2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 678 Гр. С., 18,12, 2015 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева ч. т. д. № 2301/2015г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК,образувано по частна касационна жалба на П. И. Ш. от [населено място] срещу определение № 1181 от 30.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1117 /15г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на Ш. срещу протоколно определение от 12.02.2015 г. по гр.д. № 5154/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение производството по гражданско дело № 9033/2011 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. С. А. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Излага доводи и по съществото на процесуалния спор. Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК касаторът е поддържал наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Поставил е въпросите: 1. „Относно предпоставките за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване спора.”; 2. „И като продължение на първия въпрос – налице е ли е връзка на обусловеност, представляваща разглеждане на каузално правоотношение във връзка с представен Запис на заповед като писмено доказателство по обуславящото дело в хипотезата на предявен иск по чл. 534 от ТЗ по спряното дело за връщане на сумата по същия Запис на заповед с въвеждане на същото каузално отношение”.По отношение на първият въпрос касаторът е поддържал противоречие при разрешаването му с практика на ВКС, а по отношение на втория е счел за налично основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Извел е противоречие с т.8 ТР ОСГК №1/01г. и по-конкретно с приетото, за това, че целта на спирането на производство е да се зачете силата на пресъдено нещо по обуславящото дело при решаване на спора по спряното дело.Страната е поддържала, че съгласно дадените с цитираната задължителна практика разрешения, съдилищата са задължени винаги да спират делата, когато следва да бъде зачетено правоустановяващото действие на решението по преюдициалното дело. Противоречието касаторът е извел от твърдението си, че решението по обуславящото дело няма да има „сила на пресъдено нещо спрямо сумата от 164000лв.”. Поддържал е още, че постановеното определение на въззивния съд по изложените съображения е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обективирана в определение № 490/12.11.2012 г. по ч.гр.д. № 442/2012 г., ІІ г.о. на ВКС; определение № 102/8.03.2010 г. по ч.гр.д. № 80/2010 г., ІІ г.о. на ВКС; определение № 574/3.09.2013 г. по ч.т.д. № 1931/2013 г., ІІ т.о. на ВКС; определение № 370/18.05.2013 г. по ч.т.д. № 1006/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, от която е цитирал изведените от съставите на ВКС еднозначно определения на основанието за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. По вторият въпрос е посочено лаконично че не е налице съдебна практика при тази „ особена хипотеза” на спиране на производството.Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен от него въпрос, макар и общ е релевантен във връзка с мотивираното спиране по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и същият обосновава наличие на общо основание за допускане на касационен контрол.Този въпрос страната е поставила с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поддържала противоречие с т.8 ТР ОСГК №1/01г. и по-конкретно с приетото за това, че целта на спирането на производство е да се зачете силата на пресъдено нещо по обуславящото дело при решаване на спора по спряното дело. Противоречието касаторът е извел от твърдението си, че решението по обуславящото дело няма да има „сила на пресъдено нещо спрямо сумата от 164000лв.”. Така изложени и конкретизирани доводите обосноват наличие на обсъжданото основание, тъй като е налице отклоняване от тази задължителна практика от страна на решаващият въззивен състав. В тази връзка, соченото от страната противоречие се обосновава и поради това, че сумата по записа на заповед, заявена по иска по чл. 534 ТЗ, макар и с оглед същите каузални правоотношения, поддържани като фактическа обстановка и по спора по чл.59 ЗЗД, по който решението, няма да разреши със сила на пресъдено нещо възникналите спорове между страните по повод договора между тях за осъществяване на строителство на недвижими имоти и съответно ще определи дължимостта на сумите, съставляващи единствено твърдяно от дружеството неоснователно обогатяване с оглед тези отношения. Налице е и поддържаното в същия контекст противоречие с практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обективирана в определение № 490/12.11.2012 г. по ч.гр.д. № 442/2012 г., ІІ г.о. на ВКС; определение № 102/8.03.2010 г. по ч.гр.д. № 80/2010 г., ІІ г.о. на ВКС; определение № 574/3.09.2013 г. по ч.т.д. № 1931/2013 г., ІІ т.о. на ВКС; определение № 370/18.05.2013 г. по ч.т.д. № 1006/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, с оглед това, че съдът не се е съобразил с приетото от съставите по повод дефинитивността на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Следователно, изложеното от касатора обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дори и от втория въпрос да бъде изведен релевантен, налице е само общия критерий за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата, нито становището на страната по процесуалноправния спор, свързано с нейните оплаквания за неправилност на акта, нито лаконичното твърдение че по такъв въпрос липсвала съдебна практика. След като липсва мотивирано изложение за неяснота или непълнота на правна норма, приложена от съда, която се нуждае от тълкуване, респективно обосноваване на неправилно формирана съдебна практика, която следва да бъде променена, то и не е налице валиден довод за установеност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на цитираното определение следва да бъде допуснато по поставения от касатора въпрос 1. „Относно предпоставките за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване спора.”;на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С първоинстанционното протоколно определение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по гр. д. № 5154/2014 г. по описа на СГС до решаване с влязло в сила решение на спора по гр. д. № 9033/2011 г. по описа на СГС. За да потвърди така постановеното протоколно определение, въззивният състав е приел, че спорните отношения между издателя на записа на заповед от 21.03.2008 г.- [фирма] и П. Ш., в чиято полза е поето задължение за плащане на сумата 164 000 лв.обосновават връзка с решението от 04.03.2014 г. по гр. д. № 9033/2011 г. на СГС, І гр.о., 21 състав. Този извод е направен, с оглед предмета на висящото пред съда производство, изведен от подадената от П. Ш. против [фирма], [населено място] искова молба по иск с правно основание чл.534,ал.1 ТЗ за сумата 164000лв. по запис на заповед от 21.03.2008г. Ищеца е твърдял, че този запис на заповед е материализирал плащане на ответника във връзка с извършване строителство на четири апартамента, съобразно съсобствено между страните суперфициарно право. Предметът на гр.д. 9033/11г. на СГС е изведен и разгледан, съобразно приложеното решение по делото – невлязло в сила и обжалвано при възобновена с въззивната жалба висящност на производството. Посочено е, че с исковата молба по това дело е изложено, че настоящите ищци – ответници по този спор Ш. не са заплатили разходите по изграждане на същите апартаменти, правото на строеж, върху които им е бил прехвърлено от дружеството ищец по спора – [фирма]. С оглед тези взаимоотношения, свързани със строителството на тези апартаменти и при сходни твърдения относно спорните факти е заявен и иска по чл.59 ЗЗД за сумата 30000лв., частично предявени от 232 576.28 лв. – разходи за строителството към датата на издаване разрешение за ползване на строежа. Съдът е отчел, че е бил представен и процесния по разглеждания спор менителничен ефект, за който е прието, че липсват предпоставки по чл.147 ГПК, с оглед несвоевременното му представяне. Въззивният съд е констатирал идентичност на каузалното правоотношение, въведено с иска по чл.534 ТЗ с обстоятелствата, при които е предявен спора по чл.59 ЗЗД и съответно е направил извод, че решението, установяващо отношенията между страните и с оглед процесуалната възможност, процесният запис на заповед да бъде разгледан от втората инстанция, води до извод за наличие на преюдициална връзка между сравняваните производства. Така е достигнал до извода, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, която го задължава да спре делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело. Така постановеният съдебен акт е в противоречие с правната дефинитивност на основанието по чл.229, т.4 ГПК дадена с т.8 ТР ОСГК №1/01г. определяща целта на спирането на производство, а именно да бъде зачетена силата на пресъдено нещо по обуславящото дело при решаване на спора по спряното дело. В случая, с оглед изложените мотиви на въззивната инстанция се налага извод, че съдът в отклонение от тези разрешения както и от дадените с каузална практика разрешения по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обективирана в определение № 490/12.11.2012 г. по ч.гр.д. № 442/2012 г., ІІ г.о. на ВКС; определение № 102/8.03.2010 г. по ч.гр.д. № 80/2010 г., ІІ г.о. на ВКС; определение № 574/3.09.2013 г. по ч.т.д. № 1931/2013 г., ІІ т.о. на ВКС; определение № 370/18.05.2013 г. по ч.т.д. № 1006/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, е приел, че производството по чл.59 ЗЗД, макар и при данни за сходна фактическа обстановка/ исковата молба не е приложена/, изведена от твърдението, че във връзка отношенията между страните, свързани с договор за продажба на идеални части от недвижим имот, сключен между тях, както и с последвалата го доброволна делба, в резултат, на която настоящият ищец е придобил в индивидуална собственост със съпругата си три апартамента, същият не е заплатил дължимите суми по строителството им, нито стойността им възлизаща на сумата 232576.28лв. е преюдициално. Тази претенция,обаче, няма връзка на обусловеност с претенцията по повдигнатия правен спор, третиращ неоснователно обогатяване с оглед прескрибиран менителничен ефект, по който в исковата молба не са се съдържали данни относно каузалната сделка, а в последствие е било поддържано, че сумата по ефекта, съставлява сума инвестирана в строителството на апартаментите, а противната страна е поддържала, че записа на заповед обезпечава договор за заем сключен между П. Ш. и С. Т. / брат на управителя на ответното по иска дружество – [фирма]/, по който самото дружество е отрекло да е страна, като договора е приложен. Освен това твърденията на ответника / настоящ ищец/ по спора по чл.59 ЗЗД за това, че сума със същата стойност, като тази по ефекта е била инвестирана в строителството и записа на заповед установява това, не е било свързано с валидно предявено възражение за прихващане, респективно с насрещен иск, а самият запис на заповед не е приет като доказателство, поради което и тази сума не е била предмет на разглеждане в това производство. В тази връзка дори и да бъде разгледана от въззивния съд по реда на инстанционния контрол, тя съставлява самостоятелна претенция , която при повдигнат отделен правен спор и липса на правопогасяващи възражения, не може да бъде включена в обхвата на силата на пресъдено нещо по иска по чл.59 ЗЗД. Т.е. решението по иска по чл.59 ЗЗД няма да има значение по спора с правно основание чл.534 ТЗ, тъй като се касае за различни претенции, с различни основания и макар да има общи факти по двете дела, липсва обусловеност между тях. С оглед изложеното, неправилно въззивният съд е потвърдил постановеното от първостепенния съд определение, с което делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.Следователно, постановените съдебни актове следва да бъдат отменени, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1181 от 30.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1117 /15г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна ОТМЕНЯ определение № 1181 от 30.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1117 /15г. на Софийски апелативен съд, и потвърденото с него протоколно определение от 12.02.2015 г. по гр.д. № 5154/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение производството по гражданско дело № 9033/2011 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: