5 Р Е Ш Е Н И Е № 281/2019 г. София, 22.01.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 7 по описа за 2019 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 511/ 12.06.2019 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. К. Х. против въззивно решение № 178/ 16.10.2018 год.на Окръжен съд – Кърджали ,постановено по гр.д.№ 174/2018 год. , с което е отменено решение № 212/09.05.2018 г.постановено по гр.д.№ 1532/2017 г.на Районен съд - Кърджали,в частта,с която „Горубсо – Кърджали“АД е осъдено да заплати на К. К. Х. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване“Силикоза І ст.- ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв.,както и в частта за разноски по делото за разликата над 55,73 лв. до 434,47 лв.,както и в частта за дължимата държавна такса за разликата над 50 лв. до 200 лв. и искът с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за посочената сума/т.е за сумата от 4 000 лв/.Потвърдено е решението,в частта,с която е отхвърлен искът за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв.Присъдени са разноски на „Горубсо – Кърджали“АД за двете съдебни инстанции. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – Относно критериите,които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на получено професионално заболяване,установено с експертно решение на ТЕЛК. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, опредметена в решения по чл.290 ГПК,според които понятието "справедливост" не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност./ т. 11 на ППВС № 4/68 г./ Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. По касационните основания В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушен е материалният закон и решението е необосновано,тъй като неправилния анализ на фактите,имащи правно значение за конкретни обективно съществуващи обстоятелства са довели до неправилно приложение на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД. Иска се неговата отмяна и уважаване на иска в предявения пълен размер,както и присъждане на разноски. Ответната страна „Горубсо – Кърджали“ АД,чрез пълномощника си адв.Й. моли за оставяне на касационната жалба без уважение,тъй като въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил всички критерии – характера и степента на увреждането,допълнителното влошаване на здравето,както и обстоятелството,че професионалното заболяване е първи стадий.Претендира разноски. За да се произнесе с атакуваното решение, Кърджалийски окръжен съд е достигнал до собствени фактически и правни изводи, подробно е разгледал възраженията и доводите, съдържащи се във въззивната жалба и е извършил обоснована преценка на събраните доказателства. Приел е за безспорни обстоятелствата, че К. К. Х. е работил като подземен миньор в СМОК „Горубсо“,рудник „Еньовче“ в периода 24.07.1985 г. - 05.03.1997 г.,а от 1992 г. до първото му освидетелстване от ТЕЛК през 1997 год.периодично е постъпвал на лечение в съответно здравно заведение.Впоследствие с ЕР от 1998 г.,1999 г.,2001г.,2003 г.,2006 г. и 2009 г.е удължаван срокът на инвалидността за професионалното заболяване „Разстройства на вегетативната нервна система.Вибрационна болест – градус втори – трети.Силикоза – Контрола „Л“.В периода 25.10.2010 г. – 12.10.2015 г.многократно е постъпвал на лечение в УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД – Пловдив,отделение по професионални заболявания и алергология. При извършено преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 06.11.2012 г. на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност от професионално заболяване „Вибрационна болест втори към трети стадий от локално вибровъздействие”, а по отношение на белодробното заболяване „Хроничен обикновен бронхит” не е определен % ТНР и не е приета причинна връзка.С ЕР № 4255/09.12.2015 г. на ТЕЛК на ищеца му е призната 54 % ТНР, за срок от три години – до 01.12.2018 г., с водеща диагноза „Въздействие на вибрации“ и професионално заболяване „Вибрационна болест II-III ст. от локално вибровъздействие. Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност”, като за „Вибрационна болест II-III ст. с локално вибровъздействие” е определена 50 % ТНР, а за „Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност” е определена 20 % ТНР, и общо 54 % ТНР. От така установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че през 2015 г. с ЕР на ТЕЛК на ищеца е признато професионално заболяване „Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност”, причинено в резултат на работата му при ответника като подземен миньор в рудник „Еньовче” в продължение на 11 години и 7 месеца, който рудник е признат за силикозоопасен /Протокол № 1 от 20.04.2012 г. на РУ „Социално осигуряване” [населено място]/, както и че за това професионално заболяване е била определена 20 % трайно намалена работоспособност. Приел е, че признаването на заболяването за професионално от компетентния орган (ТЕЛК) е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда, като работодателят отговаря имуществено за настъпилите в резултат на професионалното заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност. Възприемайки заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза е приел, че ищецът понастоящем е с нормален белодробен статус, с нормални вентилаторни показатели, като такава нормална белодробна вентилация е констатирана и към м. януари 2018 г.както и, че при ищеца силикозата не е остра, а е в хронична форма, бавноразвиваща се, лека форма , протичаща обикновено без симптоми и с нормална вентилаторна функция.Симптомите, които ищецът посочва – кашлица, задух и свирене в гърдите, са симптоми на съпътстваща диагноза хроничен бронхит или бронхиална астма, като вещото лице не е установила такива при ищеца и при двата прегледа, които е извършила.Обсъждайки гласните доказателства съдът е приел,че от тях не може да се установи по несъмнен начин описаните страдания – задух,изморяване,трудно дишане и стягане в гърдите ,да са причинени единствено от професионалното заболяване силикоза,защото те касаят предходен период,преди 2015 г.,а и не могат да опровергаят становището на вещото лице,че това са симптоми при хроничен бронхит или бронхиална астма.Освен това съдът е приел,че не е доказано заболяването ХОББ да е следствие на професионалното заболяване силикоза,респективно,че представлява усложнение от силикозата,за което се дължи обезщетение ,а органът който е компетентен да се произнесе относно влошаването на здравословното състояние и причинната връзка между професионалното заболяване и влошаването е ТЕЛК.Поради липса на доказателства,установяващи усложнения от силикозата или сочещи,че същата е в по-късен етап или по-късен стадий съдът е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,като го е редуцирал до сумата от 1 000 лв. В настоящия случай въззивният съд е посочил конкретно установените обстоятелства, но е анализирал неправилно тяхното значение във връзка с понятието справедливост и какво налага да се приеме, че точно с този размер на обезщетението за неимуществени вреди те биха могли да бъдат преодолени. Независимо,че е посочил,че при последното освидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 9.12.2015 г.е признато за професионалното заболяване „Силикоза І стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност“ 20 % ТНР,въззивният съд неправилно е оценил реалните вреди,които са причинени на ищеца,като е приел,че липсват доказателства установяващи усложнения от силикозата,а именно,че заболяването ХОББ е следствие на професионалното заболяване силикоза.Ищеца претендира обезщетение за търпените болки и страдания от професионалното заболяване силикоза,а не от нейното усложнение. С оглед отговора на поставения правен въпрос, решението е постановено при нарушение на материалния закон и е неправилно. Като такова същото следва да бъде касирано и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижен. От заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи,се установява, че Силикозата е най-разпространеното професионално заболяване, което се причинява от вдишване на прах от кварц/свободен силициев двуокис/ и отлагането му в белите дробове, което заболяване е неизлечимо и необратимо; среща се често при миньори; развива се постепенно в продължение на 5-10 години, и след като заболелият е отстранен от увреждащата професионална среда.Силикоза протича безсимптомно или с незначителна бронхиална симптоматика, и в по-късен етап се появяват кашлица, задух, понякога кръвохрак, болки и бодежи в гръдния кош, а в късния й стадий е възможна туберколоза, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с прогресиращ ход.При ищеца професионалното заболяване силикоза е установено от ТЕЛК, след като е изведен от вредната среда преди 20 години, но това заболяване е хронично и няма обратимост, протича безсимптомно и не се лекува, защото няма специфична терапия.Безспорно установено е от гласните доказателства,че ищецът още като миньор е имал задух и затруднения в дишането, за което ползвал инхалатор,както и се изморявал при движение по нанагорнище. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.При съобразяване на търпените от ищеца неудобства,болки и страдания от нелечимото хронично професионално заболяване силикоза,неблагоприятната прогноза на заболяването и възрастта му,следва да се приеме,че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 15 000 лв. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му,с която искът е отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до 15 000 лв.,т.е. за 14 000 лв.и в тази част искът следва да бъде уважен.В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане, изхода от делото и на основание чл.78 ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски,които възлизат общо на 2 154 лв. Съразмерно отхвърлената част от исковете,касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на 629 лв. По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 178/ 16.10.2018 год. по гр.д. № 174/2018 год. на Окръжен съд - Кърджали, в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. К. Х. срещу „Горубсо - Кърджали" АД, иск с правно осн. чл. 200,ал.1 КТ за разликата над 1 000 лв. до 15 000 лв. ,т.е. за сумата 14 000 лв. както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Горубсо - Кърджали" АД, ЕИК 108060915 ,със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали,ул."Републиканска" № 83 да заплати на К. К. Х. ,ЕГН [ЕГН] от [населено място],общ.А. сума в размер на 14 000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от професионално заболяване „Силикоза І ст.- ретикулонодозна форма,без дихателна недостатъчност“ , ведно със законната лихва ,считано от 9.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 2 154 лв. ОСЪЖДА К. К. Х. да заплати на „Горубсо - Кърджали" АД разноски в размер на 629 лв. ОСЪЖДА „Горубсо - Кърджали" АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса по делото в размер на 560 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: