Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 11.02. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1547 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Ц. К., чрез служебния му защитник адвокат П. Д. Т., против решение № 276 от 24.08.2015 г. по в.н.о.х.д. № 575/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав. Подсъдимият навежда всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Твърди, че обвинението не е доказано и настоява да бъде оправдан. Процесуалните нарушения са забелязани в липсата на отговор от въззивния съд по съществени за делото възражения на защитата. Не били съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства, което представя наказанието като явно несправедливо. Гражданският иск не бил доказан по основание и по размер. Подсъдимият К. и неговият служебен защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледират за оправдаване и отхвърляне на уважения граждански иск, или алтернативно – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец М. И. А. и нейният повереник адвокат И. Н. не вземат становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а постъпилата жалба – за неоснователна, тъй като не са допуснати посочените от касатора процесуални нарушения и всички доказателствата били обсъдени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 276 от 24.08.2015 г. по в.н.о.х.д. № 575/ 2015 г., Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав потвърдил изцяло присъда № 129 на от 20.04.2015 г. по н.о.х.д. № 4791/ 2014 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХХХІІ състав, с която признал подсъдимия Р. Ц. К. за виновен в това, че на 15.09.2009 г. в [населено място], умишлено умъртвил Й. Й. П. (починал на 25.09.2009 г.), поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от тринадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Зачел предварителното задържане под стража на подсъдимия, на основание чл. 59 от НК, за периода от 26.09.2009 г. до 23.08.2011 г. Присъдил на гражданския ищец М. И. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й, в размер на сто хиляди лева, заедно със законната лихва от 25.09.2009 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба а неоснователна. Твърдението на подсъдимия Р. К. за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата е неоснователно. Въззивният съд е извършил собствен доказателствен анализ, като с необходимата задълбоченост и прецизност е проучил всички събрани по делото доказателства. Съпоставил е отделните изложения на свидетелите и е намерил хармонична и кореспондираща връзка помежду им. Разкритите с помощта им факти по случая били допълнително проверени и чрез приетите по делото специални експертни познания. С особено внимание апелативният съд е разгледал показанията на свид. М., който се оказал единственият очевидец на убийството и близък приятел на подсъдимия. Изложените от свидетеля факти и обстоятелства са съпоставени с находките от огледния протокол (двете гилзи от патрони, калибър 9 мм, изстреляни от едно и също оръжие и сходно по вид с предоставеното на подсъдимия от свид. Б. Й.), както и с насоките на двата изстрела, изяснени в експертните изследвания. Показанията на свид. М. са били разгледани в съпоставка с показанията на свид. С. А., пред която свидетелят споделил за преживяното непосредствено след събитията, както и с показанията на свид. А. К., пред когото същата вечер подсъд. К. също признал за убийството (свид. К. от своя страна разказал на свид. Е. Д.). Спазването на основните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (арг. от чл. 14 от НПК), както и взетите необходими мерки за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК) позволили изграждането на правилна фактическа обстановка по случая. Изложеният изчерпателен доказателствен анализ позволява да се проследи пътя на взето вътрешно убеждение от съдебните състави по съществения въпрос – виновно извършеното престъпление от подсъдимия. Без основание защитата упрекнала съда (л. 2-3 от жалбата), че не обсъдил показанията на свидетеля Д. М. с други негови, дадени от пред различни съдебни състави (по н.о.х.д. № 4067/ 2010 г. и н.о.х.д. № 5452/ 2012 г.). Показанията на свидетеля са закрепени в съдебния протокол от непосредствения му разпит (л. 83-92, н.о.х.д. № 4791/2014 г.), като частично са приобщени показанията му от досъдебното производство, досежно датата на деянието и отправяните от пострадалия заплахи към подсъдимия (л. 106, т. І от д.п.). Показания на същия свидетел пред друг състав на съда не са били четени по предвидения в чл. 281 от НПК ред. Не е било отправено дори искане на подсъдимия или на неговата защита в тази насока. Непрочетените по надлежния процесуален ред показания на свидетел, дадени на досъдебното производство или пред друг състав на съда, не са приобщени по делото и не представляват доказателствено средство в наказателния процес. Съдът нито разполага с правомощие, нито е длъжен да ги обсъжда редом с останалите, които са били законосъобразно събрани в процеса. В същия аспект са противопоставени и показанията на свид. В. Ц. (по н.о.х.д. № 4067/ 2010 г.) и на свид. И. Д. (по н.о.х.д. № 5452/ 2010 г.), както и неприетият (по н.о.х.д. № 5452/ 2012 г.) протокол от разпит на пострадалия Й. П. като свидетел по друго наказателно производство, които не касаят главния предмет на доказване. В касационната жалба защитата на подсъдимия излага довод, според който показанията на свид. М. противоречат на експертните изводи. Доводът е неоснователен и въззивното решение съдържа отговор (стр. 8-9) на възраженията, повторно наведени пред касационната инстанция. За намерените по ръцете на свид. М. и свид. Л. следи от изстрел въззъвният съд е изложил убедителни съображения, основани на експертните познания за вероятността тези следи на попаднат и върху други лица, освен върху стрелеца – свид. М. се е намирал в купето на автомобила по време на стрелбата, а свид. Л. е участвал в преместването на тялото на пострадалия П. от лекия автомобил в линейката (биологична експертиза Б-77-2010 е изследвала негови косми, намерени на предна дясна седалка). Логично по ръцете на подсъдимия Р. К. не са намерени следи от изстрел, тъй като е задържан 11 дни по-късно (защото се укривал). Наличието на мирисови следи от подсъдимия и свид. М. в различни части от купето (в затворено пространство) са изяснени в разпита на експерта (стр. 8 от въззивното решение). Пропускът на първоинстанционния съд да разгледа възражението на защитата за преквалификация по чл. 118 или чл. 119 от НК е бил отстранен от въззивната инстанция, която аргументирано отхвърлила възможността за приложението на привилегирования закон – поради липсата на афект у подсъдимия (изяснен в съдебно-психиатричната експертиза) и поради отсъствието на друго противоправно нападение по време на убийството. Касационният съд е затруднен да разбере какво още касаторът влага в твърдението си (т. ІV, стр. 6 от касационната жалба), че апелативният съд не бил обсъдил оплакването му за неразгледаните от Софийски градски съд версии за убийство по чл. 118 от НК и по чл. 119 от НК. Въззивният съд разполага с правомощията на първата съдебна инстанция и не може да отменя присъдата и да връща делото за ново разглеждане, когато сам може да отстрани допуснатите от по-рано процесуални нарушения. Твърденията за необоснованост (т. V, стр. 6 от жалбата) не са предмет на касационна проверка. Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка по делото е окончателна и не подлежи на изменение и допълнение от касационния съд. На проверка по касационен ред подлежи правилността на формираното от долустоящата инстанция вътрешно съдийско убеждение, основано на правилната оценка на доказателствата и доказателствените средства. Наведените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не се откриват за проявени по делото. Престъплението е квалифицирано правилно по основния състав на убийство по чл. 115 от НПК, поради което материалният закон е приложен правилно и не е допуснато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Неоснователно е и твърдението за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъд. Р. К.. Слабост и на двата съдебни акта е повърхностният подход при разкриване на индивидуализиращите обстоятелства. Апелативният съд е отхвърлил неправилно приетия в първоинстанционните мотиви предумисъл за отегчаващо отговорността на деянието обстоятелство, с който градският съд си послужил, загдето не бил предявен в обвинение. Неправилно Софийски градски съд още посочил (стр. 11-12 от мотивите), че подсъдимият К. бил лице с висока обществена опасност, защото „ посегнал хладнокръвно на най-значимата човешка ценност – живота.” Въпреки проявеното престъпно упорство, отчетено от съдилищата за отегчаващо обстоятелство (произведен втори изстрел извън автомобила), извършеното убийството е изолирана проява в живота на подсъдимия и не го характеризира като личност опасна за обществото. Касаторът възразява, че отправяните му от пострадалия П. заплахи за саморазправа не били отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство. Не било изяснено също, дали те са предизвикали основателен страх у него за живота и здравето му или на неговите близки, и дали този страх е бил достатъчно силен, за да доведе до афект. Както бе изяснено по-горе, убийството не е извършено при афект и ролята на тези заплахи не оказва значение върху правната квалификация. Те са част от мотивите на дееца да извърши престъплението, а отказът му да върне на пострадалия паричния заем и стремежът да прекъсне създалите се помежду им негативни взаимоотношения – представляват подбудите за осъществяване на деянието. Наложеното наказание е в размер между минималния и средния, предвиден в закона, което предпоставя превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдилищата посочили само едно смекчаващо обстоятелство – липсата на предходни осъждания на подсъд. К., поради което възражението на касатора следва да се приеме за неоснователно, а наложеното наказание – за справедливо отмерено. Определеният размер от тринадесет години лишаване от свобода е съответен на тежестта на извършеното престъпление и на счекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Подлежащото на изпълнение в затвор наказание може да постигне целите по чл. 36 от НК и през време на принудителния пенитенциарен престой да отнеме възможността от осъществяване на други престъпни прояви. Наказанието е справедливо наложено, поради което не се налага неговото допълнително занижаване. Наведеният довод за несправедливост на наказанието, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, също е неоснователен. Гражданският иск е атакуван с довод, че освен майката на убития П. не били разпитани от въззивната инстанция други свидетели, които да установят взаимоотношенията помежду им. Въззивният съд е провел съдебно следствие за разпит на свид. М. А.. Законосъобразно е приел, че нейните показания изясняват в достатъчна степен отношенията между гражданския ищец и починалия приживе, поради което в тази светлина е извършил преценка на присъденото обезщетение. Искания за допускане по разпит на нови свидетели страните не са правили, включително и защитата на подсъдимия К.. Упрекът към апелативния съд е несъстоятелен. Изложените в касационната жалба на подсъдимия Р. К. искания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а атакуваното въззивно решение като правилно и законосъобразно – потвърдено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 24.08.2015 г. по в.н.о.х.д. № 575/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.