Р Е Ш Е Н И Е   № 137   София, 03.11, 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на 26 октомври  две хиляди и девета  година,  в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров                                ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева                                                           Емил Марков                                                                                при участието на секретаря  Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров т. дело № 350/ 2009 година Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Л. инс АД-София против решение № 441/24.11.2008 г. по гр.д. № 2411/2008 г. на СГС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от касатора срещу Е. инс АД-София иск по чл.402,ал.1 във вр. с чл.407,ал.1-отм. ТЗ за сумата 1 242.28 лв. С обжалваното решение е прието, че упълномощаването на виновното лице да управлява автомобила може да става във всякаква форма, включително и конклудентни действия, но фактът на упълномощаването е обаче елемент от фактическия състав за отговорността на ответника-застраховател по задължителна ЗГО и затова в тежест на ищеца е да докаже всички предпоставки на претендираното вземане срещу застрахователя, включително упълномощаването. С определение № 343/9.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1 ГПК, тъй като материалноправния въпрос за валидно конклудентно упълномощаване от страна на собственик на МПС на водача на автомобила, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Решението е неправилно. Терминът упълномощаване не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл.36 и сл. ЗЗ. , а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес. Съгласието може да бъде изразено изрично /писмено или устно/ или конклудентно. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за застраховани. Така материалноправният въпрос за валидността на конклудентното упълномощаване на водача на МПС, за което е безспорно, че има застраховка гражданска отговорност, е решен от СГС в противоречие с постановеното по т.10 на ППВС № 7/77 г. от 4.10.78 г. Необоснован е изводът на въззивния съд, че упълномощаването на виновния за настъпването на ПТП водач може и да е конклудентно, но извършването му задължително следвало да бъде доказано от ищеца. В случая, в държане на водача са били необходимите документи по чл.185 ППЗДП и ключовете за управление на автомобила, което презюмира упълномощаване от собственика. Няма данни и не се твърди водачът да е отнел лекия автомобил по престъпен начин. Освен това, налице е извънсъдебно признание на иска по основание с извършеното частично плащане от ответника. Обсъждането на събраните по делото доказателства във връзка едни с други и съобразно становищата на страните по правилото на чл.12 ГПК, води до изводи, че по спора съществуват релевантни факти и обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че водачът на увреждащото МПС е упълномощен за управлението му с конклудентни действия от собственика на автомобила. Липсата на законодателно уредена форма за действителност на пълномощното обуславя извод, че упълномощаването би могло да бъде извършено, както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се приеме, че собственикът, респективно застрахования, са предоставили на водача да управлява МПС. В тази насока е и задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, с която въззивният съд не се е съобразил-Р № 22/1.04.2009 г. по т.д. № 328/2008 г. на ІІ т.о. Изложеното обуславя касиране на въззивното решение и решаване на спора по същество, съгласно чл.293 ГПК. Искът се явява основателен и доказан в предявения размер 1 242.28 лв., който не е оспорен и е съобразно приетите доказателства, включително заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено при приемането му в с.з. на 12.05.2008 г. Няма представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293,ал.1 и 2 ГПК, ВКС-І т.о.   Р Е Ш И : О. въззивно решение № 441/24.11.2008 г. по гр.д. № 2411/2008 г. на СГС в частта му по същество и вместо него постановява: Осъжда З. Е. инс АД-София да заплати на З. Л. инс АД-София сумата 1 242.28 лв. на основание чл.407,ал.1-отм. във вр. с чл.402,ал.1-отм. ТЗ, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба 26.07.2007 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както и на основание чл.78 ГПК сумите: 225 лв. разноски и 229.08 лв. адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: