Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * задължително другарство * право на задържане * нищожни уговорки относно начина на удовлетворение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 422/2010 г.
София, 17.01.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков

при участието на секретар Т. И.
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 939 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
И. С. П. и Н. В. П., и двамата от гр.Ш. обжалват и иска да се отмени въззивно Решение от 27.04.2009 год. по гр. възз.д.Nо 175/ 2008 година на Шуменския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 193 ГПК / отм./ с Решение от 22.06.2009 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон ,процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, след като в прието , че в производството пред въззивната инстанция , проведено по реда на § 2 ал. 2 ГПК по реда на отменения чл. 196 и сл. ГПК / 1952 г./ конституираният като страна , задължителен другар по заявения срещу единия съпруг вещен иск по чл. 108 ЗС има правото да заяви самостоятелни възражения , като защита срещу заявените искове, и недопускането на новите защити възражение противоречи на задължителната съдебна практика по - т.6 на ТР ОСГК 1/2000 година.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна –П. Г. В..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 37 от 15.02.2008 година по гр.д. Nо 2320/2007 година и допълнително решение Nо 357 от 10.04.2008 година на Шуменския районен съд , с което е уважен иска на П. Г. В. от гр. Ш. на основание чл. 108 ЗС като И. П. и Н. П. са осъдени да и предадат владението на парцел IX-2 в кв. 47 по плана на с.М., Ш. област с площ от 715 кв.м., с построените в него паянтова жилищна сграда, полумасивна сутеренна стая, стопанска постройка и навес с подобрения и трайни насаждения, както и да заплатят разноски по делото. Със същото решение е поставено без разглеждане като недопустимо възражението за задържане по чл. 72 ал.3 ЗС на И. С. и Н. П..
Възражението по чл. 72 ал.3 ЗС, заедно с възражение за право на подобрения е направено пред въззивния съд , с въззивната жалба , подадена от адв. Г. Г. като пълномощник на И. П. и Н. П..
За да остави същото без разглеждане въззивният съд приема, че възражението има акцесорен характер спрямо претенцията за подобрения и щом няма заявена претенция за подобрения, а само твърдения за извършени подобрения на определени по вид и стойност , то не може да бъде разгледано искането за зачитане правото на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС. Възражението може да бъде разгледано , само ако е налице материално-правната предпоставка- присъдено вземане за подобрения, а заявен иск за присъждане на подобрения няма нито в първата , нито във въззивната инстанция.
С т.6 на ТР на ОСГК на ВКС 1/2000 година , приложимо към съдебни спорове, разгледани по реда на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК , се приема за допустимо релевирането на нови защитни средства срещу заявения иск да бъдат направени за първи път пред въззивната инстанция от страна на ответника, но които имат отбранителен характер и обуславят съответно частичното или изцяло отхвърляне на иска. Насрещни права, които имат самостоятелен характери не се отразяват на уважаването на иска, следва да бъдат предявени от ответника с насрещен иск, или самостоятелен иск в друго производство.
Правото на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС, като акцесорна претенция към тази за подобрения , може за първи път да се заяви пред въззивния съд или правото да се упражни за първи път пред въззивната инстанция самостоятелно,ако искът за подобрения е бил уважен в самостоятелно производство т.е. ответникът- като кредитор има валидно, изискуемо вземане срещу собственика на имота.
В контекста на изложените съображения следва , че обжалваното решение , в частта , с която е оставено без разглеждане искането за признаване правото на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС , е правилно и законосъобразно. Въззивният съд е съобразил в тази част на решението си не само задължителната съдебна практика, но и безспорно установените данни по делото.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в частта по уважения ревандикационен иски съединения иск за нищожност.
Правилно е прието, че договорът за покупко-продажба по НА Nо 35/2000 година е нищожен , тъй като е нищожно овластяването на пълномощника М. Н. по пълномощно Nо 50/1998 година между Н. и П. В. , на основание чл. 152 ЗЗД.
При данните по делото, установени от официалните писмени доказателства- нотариални актове и нотариално заврени частни писмени документи , касаещи за момент и начина на постигнатите съглашения кредитор- длъжник , правните изводите на решаващия съд , че е налице недопустимо от гл.т. на закона съглашение за удовлетворяване на кредитора по договор за заем , различен от този предвиден по закон, е правилно , обосновано и законосъобразно .Правилно е прието, че валидния договор за заем е сключен , заедно с сключването на договора за доброволна ипотека и упълномощаването, поради което правилно е анализиран и квалифициран от съда като нищожна уговорка за бъдещо удовлетворяване на дълг , при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума. Не може да се приеме тезата на защитата , че се касае до уговорка за изпълнение на вече възникнал дълг в хипотеза на datio in solutum, способ за погасяване на парични задължения, напълно разрешен от закона. Разпоредбите на закона са приложени правилно, правилно са съобразени фактите , съобразно събраните и всестранно анализирани от съда доказателства по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 27.04.2009 год. по гр. възз.д.Nо 175/ 2008 година на Шуменския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 193 ГПК / отм./ с Решение от 22.06.2009 година.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :