Р Е Ш Е Н И Е   № 469   София,  07 януари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 ноември  две хиляди и осма година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА   ЖАНИНА НАЧЕВА      при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА                                                               и в присъствието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА     изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 470/2008 година.     Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. И. П. Й. от гр. М. против присъдата от 26 май 2008г, постановена по внохд №13/2008г. на Монтански окръжен съд. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2НПК. По същество се прави искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. В срокът по чл. 351, ал.3 НПК от гр. и. и частен обвинител С. К. И. или негов повереник не е постъпило възражение против касационната жалба. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на присъдата не са допуснати нарушения, които да налагат нейната отмяна, поради което следва да остане в сила. Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери присъдата с оглед на поддържаните касационни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С обжалваната присъда е отменена оправдателна присъда от 06.11.2007г.по нохд №356/2006г. на Ломски районен съд и вместо нея окръжния съд е постановил друга с която подс. И. Й. е признат за виновен в това, че : ·        на 26.09.2004г. в гр. Лом, умишлено причинил средна телесна повреда на С. К. И., изразяваща се в травматично счупване на предмишницата /лакътна и лъчева кости/ на десен горен крайник, затруднило движението на крайника за период от време над един месец, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, ·        по същото време и място принудил С. К. И. да извърши нещо против волята му, да заплати на “Мобил-Тел” ЕАД София, сумата от 780,41лв, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода. ·        На основание чл.23, ал.1 НК, съдът е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок от три години. Със същата присъда, подс. И. Й. е осъден да заплати на гр. и. сумата от 4 000лв, обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди със законните последици, като за разликата до 15 000лв. искът е отхвърлен . Поддържаните с касационната жалба доводи са със съдържанието, заявено пред въззивната инстанция срещу доказаността на обвинението за престъплението по чл.129 НК и това по правилното приложение на закона, относно обвинението за извършено престъпление по чл.143, ал.1 НК. Въззивната инстанция по повод на въззивният протест е извършила цялостна проверка на оправдателната присъда при която е направила мотивирани откази да възприеме тезите на защитата за недоказаност на първото обвинение и несъставомерност на второто деяние. Нещо повече, като инстанция по фактите е упражнила и правомощието да обсъди правилното установяване на фактите, включени в предмета на доказване, по отношение на авторството на подсъдимият, той и касатор в настоящето производство, и в тази връзка да отстрани допуснатите от първоинстанционния състав нарушения при оценката на доказателствените източници. Освен това на основата и на събрани във въззивното производство доказателствени материали е извършила собствен анализ на доказателствената съвкупност, при съблюдаване на чл.305, ал.3 НПК, за да установи в съгласие с изискването на чл.14 НПК фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. По начало въпросите за достоверност на доказателствените източници, каквото е основното възражение поддържано от защитата, не може да се пререшава в касационното производство чрез нов анализ на доказателствените източници, но доколко това възражение тангира с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, настоящият състав не възприема претендираното нарушение, за опорочена съдебно медицинска експертиза, поради използуване на недостоверна първична медицинска документация. Това е така защото въззивната инстанция, за нуждите на назначената СМЕ, е изискала от Многопрофилната болница за активно лечение/МБАЛ/- гр. Лом, историята на заболяването на пострадалият в която е отразено, характерът на причиненото увреждане, проведената терапия, включително извършени операции, следоперативно състояние, назначено лечение и проведени изследвания. При положение, че историята на заболяването е заверена с поставен на първа страница печат на болничното заведение, експерта на когото е възложено изпълнението на задачите по СМЕ не имал възражения по данните отразени в нея и нещо повече, извършил е преглед на пострадалият при които е установено съответствие с отразеното в медицинската документация по отношение на характера на травматичното увреждане, въззивната инстанция не може да бъде упрекнатата в това, че е изградила решаващите изводи за времето и характера на съставомерните увреждания, позовавайки се на заключението на съдебномедицинската експертиза. При съвкупната оценка и съпоставяне с останалите доказателствени средства въззивния състав правило е решил и следващият въпрос, относно авторството на касаторът, като извършител на инкриминираните действия с които е причинено телесното увреждане на пострадалият.становени са по несъмнен начин времето, мястото и решаващият мотив за извършване на инкриминираното деяние. За установяване на посочената група обстоятелства съдът се е позовал и на свидетелите Б, И. Т. , Д. Д. , Е. Т. , Ц. Г. , С. И. и А. Й. , за които въззивния състав подробно е мотивирал решението си да ги приеме за достоверни. Следва да се отбележи, че съществени противоречия между посочената група доказателствени източници и обясненията на касаторът, относно случилото се, с изключение на нанесените удари, които да поставят под съмнение приетите за установени фактически положения не са констатирани. Затова съдът правилно е приел, че в основата на конфликта стои пререканието между пострадалият и подсъдимият, относно забавеното плащане на сумата от 780.41лв, представляваща стойността на водени от пострадалият телефонни разговори по СИМ-карта, предоставена му от св. А. Поради отказ на пострадалият незабавно да заплати сумата касаторът му нанесъл ударите с крак с които причинил съставомерните последици. По приложението на закона възражения не са направени. Защитата по начало не оспорва съставомерния характер на увреждането, което с оглед критериите установени с чл.129 НК представлява средна телесна повреда, защото е довело до трайно затруднение в движението на крайника за повече от един месец. Нарушение на закона–материален и процесуален не е допуснато и по второто обвинение по чл.143, ал.1 НК, за което касаторът правилно е признат за виновен и осъден. Съставомерността на второто деяние се оспорва от защитата, като се поддържа, че настоятелното искане от страна на касаторът, пострадалият да изпълни просроченото си задължение не представлява съставомерна принуда, както и с оглед на обстоятелството, че платец по паричното задължение се оказала св. И, за която е установено, че по никакъв начин не е склонявана със съставомерни средства от касаторът да заплаща стойността на проведените телефонни разговори. Така мотивирано, претендираното нарушение на закона не държи сметка в първата му част, че инкриминираното поведение на касаторът в никакъв случай не се е ограничило единствено и само до една вербална настоятелност, която е била последвана от физическо насилие върху пострадалият, упражнено именно с цел да бъде заставен да изпълни просроченото парично задължение при условия поставени от касаторът с които, преди реализираната принуда, не бил съгласен пострадалият. На следващо място, обстоятелство, че техническото действие по превеждане на сумата на телефонният оператор е извършено от св. И, съпруга на пострадалият, е ирелевантен факт по отношение съставомерността на деянието, защото решението за плащане принадлежи именно на пострадалият и като съзнателен акт е формирано и приведено в изпълнение в резултат на упражнената принуда върху неговата воля за друго поведение, различно от възприетото след насилието. Следователно, налице е едно накърняване свободата на избор на конкретно поведение у пострадалият, защото е бил мотивиран по установения противоправен начин, чрез насилие, да извърши противно на волята си исканото от касаторът конкретно действие. При това положение, настоящият състав приема, че като е квалифицирал инкриминираното деяние по чл.143, ал.1 НК въззивният състав не е допуснал, поддържаното от защитата, нарушение на законът. Против гражданско осъдителната част на присъдата не са направени възражения на самостоятелно основание, отсъствуват и такива от категорията на абсолютните, които да налагат, съгласно чл. 124 от Конституцията, служебна намеса на касационния състав за тяхното отстраняване. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя в сила присъдата от 26 май 2008г, постановена по внохд №13/2008г. на Монтански окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:   1. 2.