Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-нови писмени доказателства

ÑÂÅÒÎÂÍÈ ÐÅËÈÃÈÈ

                                                                 

 

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     

                                                                № 541

 

                                          гр.София  16.10. 2008 год.

 

                                                                

 

 

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо  отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ  

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

                                                                ЕМИЛ МАРКОВ

 

при участието на секретаря: Наталия Такева   

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

гр.дело  № 309/2008 година.

Производството е по реда на чл.231,ал.1 б. “а” и “ е” ГПК/отм./, образувано по молба на Е. Ц. С. , действуващ като едноличен търговец с фирма “Е” - гр. П. неправилно озаглавена въззивна жалба”/ за отмяна на влязлото в сила решение № 34 от 22.03.2007г. по гр.д.617/06г. на Пловдивски апелативен съд и на оставеното с него в сила решение № 121/08.05.2006г. по гр.д. 75/06 на Пловдивски окръжен съд. В първоначалната си молба, страната е посочила, че е било нарушено правото й на защита поради това, че въззивният съд не е отложил делото по молба на процесуалния й представител- адв. Г, представила болничен лист и не е изслушал допуснатите свидетели. Молителят поддържа в молба – допълнение от 28.02.2000г., че открил ново доказателство – протокол за извършен фитопатологичен анализ на разсад на оранжерийна къща “ Ф. консулт- био” от 08.05.2003г., което не му било известно по време на разглеждане на спора, тъй като бил пращал проби за анализ,а този документ бил взет от негов познат, който не му го предал. Този документ бил от съществено значение за спора тъй като установявал, че доставения от ищеца разсад бил негоден. Представил е още и договор за съвместна дейност от 06.03.2003г., консултантски договор от 15.11.2002г., договор за търговски пълномощник от 05.12.2002г. и протокол -констатация от 30.04.2003г. за които е твърдял, че установяват различни отношения между страните от сочените в исковата молба.

Ответникът по молбата за отмяна- М. В. М. ов от гр. К. е на становище, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :

Молбата за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б. ”а” ГПК/отм./ е подадена в срока по чл.232 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл.231, ал.1 б.”а” ГПК/отм./. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглеждания случай производството пред първостепенния – Пловдивски окръжен съд е било образувано по искова молба на М. В. В. против Е. “ Е. Е. С. ” – гр. П., с която ищецът е твърдял, че между страните бил сключен договор на 04.12.2002г. за покупко- продажба на селскостопански стоки – разсад за маслодайна роза, по който ищецът изпълнил поетото задължение и предал на ответника разсад, като последния следвало да заплати цената от 13200лв. до 28.02.2003г. След като същата не била заплатена, ищецът претендира частично заплащане в размер на 12000лв.

С решението, чиято отмяна се иска, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил в сила постановеното от първостепенния- Пловдивски окръжен съд решение, с което така предявения иск е бил уважен, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че е установено по спора изпълнението на договора от ищеца, и тъй като дължимата цена на доставения разсад не е заплатена иска е основателен. Представените от молителя протокол за извършен фитопатологичен анализ от 08.05.2003г. и договор за съвместна дейност от 03.06.2003г., както и консултантски договор от 15.11.2002г., договор за търговски пълномощник от 05.12.2002г. и протокол -констатация от 30.04.2003г. не съставляват новооткрити доказателства, с оглед определената дефинитивност на основанието, тъй като страната е могла да се снабди с протоколите и е разполагала с договорите, както по време на производството пред първата така и пред въззивната инстанция, също разглеждаща спора по същество. Представянето им също така не установява фактическа обстановка, различна от констатираната от съдилищата при разрешаване на повдигнатия правен спор по чл.79 ЗЗД, с оглед неопровергаване на установеното по делото за наличие на сключен между страните договор, по който молителя е бил неизправна страна. Представения протокол за фитопатологичен анализ извън това, че е косвено доказателство и не установява пряко твърдяния от страната факт, тъй като не е идентифициран изследвания разсад като доставен по процесния договор от В. , но и е относим към възражение за некачествено изпълнение, което не може да бъде разглеждано в производството по чл.231 ГПК / отм./, след като не е установено да е направено своевременно, при наличие на подписан от страните двустранно протокол за доставка на 22000броя разсад – маслодайна роза. Не променя фактическите и правни изводи последващото уреждане на отношенията между страните и сключените впоследствие договори, тъй като това са факти установяващи различно правоотношение.

Молбата за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б. ”е” ГПК/отм./ е подадена в срока по чл.232 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Отменителното основание по чл.231, ал.1, б.”е” от ГПК,предполага установеност на това, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или, че е била ненадлежно представлявана. Т.е. следва да бъде доказано, че в резултат от нарушаване на съдопроизводствените правила, тя е била лишена от възможността да се защити при разглеждане на делото както и да го попълни с доказателства, установяващи поддържаното от нея становище по спора. В разглеждания случай такива обстоятелства не се установяват. Страната е поддържала, че е нарушено правото й на защита в процеса, поради това, че състава на Пловдивски апелативен съд не е отложил делото на 22.01.2007г. поради внезапно заболяване на процесуалния представилтел на молителя, и не е разпитал допуснатите свидетели. Молба от адв. Г за отлагане на делото и болничен лист е постъпила на 13.10.2006г. и съдът не е дал ход на производството в съдебно заседание от 15.10.2006г., макар и по други причини. Аналогична молба от адв. Г с болничен лист, обективиращ същото заболяване е постъпила и на 22.01.2007г. отново с искане за отлагане на делото. Законосъобразно, съставът на Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение тази молба, с оглед разпоредбата на чл.107 , ал.2 ГПК / отм./ тъй като не са ангажирани доказателства за невъзможност и на страната да се яви. Правилно е отменено и определението, с което са били допуснати исканите от молителя свидетели, тъй като, въпреки дадените възможности, не са посочени нито конкретните факти, които те ще установяват по делото за да бъде преценена тяхната относимост и допустимост, нито са посочени имената им. Следователно с тези процесуални действия, съдът не е нарушил императивния съдопроизводствен ред и съответно не е нарушил правото на защита на молителя. Процесуалната активност на страната е поставена изцяло в зависимост от нейната воля и липсата на такава не може да бъде квалифицирана като неправомерно процесуално поведение на съда.

Ирелевантни са развитите оплаквания за неправилност на решението на първостепенния съд. Преценката, на сочената неправилност е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.231 от ГПК/отм./. С тези доводи, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.231 от ГПК/отм./, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на състава на Пловдивски апелативен съд по въззивната жалба.

С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Ц. С. , действуващ като едноличен търговец с фирма “ Е. – Е. С. ”- гр. П. за отмяна на основание чл.231, ал.1, б. “а” и “е” ГПК на влязлото в сила решение № 34 от 22.03.2007г. по гр.д.617/06г. на Пловдивски апелативен съд и на оставеното с него в сила решение № 121/08.05.2006г. по гр.д. 75/06 на Пловдивски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: