О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 29 гр. София, 18.01.2023 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари,2023 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА С участието на прокурора от ВКП ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1008/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С протоколно определение от 22.11.22 г., постановено от ОС-Плевен, НО, по Н.О.Х.Д.666/22 г., е прекратено съдебното производство по посоченото дело и е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ в процедура по чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е неоснователно, с оглед разпоредбите на чл.42,ал.1 и чл.36,ал.2 вр.ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящата инстанция е необходимо да посочи процесуалното развитие на процесното производство, промяната на законодателството в хода на същото и заетите в тази връзка позиции на съдилищата. Хронологията установява, че по внесен на 21.08.19 г. обвинителен акт от Специализираната прокуратура срещу Д. А., А. М., Н. С. и М. Я. за извършени от тях престъпления, в т.ч. по чл.321,ал.3,т.2 вр.ал.2; чл.199,ал.2,т.3 вр.ал.1,т.2 и т.5,пр.2 вр.чл.198,ал.1,пр.1 и пр.2, вр.чл.26,ал.1 НК, е образувано Н.О.Х.Д.3066/19 г. по описа на Специализирания наказателен съд (СНС), 10-и състав. След закриване на специализираните институции със ЗИД на ЗСВ (обн., „Д. в-к“, бр. 32/26.04.22 г., в сила от 28.07.22 г.) съдията-докладчик, с оглед § 50,ал.1 от ПЗР на посочения закон, е разпоредил делото да бъде изпратено за деловодно завеждане на ГС-София (СГС), считано от 27.07.22 г. След осъществяване на това действие, на 15.09.22 г.е проведено поредно съдебно заседание, вече пред СГС. Ход на делото не е даден поради констатация за непълен съдебен състав, с оглед смъртта на съдебния заседател М. В., настъпила на 02.09.22 г. Освен това съдът счел, че следва да прекрати съдебното производство и да изпрати делото по подсъдност на ОС-Плевен на основание чл.36 вр.чл.258 НПК /отделен е въпросът как при присъствие в протокола на някакъв състав, произнасянето, изписано в него, е еднолично на председателя/. Изложени са следните мотиви: вторичната престъпна дейност била извършена при условията на продължавано престъпление, като първото деяние било осъществено в гр. София, а останалите три – в гр. Плевен, и самото престъпление било довършено в района на ОС-Плевен. Според обстоятелствената част на обвинителния акт инкриминираната ОПГ била създадена в гр. Плевен, като действала на територията на градовете София и Плевен. Въз основа на това е образувано Н.О.Х.Д.666/22 г. по описа на ОС-Плевен. Делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 22.11.22 г. В хода му страните изразили разнопосочни становища по въпроса за подсъдността. Съдът намерил, че следва да прекрати съдебното производство и да повдигне препирня пред ВКС по следните съображения: - Обстоятелството, че е починал член на съдебния състав от съда, пред който първоначално е образувано делото при закриване на специализираните институции, поради което била налице непълнота на този състав, не дава основание за прекратяване на съдебното производство пред СГС и изпращането му на ОС-Плевен за провеждане на разпоредително заседание и разглеждане на делото. -Съгласно разпоредбата на § 50,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ първоинстанционните наказателни дела, по които е било проведено разпоредително заседание пред СНС, стават подсъдни на СГС и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието. С оглед на това не е имало основание за прекратяване на съдебното производство, с дистанциране от задълженията по чл.258,ал.2 НПК чрез насочване на делото към друг съд. - На последно място, извън посочените съображения, легитимираният състав на ОС-Плевен е изложил мотиви за наличие и на друго самостоятелно основание, което препятства делото да бъде разгледано от ОС-Плевен, а именно разпоредбата на чл.36,ал.3 НПК, която предписва правило за подсъдност на съда, в чийто район е завършено ДП – в случая проведено в гр. София от ГДБОП, където е и приключило и съответно компетентност към 2019 г., когато е внесен ОА на СНС. Както вече беше посочено, в Д.в-к,бр.32/22 е публикуван ЗИД на ЗСВ. Съгласно §43 от ПЗР на закона, с влизането му сила (28.07.22 г.) се закриват специализираните съдилища и специализираните прокуратури. С ПЗР са внесени и съответните изменения в процесуалния закон, ЗСРС и др. Видно от § 50, ал.1 и ал.2 ПЗР първоинстанционните наказателни дела пред СНС, по които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на СГС и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието (ал.1), като съдиите, които не са преназначени в този съд, се командироват за участие в разглеждането на делата до приключването на производствата по тях (ал.2). Отнесено към настоящото производство, в изпълнение на императивната законова разпоредба на § 50 ПЗР към ЗИД на ЗСВ, напълно ясно е, че образуваното през месец август 2019 г. съдебно производство по Н.О.Х.Д.3066/19 г. по описа на СНС, по което е проведено разпоредително заседание, след закриването на специализираната институция, продължава своето разглеждане в СГС. В такъв смисъл е било и разпореждането на съдията-докладчик от СНС, а именно – за изпращане на делото за деловодно завеждане на градския съд, считано от 27.07.22 г. С оглед на § 50,ал.2 ПЗР, тъй като съдията-докладчик от СНС, след закриването на последния е бил преназначен на работа в състава на ОС-София, същият е бил командирован за участие в разглеждането на Н.О.Х.Д.3066/19 г., до неговото приключване. Както е отбелязано и в застъпената позиция при повдигане на препирнята за подсъдност от ОС-Плевен – с оглед настъпилата смърт на член на състава (съдебен заседател М. В.), съгласно разпоредбата на чл.258,ал.2 НПК разглеждането на производството пред СГС (СНС закрит) следва да се проведе именно пред него, а не прекратилият Н.О.Х.Д.3066/19 г. съд да мисли конструкции и съображения, че делото не е подсъдно точно на тази съдебна институция. На фона на това, неотносими към настоящия спор за подсъдност са доводите във връзка с местоизвършване на престъплението (чл. 36 НПК); както и изложеното във връзка със становището на ОСНК на ВКС, обективирано в негово решение от 10.11.22 г., което касае други проблеми, отнасящи се до §§ 48 и 50 ПЗР, а именно, свързани с внасяне на нов обвинителен акт след проведено разпоредително заседание, в рамките на което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурор за отстраняване на констатирани съществени нарушение на процесуалните правила, и възлагането му след повторно внасяне на първоначално определения съдия-докладчик, ако той е преназначен в съответния съд. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че този съд е наясно и с производства по близка като същност повдигната препирня за подсъдност, решени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела по различен начин- например определение №192/10.11.22 г.,постановено по К.Н.Ч.Д.842/ 22 г.по описа на 2 н.о. В тази връзка трябва да се заяви,че в крайна сметка ВКС като инстанция по правото поначало се произнася по възраженията, направени в рамките на съответната процедура. За разлика от настоящия казус, в цитирания такъв, както е видно от съдържанието на самото определение, релевираното основание е касаело общите правила за подсъдност, а не потенциално дължимо приложение на §§49 или 50 ПЗР. Друг е въпросът дали и доколко ВКС е следвало да вземе отношение по третирания въпрос, което се е определяло и от конкретиката по самото производство. Воден от горното и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от ОС-Плевен Н.О.Х.Д.666/22 г. за разглеждане и решаване от ГС-София /СНС закрит/. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на ОС-Плевен, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/