Р Е Ш Е Н И Е № 339 град София, 16 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети септември двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1882/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия И.Х.Х., подадена в срок чрез защитника му адв.С. С., против въззивно решение № 72 от 29.04.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 61/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за допуснати нарешения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излага съображения за неправилно приложение на материалния закон и за ограничаване на правата му с неоснователния отказ да бъдат уважени доказателствените му искания и с липсата на отговор по оплакванията против правилността на присъдата. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като бъде приложен по-леко наказуем материален закон и наложено предвиденото за него наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на чл. 347 НПК служебно провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 2 от 26.01.2011 год. постановена по НОХ дело № 294/2010 год. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия И.Х. Х. за виновен в това, че на 2.07.2010 год. в село Д., общ. Разград направил опит да отнеме чужда движима вещ – цветен телевизор “С.” на стойност 200лв от владението на С. Ю. и Х. Ю. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване и опитът останал недовършен по независещи от него причини, а грабежът е придружен с причиняването на средни телесни повреди на С. Ю., от които на 3.07.2010 год. е последвала нейната смърт, поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.1 пр.2 във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 18 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. С въззивно решение № 72 от 29.04.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 61/2011 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с неизпълнение задълженията на съдилищата да изяснят въпроса за вменяемостта му и с неоснователния отказ въззивната инстанция да приложи по-леко наказуем материален закон. В подкрепа на първия довод се излагат съображения, че съдът без основание е отказал да назначи петорна съдебно- психиатрична експертиза, която да изясни по категоричен начин въпроса за психическата му годност да носи наказателна отговорност. В подкрепа на втория довод се твърди, че в съзнанието му липсвало формирано намерение да извърши грабеж, защото инкрлиминираната вещ не е отнета, при липса на обективна пречка. Двата довода са неоснователни. Въпросът за психическата годност на подсъдимия да носи наказателна отговорност за действията си е поставян при разглеждане на делото в досъдебното производство и в предходните съдебни инстанции. По време на разследването е назначена комплексна психиатрична и психологична експертиза от вещи лица д-р З.- психиатър и Т. К.- психолог. На базата основно на обясненията на обвиняемия и показанията на неговия брат св. Ф. Х. за поведението му в последните две години, експертите за изготвили писмено заключение, с което за изразили експертно мнение, че страда от биполярно афективно разстройство, което не му позволява да участва в правни процедури и да дава достоверни показания. Наблюдаващият прокурор е преценил, че тази експертиза не е достатъчно обективна в извода си, защото от една страна е приела, че обвиняемият страда от заболяване, което не му позволява да дава достоверни показания, а от друга страна е обосновала извода си именно с неговите обяснения. Указал е назначаването на тройна съдебно-психиатрична експертиза, като изрично е посочил в нея да бъде включен и д-р В., за когото са били събрани данни, че преди деянието го е лекувал и е запознат най-пълно със здравословното му състояние. За първи път тази експертиза е изяснила какви са медицинските критерии за определяне на едно заболяване като биполярно афективно разстройство. Посочила е, че то е с много форми и варианти на тежест, като не всички от тях задължително водят до нарушаване на годността за разбиране смисъла и значението на извършеното и за ръководене на постъпките. При изготвяне на експертното си заключение вещите лица са анализирали всички събрани доказателства, в това число и показанията на свидетелите, които непосредствено преди деянието са контактували с него. Въз основа на тях са приели, че в периода непосредствено преди и след деянието поведението му не е правело впечатление на околните като необичайно и неадекватно и не покрива критериите за афективен епизод с психотична симптоматика, което да го лишава от годност да разбира и ръководи постъпките си. Аргументирано вещите лица са посочили, че е с личностово разстройство, което не е тежко психическо заболяване, а изразена характерологична абнормност, смущаваща силно адаптацията му, която датира от детството и юношеството и представлява форма на поведение, която има тенденция да бъде трайна и е израз на характерните за даден индивид стил на живот и на отношение към себе си и към другите. Двете експертни заключения са изслушави в съдебно заседание, като подробно и изчерпателно са отговорили на всички поставени им въпроси и са потвърдили становищата си. Съдът много внимателно и задълбочено ги е обсъдил, като на стр. 8-12 от мотивите на присъдата е изложил просторни съображения, поради които е възприел заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза. Въззивната инстанция е възприела изцяло тези съображения, като не е било необходимо да ги приповтаря и допълва. Неоснователен е и довода за неправилно приложение на материалния закон с квалификацията на деянието като грабеж. При приетите за установени и от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните правомощия на касационната инстания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, е напълно законосъобразен. Вътрешното убеждение на съда при приемане на фактическите обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК, че подсъдимият през нощта отишъл в дома на своите възрастни дядо и баба да им иска пари, а когато му обяснили, че още не са взели пенсиите си, започнал да им нанася удари с юмрук, ритници и метална тръба, че се насочил към намиращия се в стаята телевизор “С.”, завил го с едно парче плат и заявил, че ще го вземе, на което дядото силно се противопоставил, че като ги оставил в безпомощно състояние напуснал къщата, не е произволно. То е направено от кредитираните доказателствени средства, които са подложени на сериозен задълбочен и обективен анализ, при спазване изискването по чл. 305 ал.3 изр.2 НПК. От тези фактически констатации съдилищата са направили законосъобразен извод, че съставът на престъплението грабеж, приключил във фазата на опита и придружен с умишлено причиняване на средна телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на пострадалата, е осъществен от обективна и субективна страна. Упражнил е значителна физическа сила, която е била насочена към сломяване волята на пострадалите да запазят собствеността на имуществото си, с което е започнато изпълнителното деяние на престъплението. Фактът, че то не е довършено, като вещта е останала в дома им, не води до различен правен извод, в какъвто смисъл е съображението поддържано от жалбоподатателя. Не е бил лишен от годност на съзнава, че нанасянето на удари може да доведе до телесно увреждане на възрастните хора и е целял този резултат. В мотивите на въззивното решение се съдържа фактическа констатация за наличието на евентуален умисъл за причиняване смъртта на пострадалата, каквото обвинение на подсъдимия не е било предявено, но това нарушение не се е отразило на крайния извод за приложението на материалния закон. Като е потвърдил осъдителната присъда и в частта по квалификацията на деянието съдът е приложил точно материалния закон. По оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК: Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция се мотивира с възприемане неправилния подход на решаващия съд по доказателствените му искания и с липсата на отговор по доводите му против правилността на присъдата. В този смисъл са изложените съображения, че във въззивното решение схематично са преповторени изводите, направени с мотивите на присъдата, като не са обсъдени конкретно релевираните възражения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до неправилни фактически и правни изводи. С тези съображения по същество се обосновава неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл. чл. 14, чл. 314 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и до потвърждаване на осъдителната присъда, без да са доказани важни обстоятелства от обективния и субективен състав на престъплението, който са основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, не са допуснати. Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия, в която е релевирано като основно оплакване допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушениие с неоснователния отказ да бъдат изяснени важни обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Не е нарушил специалните правила за провеждане на въззивното производство. Самостоятелно е оценил събраните в предходната инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за обективното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Констатирал е, че решаващия съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса, като е събрал всички възможни и допустими доказателства, обсъдил ги е в тяхната логическа връзка, констатирал е противоречието между тях и по реда на чл. 305 ал.3 НПК е посочил кои противоречиви доказателства кредитира. Не е констатирал логически грешки или превратна оценка на доказателствата и не е имал основание да промени вътрешното му убеждение, като приеме тезата на жалбоподателя, че не е изяснено здравословното му състояние, превратно са оценени доказателствата относно повода за посещение в дома на своите баба и дядо и развитието на инцидента и са направени незаконосъобразни изводи, че деянието обективира признаците от състава на престъплението грабеж. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които не възприема изложените в тяхна подкрепа доводи. Не се подкрепя от данните по делото оплакването за неоснователен отказ на първоинстанционния съд да уважи доказателствените му искания, което не е отстранено от въззивната инстанция. С мотивирано определение, постановено в съдебно заседание на 15.12.2011 год., Разградският окръжен съд е оставил без уважение искането му за допълнително попълване на делото с доказателства, като е изложил основани на данните по делото и процесуалния закон съображения. Този отказ не е довел до опорочаване на вътрешното му убеждение и като го е възприела въззивната инстанция не е ограничила правата на подсъдимия. Подсъдимият може да иска събиране на доказателства и съдът е длъжен да уважи искането му, но само ако прецени, че поисканото доказателства е необходимо за изяснаване обстоятелствата по чл. 102 НПК. Законосъобразно е отхвърлено искането за допускане до разпит в качеството на специалист-психиатър на д-р Е., за когото са събрани данни че в продължение на няколко месеца е лекувал подсъдимия. По делото не се оспорва факта, че медицинска документация за това лечение липсва. Той е могъл да даде сведения само в качеството си на свидетел за личните си впечатления от контактите с подсъдимия, но не и да предостави експертно мнение. За интересуващия процеса факт дали подсъдимия е наказателно отговорно лице по надлежния процесуален ред са събрани достатъчно доказателства, като са изслушани две съдебно- психиатрични експертизи, които при даване на заключенията си са отчели и факта на това проведено лечение. Неоснователено е и оплакването за ограничаване на процесуалните му права с неоснователния отказ да бъде назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза за установяване психическата годност на пострадалия да дава достоверни сведения с оглед противоречивите му твърдения в досъдебното производство за хронологичния ред, по който са протекли събитията в дома му. При положеание, че свидетелят се е възползвал от правото си по чл.121 НПК и е отказал да свидетелства против своя внук и показанията му по никакъв начин не са могли да бъдат обсъждани и включвани в доказателствената съвкупност, безпредметно е да се установява свидетелската му годност. Събрани са достатъчно годни доказателства, за повода на подсъдимия да посети дома на възрастните си роднини и последвалите там събития, приключили със сериозни телесни увреждания, довели до смъртта на пострадалата. По делото съществуват обективни данни, отразени в двете съдебно- медицински експертизи на вещото лице д-р В. за тежките травматични увреждания на двамата, разположени в различни топографски области на главите и телата, причинени от множество удари, някои от тях със значителна сила. Те напълно кореспондират със съобщеното от свидетелите Ф. Х., С. С., А. С., които са възпроизвели личните си възприятия от физическото състояние на пострадалите и съобщеното им от пострадалия, а отчасти и от обясненията на подсъдимия. Подкрепят се и от данните отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, в който е отразена обстановката в жилището, включително и намерения в средата на стаята и подготвен за изнасяне телевизор. Мотивирано е отхвърлено и искането за назначаване на петорна съдебно психиатрична експертиза. От жалбоподателя не се сочи кое налага допълнително изслушване на такава експертиза, при положение, че не се оспорва професионалната компетентност на вещите лица. Несъгласието му с експертното заключение, при мотивирано вътрешно убеждение за възприемането му, не е основание за назначаване на допълнитела или повторна експертиза по реда на чл. 153 НПК. По изложените съображения настоящия състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 72 от 29.04.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 61/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 2 от 26.01.2010 год. по НОХ дело № 249/2010 год. на Разградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: