Р Е Ш Е Н И Е № 301 София, 30 ноември 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова касационно наказателно дело № 685/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия Д. К. А. срещу решение № 61 от 05.03.15 год., постановено по внохд № 124/15 год. по описа на Софийския апелативен съд. С присъда № 1 от 12.01.15 год. по н.о.х.д. № 3237/14 год. на Софийски градски съд подсъдимият Д. К. А. е признат за виновен в това, че на 27.12.10 год. в [населено място], в съучастие с неустановено лице, като съизвършител, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 503.00 лв., от владението на К. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, за което е осъден на седем години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. На основание чл. 68 НК е приведена в изпълнение присъда по н.о.х.д. № 5266/2008 г. на СРС, с която на подс. А. е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното и приведеното в изпълнение наказание в затвор. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С въззивно решение № 61 от 05.03.15 год., постановено по в.н.о.х.д. № 124/15 год. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. В жалбата си служебният защитник на подсъдимия Д. А. релевира всички касационни основания. Оспорва възприетата фактическа обстановка и извода относно авторството на деянието. Сочи, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Твърди, че съдът не е изложил убедителни доводи, за да приеме протокола за разпознаване на лица за годно доказателствено средство, след като при изготвянето му са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че немотивирано въззивният съд е отхвърлил исканията на защитата за преразпит на пострадалата и поемните лица. Във връзка с явната несправедливост на наказанието, защитата намира за неправилно позоваването само на едно смекчаващо обстоятелство, а именно изминалото време. Изразява становище, че при определяне на наказанието, въззивният съд не е отчел, че на подсъдимия е повдигнато обвинение за деяние при условията на опасен рецидив, но само по една от буквите на чл.29 от НК, което го характеризира като личност с невисока степен на обществена опасност. Също така се позовава и на липсата на отговор относно искането на защитата за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода към минимума на санкцията по чл 199 НК. Моли решението на САС да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно пледира за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. Постъпила е и жалба, изготвена от подсъдимия. В нея се излагат доводи във връзка с влошеното му здравословно състояние, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на първа инстанция, за да му бъде предоставена възможност за постигане на споразумение. В хода на касационното производство служебният защитник на подсъдимия поддържа изложеното жалбата. Моли за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно - А. да бъде оправдан или да бъде намален размерът на наложеното наказание. Представителят на държавното обвинение изразява становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Счита жалбата за неоснователна. В последната си дума подсъдимият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или размерът на наложеното наказание да бъде намален. Върховният касационен съд, като взе предвид посочените с жалбите основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са неоснователни. Неоснователни са оплакванията, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Правилата в посочената разпоредба са приложими в случаите на нова присъда – чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 НПК, пред каквато хипотеза не сме изправени. Апелативният съд е извел своите фактически констатации, въз основа на доказателствената съвкупност, събрана от двете решаващи инстанции, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира изцяло или в определени негови части информацията, събрана чрез дадено доказателствено средство. Вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка. Настоящата инстанция има задължение да провери спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно дали доказателственото средство е оценено съобразно действителното му съдържание и в логическата му връзка с останалите доказателствени източници и дали е достатъчен за формиране на даден фактически извод. По делото тези правила при оценка на показанията на пострадалата К. В., които представляват източник на преки доказателства за извършеното деяние и неговото авторство, не са нарушени. САС е отделил специално внимание на значението на показанията на тази свидетелка за разкриване на обективната истина с оглед на обстоятелството, че същата освен пострадала, е единствен очевидец на случилото се. Проверени по надлежен ред са и съобщените от нея факти, като показанията й са в кореспонденция с останалите гласни и писмени доказателства. Не почива на данните по делото твърдението, че показанията на свидетелката В. са вътрешно противоречиви. Противно на това те са последователни както относно механизма на извършване на деянието, така и досежно авторството му, като В. е категорична, че е била нападната от две лица, но може да разпознае само едно от тях, чиито индивидуализиращи белези е възприела. Обстоятелството, че нападателят/който тя може и е разпознала/ е бил с качулка, покриваща лицето му до средата на носа, не изключва възможността свидетелката да възприеме чертите на лицето му, тъй като след падането й на терена подсъдимият А. е застанал с лице над нея при светещо осветление във входа на жилищния блок. Също така В. е последователна в показания си, депозирани по време на цялото наказателно производство за възприетите от нея индивидуализиращи признаци на лицето, което е отнело дамската й чанта, като сочи специфични и характерни за подсъдимия черти. Въззивният съд правилно е приел, че не е налице основание за изключване на протокола за разпознаване от доказателствената съвкупност. Внимателната преценка на отразяванията в този протокол, материализиращ извършване на следственото действие “разпознаване на лица” сочи, че същото е осъществено при спазване на процесуалните правила и е годен източник на доказателства. Разпознаването е доказателствен способ, който се използва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичност на лица и предмети. От материалите по делото е видно, че при извършване на процесуално следственото действие „разпознаване” с участието на свидетелката К. В. са били спазени правилата на чл.170 от НПК и чл.171 от НПК. Не са допуснали нарушения на правата на подсъдимия, произтичащи от качеството му на обвиняем на досъдебното производство, тъй като към момента на извършване на обсъжданото следствено действие, А. не е бил привлечен като обвиняем, поради което не се е налагало предоставяне на възможност за участие на защитник. В обобщение може да са каже, че извършеното на досъдебното производство разпознаване на лица е годен източник на доказателства, касателно авторството на деянието, наред с всички останали, съдържащи се в доказателствената съвкупност. Неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата и по-точно отказа на съда да преразпита пострадалата и да допусне разпит на поемните лица по протокола за разпознаване. В определението си от 26.02.2015 г. САС е изложил подробни съображения за оставянето без уважение на тези искания. Правилно е приел, че липсват основания, поставящи под съмнение валидността на извършеното разпознаване, поради което не е допуснал разпит на поемните лица. Въззивният съд не е допуснал и повторен разпит на пострадалата, като е приел, че такъв не е необходим, тъй като показанията й не биха могли да бъдат определени като противоречиви. Пострадалата непосредствено след деянието е дала пълно описание на един от извършителите на деянието. Разпознала е подсъдимия, като в нито един момент не е имала колебания относно характерните белези на лицето, осъществило грабежа, посочвайки пълни данни за начина, по който е изглеждал, и по какви белези би могла да го разпознае. В заключение може да се каже, че оценъчната дейност на контролираните инстанции относно доказателствата, установяващи авторството на престъплението е съобразена с правилата на чл. 107 от НПК и е осъществена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като съдилищата са обосновали единственото възможният извод за авторството на деянието в лицето на подс. А.. ВКС не констатира изопачаване на определени доказателства – придаване на съдържание, което те нямат, или игнориране на други. При вярно установени факти, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че с деятелността си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Действията му правилно са съотнесени към изпълнителното деяние на престъплението, тъй като дърпането на чантата и бутането на свидетелката на земята, представляват принуда, насочена към сломяване на съпротивата на В. преследвайки отнемане на чантата й. Последното оплакване на защитника на касатора е за явна несправедливост на наказанието. Изводът на въззивния съд, че първата инстанция е отмерила законосъобразно и справедливо наказание на подс.А. е верен. Правилно е приетото от съдилищата, че не са налице основанията за приложението на чл. 55 от НК. Изведените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства са обусловили определяне на размер на наложеното наказание към неговия минимум. Продължителността на наказателното производство е отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство. Несподеляема е тезата на защитата, че сравнително малкия на брой осъдителни присъди и квалификацията на деянието като рецидив само по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, характеризират А. като личност с невисока степен на обществена опасност. Трудно би могло да се говори за невисока степен на обществена опасност при лице осъждано три пъти (към дата на извършване на деянието) на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Настоящият състав на касационната инстанция не констатира неотчетени обстоятелства, имащи отношение за индивидуализацията на наказанието, поради което не намира за необходимо да прояви допълнително снизхождение, относно санкцията. Отмереното наказание от седем години лишаване от свобода е съответно на генералната и специална превенция. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Искането на подсъдимия за връщане на делото за ново разглеждане, с оглед постигане на споразумение с прокуратурата, не може да бъде уважено. В случая производството се е развило по общия ред, което обезпечава в пълна степа упражняване правата на страните и разгръщане в пълнота на всички принципи на наказателния процес. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 61 от 05.03.15 год., постановено по внохд № 124/15 год. по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 1 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: