание. Според чл. 157 ал. 2 ГПК /отм./, при оспорване заключението на единичната експертиза съдът може да назначи друго, или повече вещи лица. Съдът може с решението си да възприеме изцяло изводите на вещото лице, но може и да ги отхвърли. Заключението съдът преценява не изолирано, а в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
Настоящият състав счита, че практиката изразена в решение № 437 от 09.05.1994 г. по гр. д. № 296/94 г. на ВС I ГО не може да бъде споделена. Действително, допълнителната тройна експертиза не е подписана от едно вещо лице, но това процесуално нарушение, не е съществено за правилността на решението. Подписът на вещото лице само удостоверява че експертизата изхожда от определено лице, като меродавно е дали в съдебно заседание я поддържа или не. В подкрепа на извода, че нарушението не е съществено е и факта, че в чл.199 ГПК, в сила от 01.03.2008 г., не е възпроизведен текстът на чл. 157 ал. 1 пр. 2 ГПК /отм./ който изискваше представеното от вещото лице заключение да бъде подписано.
С оглед отговора на формулирания въпрос, доводът в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд е неоснователно. Подписите на другите две вещи лица са достатъчни за да се приеме, че експертизата е депозирана в срок, тъй като болшинството от тях са я подписали, а неподписалото експертизата вещо лице се е явило в съдебно заседание и е заявило че поддържа становището си. Освен това, съдът е обосновал изводите си не само с неподписаната експертиза, а е обвързал изводите си с всички събрани по делото доказателства.
Неоснователен е и доводът в жалбата за нарушение на материалния закон. В. съд законосъобразно е приел, че изискуемия давностен срок за придобиване на имота от наследодателя на касаторите е 20 г. според отменения Закон за давността, действал до влизане в сила на Закона за собствеността през 1951 г. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели е направил извода, че не е доказан факта на владение от наследодателя на ответниците върху спорния имот от 1929 г. до 1949 г. Показанията им са в смисъл, че е владял имот от 2-3 дка в същата местност, но не е установена идентичност на владения имот с процесния и то за целия изискуем период от време.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 1912/06 г. Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: