Ключови фрази
неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

гр. София 06.12.2017 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 60137 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Й. Б. М. и Д. К. М., чрез адв.П.К. срещу решение №353/22.02.2016 г. по гр.дело № 3122/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.05.2015 г. по гр.дело № 5143/2014 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на исковете, неразделна част от което е решение № 270/31.01.2017 г. по гр.дело № 3122/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 353/22.02.2016 г. по гр.дело № 3122/2015 г. на Софийски апелативен съд, като вместо”потвърждава решение от 27.05.2015 г., постановено по гр.дело № 5143/2014 г. на Софийски градски съд в уважената част на исковете” да се чете вярното „потвърждава решение от 27.05.2015 г. по гр.дело № 5143/2014 г. на СГС в отхвърлената част на исковете. С първоинстанционното решение по гр.дело № 5143/2014 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените искове от жалбоподателите с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ над сумата 120 000 лв. за всеки от тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълните им размери от по 220 000 лв. като недоказани.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателите Софийски апелативен съд е определил като справедливи обезщетения в размер на 120 000 лв. за компенсиране моралните вреди от загубата на дъщеря им, като са отхвърлени исковете до пълния размер от 220 000 лв., без да отчита значими и относими критерии, обосноваващи присъждане на значително по-високо обезщетение, без да са налице законови и морални предпоставки за присъждане на значително по-ниски суми, като съдът се е отклонил от установената съдебна практика при компенсиране на вреди от този тип и не е съобразил лимита на отговорност, който за процесното събитие за 2013 г. е 2 000 000 лв. за един пострадал. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което на ищците се присъди допълнително обезщетение в размер на още по 100 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], чрез юрисконсулт Д. Т. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата. Поддържат, че въззивният съд е взел предвид установените по делото обстоятелства, възраст на пострадалия, социално положение, отношения между пострадалия и ищците и е определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в съответствие принципа за справедливост и константната практика на съдилищата в страната, относно дължимото обезщетение към 2013 г.
С определение № 770/06.07.2017 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: за приложение принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 5143/2014 г. на Софийски градски съд в уважената част на предявените искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за сумата по 120 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците, заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 04.10.2013 г. до окончателното изплащане не е обжалвано и е влязло в сила.
С въззивното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ / отм./ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че претенциите на ищците – сега жалбоподатели Й. и Д. М. са за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Т. Д. К., настъпила в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие на 04.10.2013г. в [населено място], причинено виновно от С. П. Д. при управление на л.а. „Х. С 2000“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято „гражданска отговорност“ е била валидно застрахована при ответника – ЗК [фирма] към датата на злополуката. Прието е, че според влязлата в сила част на решението на 04.10.2013г. е станало пътно-транспортно произшествие в [населено място], причинено виновно от С. П. Д. при управление на л.а. „Х. С 2000“ с рег. [рег.номер на МПС] , в причинна връзка с което починала пътуващата в автомобила Т. Д. К., дъщеря на ищците, като към момента на злополуката гражданската отговорност на водача е била валидно застрахована при ответника.
Посочил е, че за установяване на неимуществените вреди на ищците от смъртта на дъщеря им са снети неоспорени свидетелски показания, според които между ищците и дъщеря им съществували топли, синовни взаимоотношения, взаимно се уважавали, обичали се много, всеки ден се чували по телефона, дъщерята, макар и живуща в друго населено място, всяка седмица през почивните дни, както и през отпуските, посещавала редовно болните си родителите на село и се грижела за домакинството им и за тях лично, осигурявала им, с оглед здравословното им състояние, и специални грижи, че родителите понасят и понастоящем много тежко смъртта на детето си, мъката им с течение на времето се задълбочавала.
Прието е, че с оглед посочените данни първоинстанционният съд по справедливост е присъдил обезщетения от по 120000 лв., че решението в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивния съд е приел, че при преценка на всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението са силната и здрава емоционална връзка между ищците и починалата им в млада възраст и в разцвета на силите си дъщеря, уважението между тях, оказваната им помощ, внезапността и трагичността на случилото се, загубата на морална и физическа опора и подкрепа, незатихналите и до днес душевни страдания, възрастта на ищците. Посочил е, че определените обезщетения от по 120000 лв. адекватно ще обезщетят моралните страдания на ищците. Прието е също, че не са налице основания за завишаване на обезщетенията.
По правния въпрос:
С решение № 28/09.04.2014 г. по т.дело № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., с което са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. Възприети са разясненията в т.ІІ на постановлението, според които понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Според съдебния състав релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Прието е, че посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Възприета е практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, според която удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ. В същата насока е разрешението на правния въпрос и в решения № 131/04.01.2016 г. по т.дело № 2592/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 93/23.06.2011 г. по т.дело № 566/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011 г. по т.дело № 676/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т.дело № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №101/03.07.2014 г., постановено по т.дело № 4391/2013 г. на ВКС, II т.о., постановени по чл.290 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената практика на ВС и ВКС по поставения правен въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон – основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Размера на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки от ищците е определен от съда, като не са съобразени в достататъчна степен указаните в постановлението и в цитираната практика на ВКС общи критерии за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и не са съобразени всички специфични за конкретния спор обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетенията. Неправилен е решаващия правен извод на въззивния съд, че обезщетение от по 120 000 лв. за претърпени неимуществени вреди адекватно ще обезщетят моралните страдания на всеки от ищците. Обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на всеки от предявените искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ над сумата 120 000 лв. до 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.10.2013 г. следва да се отмени. Тъй като не се налага потваряне или извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. И. и Б. К., които са непосредствени и обективни се установява, че дъщерята на ищците Т. К. работила като директор на Областна дирекция „Земеделие” [населено място], била добър професионалист, усмихната и лъчезарна, живяла е в отделно домакинство от родителите си – в [населено място] с детето си, но всяка седмица, както и по време на отпуските отпуска е посещавала [населено място] м., където живеели родителите й, полагала е грижи за тях, включително и специални такива за гледането на ищеца Д. М., който поради влошено здравословно състояние е бил на легло, помагала в домакинската работа на ищцата Й. М., обаждала се по телефона всеки ден, била им опора. От приложените писмени доказателства по делото е видно, че ищецът Д. М. е с трайна загуба на работоспособност 100% с чужда помощ, поради заболявания, както и поради ампутация на ляв долен крайник – 1/3 от бедрото, установено с ЕР на ТЕЛК от 2010 г., а ищцата Й. М. е със 70 трайно намалена работоспособност, поради напреднала коксартроза в дясна ТБС и скъсяване на десен крак с 5 см., както и други заболявания. Установява се също, че отношенията между ищците и тяхната дъщеря са основани на уважение, обич, взаимна помощ, доверие и всеотдайност. Ищците преживели и преживяват тежко внезапната загуба на своята дъщеря, били съсипани от мъка.
Като взема предвид възрастта на пострадалата – Т. К. е починала в млада възраст – на 37 години, степента на родствена близост - починалата К. е дъщеря на ищците, възрастта на последните, конкретно установените по делото обстоятелства, относими към критерия по чл.52 ЗЗД за справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди – отношенията между ищците и починалата им дъщеря, основани на уважение, обич, доверие, всеотдайност и подкрепа съдът намира, че предявените искове са основателни в размер на по 200 000 лв. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците съдът съобразява и конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент, чиито обективен белег е и лимитът на застраховане / § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ, отм./. С оглед на посоченото съдът преценява, че сумата от по 200 000 лв. представлява справедлив размер на обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени частично в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от ищците и вместо отменената част на всеки от ищците следва да се присъдят допълнително още по 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Т. К., ведно със законната лихва от ПТП - 04.10.2013 г. до окончателното им изплащане.
В останалата обжалвана част – в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на всеки от исковете за разликата над 200 000 лв. до 220 000 лв. въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в полза на адв.П. К. от САК – пълномощник на ищците следва да се присъди на основание чл.38,ал.2 от ЗА сумата 5960 лв. адвокатски хонорар за касационното производство, а в полза на ВКС следва да се присъди сумата 3200 лв. държавна такса върху уважената част на исковете.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 353/22.02.2016 г., по гр.дело № 3122/2015 г. на Софийски апелативен съд, неразделна част от което е решение № 270/31.01.2017 г. постановено по същото дело на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3645 от 27.05.2015 г., постановено по гр.дело № 5143/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Й. Б. М., ЕГН [ЕГН] и Д. К. М., ЕГН [ЕГН] срещу ЗК [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Т. Д. К. за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от ищците, настъпила в резултат на ПТП на 04.10.2013 г. , ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 04.10.2013 г. до окончателното изплащане и вместо това постановява
Осъжда ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ на Й. Б. М., ЕГН [ЕГН], [населено място] м., обл.Р., [улица] допълнително сумата 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. Д. К., настъпила в резултат на ПТП на 04.10.2013 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 04.10.2013 г. до окончателното изплащане.
Осъжда ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ на Д. К. М., ЕГН [ЕГН], [населено място] м., обл.Р., [улица] допълнително сумата 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Т. Д. К., настъпила в резултат на ПТП на 04.10.2013 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 04.10.2013 г. до окончателното изплащане.
Осъжда ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на адвокат П. К. от САК, пълномощник на ищците на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатски хонорар в размер на сумата 5960 лв.за касационното производство.
Осъжда ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Върховен касационен съд сумата 3200 лв. държавна такса.
Оставя в сила въззивно решение № 353/22.02.2016 г., по гр.дело № 3122/2015 г. на Софийски апелативен съд, неразделна част от което е решение № 270/31.01.2017 г. постановено по същото дело на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: