3 Р Е Ш Е Н И Е № 1 С., 20,02,2012 година Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ При участието на секретаря :Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 867/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т. 4 и 5 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 30 от 08.04.2011г.по т.д.416/10г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о. Молбата за отмяна е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима. Ответниците по молбата- ЕТ „ ЗМ М. М. „ и [фирма] – [населено място], чрез пълномощника им – адв. Ст. Е. са на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на което се позовава касатора, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила.С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С оглед така установената дефинитивност, страната не сочи доводи свързани с наличие на основанието. За да обоснове предпоставките на нормата, неправилно окачествени като „ нарушение на чл.303, ал.1, т.4 ГПК” от молителя, той е обсъждал проведеното производството по чл.288 ГПК, като е поддържал, че били представени „допълнително” решения на ВКС, въз основа на които било допуснато касационно обжалване. Освен това касаторите били посочили и решение №144 по гр.д. 242/08г. на БОС по спор между същите страни, което обаче не било допуснато до касационно обжалване. Направен е извод, че „въпреки това ВКС допуска по тъждествен спор между същите страни касационен контрол”. Изложени са и неясни доводи за допуснато от ВКС процесуално нарушение, поради това, че „ новопредставените решения” засягали ” въпроси относно приемане на доставени стоки от лице без представителна власт , а „ въззивния съд приел, че няма изобщо доставка”и „ поради това ВКС неправилно е разгледал казуса според нормата на чл.301 ТЗ”. Така заявените доводи са ирелевантни спрямо поддържаното основание за отмяна, с оглед изложената по-горе негова дефинитивност произтичаща от нормата на чл.303, ал.1,т.4 ГПК.Извън фактически необоснованото и лишено от конкретност твърдение, че ответната страна била представила допълнително решения на ВКС / не са посочени конкретно, а няма данни такива да са били представени от касаторите/ и това, че касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС – изброени решения постановени по реда на чл.290 ГПК, то и тези обстоятелства са без правно значение за установяване на основанието по чл.280, ал.1, т.4 ГПК. Няма релевантност към това основание и поддържаното от молителя, че било представено определение по сходен спор между същите страни, с което ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението, постановено по този спор, тъй като както и страната отбелязва – няма идентичност в предмета на двете дела, евентуално да се счита, че решенията по тях са противоречиви- довод непосочен от молителя, който е сравнявал правния резултат на определенията постановени по чл.288 ГПК, които не разрешават правния спор по същество.Оплакванията за неправилност на решението не са предмет на отмяната по реда на чл.303 ГПК, тъй като те предполагат възможност за инстанционен контрол,който по отношение на влязлото в сила решение е изчерпан. За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят лаконично е поддържал, че „ незапознаването му с новопосочените „ касационни основания” извън изложението на касационната жалба” го лишили от възможността да даде своевременно становище, което страната е определила като „ допуснато от ВКС процесуално нарушение”. Извън изложеното по-горе във връзка с фактическата несъстоятелност на това твърдение, незапознаването с приложени доказателства по спора/ доколкото делото е достъпно за страните/ не съставлява липса на процесуална възможност за защита, а е липса на процесуална активност за провеждането на такава. Страната нито е посочила кои актове счита за допълнително приложени, нито е развила довод как е било попречено да осъществи своята защита, след като е била призовавана и представлявана в производството пред ВКС, нито е посочила как доводите й за това, че не се е запознала с приложени съдебни актове се съотнася към постановения правен резултат, спрямо който е без никакво правно значение, тъй като както бе отбелязано и по-горе – основанието за допускане на касационно обжалване е противоречие на решаващия извод на съда, обективирано с правния въпрос със задължителна практика по него. Следователно, не са налице отменителните основания по чл.303, ал.1 т.4 и 5 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответниците по молбата следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер в размер на по 350лв. за всеки един от тях. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 30 от 08.04.2011г.по т.д.416/10г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на ЕТ „ ЗМ М. М. „ - [населено място] и [фирма] – [населено място]- на всеки един от тях по 350лв. – разноски за настоящето производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: