Ключови фрази


3

Р Е Ш Е Н И Е


№ 4


София, 14.04.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ



при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3832 по описа за 2016 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 638/ 01.08.2019 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на А. К. Г. на въззивно решение № 3460/27.04.2016 год. по гр.дело № 14808/2015 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.08.2015 г. по гр.д.№ 20770/2014 г.по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.415,ал.1 ГПК за признаване за установено,че Националният компенсационен жилищен фонд му дължи сумата от 5 578,23 лв. – главница по заявление № 94 – А – 191/11.05.2010 г.като неоснователен.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос : Следва ли лице,чието задължение възниква при отправяне на особена покана,да бъде поканено втори път,за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗУПГМЖСВ, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗУПГМЖСВ правото на изплащане на дължимата финансова компенсация на правоимащите лица възниква при придобиване на жилище или започване на изграждането на такова, а се получава по определения от УС индекс към датата на възникване на правото. Законът свързва правото на изплащане на левовата индексация на правоимащите с момента на придобиване или започване изграждането на жилища. Към този момент се изчислява дължимата финансова компенсация в лева по определен от УС индекс към този период. Съдът е приел, че ищецът е придобил право да му бъде изплатена индексация на 16.04.2010 г., когато с нотариален акт № 55, том 1, рег. № 2058, дело № 47/10 г. е закупил недвижим имот. Същият е уведомил комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ за възникналото право на 11.05.2010 г. като е подал молба за заплащане на компенсация,а с решението по протокол от 12.05.2010 г е изчислена дължимата компенсация в размер на 15 144, 96 лв. С тези действия е завършен фактическият състав, от който е възникнало вземането на ищеца за компенсация в посочения размер. Въззивният съд е посочил, че законът не определя срок, в който дължимата компенсация да бъде заплатена, след като е изчислена по определената процедура. Ето защо, за да бъде поставен в забава НКЖФ е следвало да бъде поканен да плати определената с решението компенсация. Ищецът не твърди да е изпратил такава покана преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Счел е, че ролята на такава играе искането за определяне на компенсацията от 11.05.2010 г, но съдът е приел, че то е касаело възникването на задължението за компенсация и няма отношение към срока на изпълнение. С тези мотиви е достигнал до извода, че след като ответникът не е поставен в забава същият не дължи обезщетение за забавено плащане. Съответно ищецът няма вземане за мораторна лихва. Освен това въззивният съд е посочил, че щом не притежава такова вземане, А. К. Г. не би могъл да го „приспадне“ от изплатената на 10.12.2013 г. компенсация от 15 144, 96 лв. С плащането на последната НКЖФ изцяло е погасил единственото си ликвидно и изискуемо парично задължение към ищеца. Ето защо, Софийски градски съд е приел, че разпоредбата на чл. 76 ЗЗД не намира приложение по казуса, тъй като нормата предполага наличието поне на две еднородни задължения.
Касаторът твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът не взима становище по касационната жалба нито в срока по чл.287,ал.1 ГПК,нито в открито съдебно заседание.
Отговорът на релевирания въпрос като основание за допускане на касационно обжалване е следния: Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/ , както и Правилника за приложението му, определят условията и реда за уреждане правата на граждани, притежаващи жилищно-спестовни влогове в ДСК към 31.12.1990 г. Процедурата е подробно разписана в тези нормативни актове като съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗУПГМЖСВ дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите лица след придобиване или започване изграждането на жилища. При тълкуване смисъла и значението на тази законова разпоредба се налага изводът, че законът свърза правото на изплащане на левовата индексация на правоимащите с момента на придобиване или започване изграждането на жилища, т.е за да възникне правото титулярът на жилищно-спестовния влог следва да е придобил жилище или започнал изграждането на такова.Размерът на левовия индекс за едно спестовно число се определя от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд, а изплащането на левовите компенсации се извършва от фонда чрез местните комисии по реда на постъпилите заявления за реализирани права. Националният компенсационен жилищен фонд е административен орган към МС на РБ,чиято цел е финансово компенсиране на гражданите със средства одобрени със Закона за държавния бюджет, поради което той няма качеството „длъжник“ и по отношение на него не се прилагат разпоредбите на ЗЗД относно забавата на длъжника.
Съобразно отговорът на поставения въпрос въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила установяващи задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.Въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл.293, ал.1 ГПК.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Водим от гореизложеното , Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3460/27.04.2016 год. постановено по гр.дело № 14808/2015 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Членове: