6 Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 18.12.2014г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. № 4332 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Иванова Николова, срещу решение № 1555 от 21.06.2013г. по в.гр.д. №4549/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 22.10.2012г. по гр.д. №10784/2010г. на Софийски градски съд, Жалбоподателката обжалва решението на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено на 13.09.2010г. ПТП по вина на В. З. З., за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, както и в частта, с която е осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1 750 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта и характера на претърпените от жалбоподателката увреждания, както и интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице принос на жалбоподателката за настъпване на пътно – транспортното произшествие, тъй като единствено виновен за настъпване на ПТП е водачът В. З.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Поддържа,че претендираният от жалбоподателката размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и че тя не е доказала да е претърпяла болки и страдания, които да обосновават този размер на обезщетението. Твърди,че е проведено пълно доказване на твърдението му за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, което е основание за намаляване на присъденото обезщетение, съгласно чл.51 от ЗЗД.
Третото лице помагач В. З. З. не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 533 от 20.06.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение №1555 от 21.06.2013г. по в.гр.д. №4549/2012г. на Софийски апелативен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Г. Иванова Николова пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева и е намалил същото с 50%, поради принос на пострадалата ищца за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване е изведен от това, че ищцата, като пешеходец, е нарушила разпоредби на ЗдвП, тъй като не е пресичала на означеното за това място.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По – конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, наложили пострадалата да остане повече от шест месеца в лежащо състояние, продължителният период, през който тя е търпяла болки и страдания, безпомощното й състояние, налагащо да бъде обгрижвана от своите близки, напредналата й възраст, неблагоприятната прогноза за развитие на заболяването й.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Уврежданията на пострадалата – счупване на дясната голямопищялна кост и черепно – мозъчна травма , са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.09.2010г. Вследствие на счупването на десния й крак тя е търпяла болки и страдания за срок от шест месеца, като първите два са били с интензивен характер. Към този момент пострадалата Г. Иванова Николова е била на 81 години, което допълнително е затруднило процеса на възстановяване. Понастоящем счупената кост е зараснала, но движенията на дясната коленна става са в леко намален обем при свиване с около 10 градуса, като пострадалата трябва да се придвижва с помощни средства. Получената от касационната жалбоподателка черепно мозъчна травма е средно тежка според заключението на съдебно –медицинската експертиза, но тъй като травмената болест на мозъка е протекла на фона на придружаващи заболявания, включително и на получената фрактура в колянната област на десния крак, възстановителният процес е бил затруднен до такава степен, че понастоящем жалбоподателката е в състояние на принудително положение на легло и е напълно зависима от чужда помощ и постоянни грижи. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, а именно продължителността на претърпените от касационната жалбоподателка болки и страдания, състоянието на зависимост от чужда помощ и постоянни грижи, в което е изпаднала, липсата на възможност за подобряване на здравословното й състояние в бъдеще, настоящият състав на ВКС намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е 45 000 лева, който следва да бъде намален до 22 500 лева съответно на правилно установения от въззивния съд процент съпричиняване на вредоносния резултат - 50 %. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че единствено виновен за настъпване на ПТП е водачът В. З., който е извършвал маневра движение назад, без да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на другите участници в движението. Видно от заключението на приетата в първоинстанционното производство авто–техническа експертиза процесното ПТП е настъпило вследствие извършването на неподсигурена маневра заден ход от водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран” В. З. и движението на жалбоподателката на пътното платно на необозначено място за пресичане от пешеходци в невидимата зона за водача. Следователно налице е пряка причинна връзка между поведението на касационната жалбоподателка и застрахователното събитие, като настоящият състав на ВКС споделя изводите на въззивния съд,че приносът на пострадалата за настъпването на произшествието е равен по степен с този на делинквента.
Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът ЗК [фирма] следва да бъде осъден да заплати на Г. Иванова Николова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лева, ведно със законните лихви, считано от 13.09.2010г. до окончателното плащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационната жалбоподателка част от направените разноски за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 27 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Н. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции, съразмерно с допълнително уважената част от исковете, в размер общо на 908,44 лева.
На основание чл.78 ал.2 и ал.8 от ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2459,23 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 150 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1555 от 21.06.2013г. по в.гр.д. №4549/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 22.10.2012г. по гр.д. №10784/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. ИВАНОВА НИКОЛОВА срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено на 13.09.2010г. ПТП, за разликата над 15 000 лева до размера от 22 500 лева, както и в частта, с която Г. ИВАНОВА НИКОЛОВА е осъдена да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за разликата над 1548,08 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ на Г. ИВАНОВА НИКОЛОВА с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв. К. Н., сумата 7500 лева /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решението от 22.10.2012г. по гр.д. №10784/2010г. на Софийски градски съд/ за неимуществени вреди от настъпилото на 13.09.2010г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2010г. до окончателното плащане, както и сумата от 27 лева /двадесет и седем лева/, разноски за производството в трите инстанции, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на основание чл.38 ЗА на адв. К. И. Н., с адрес [населено място], [улица], ет.3 сумата 908,44 лева /деветстотин и осем лева и четиридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 150 лева /сто и петдесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. ИВАНОВА НИКОЛОВА с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв. К. Н., да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. [улица], сумата 2459,23 лева /две хиляди четиристотин петдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1555 от 21.06.2013г. по в.гр.д. №4549/2012г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено решението от 22.10.2012г. по гр.д. №10784/2010г. на Софийски градски съд, ГК, І – 1 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. ИВАНОВА НИКОЛОВА против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 13.09.2010г., за разликата над 22 500 лева до 80 000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|