5 Р Е Ш Е Н И Е № 42 Гр. С., 13.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1123/2011 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 5 от 01.04.2011 г. по в. т. д. № 2/2011 г. на Разградски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено постановеното от Разградски районен съд решение № 453/07.12.2010 г. по гр. д. № 1425/2010 г. в частта, с която [фирма] е осъдено на основание чл.266 ЗЗД да заплати на С. Р. С. в качеството на [фирма] сумата 9 954.61 лв., представляваща стойност на допълнително възложени и извършени - извън уговорените с приложение № 1 към сключения между страните договор № 02/07.04.2008 г., строително - монтажни работи по изпълнение на обект „Изграждане на триетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв.43 по плана на [населено място] на етап „груб строеж”, ведно със законната лихва от 13.10.2009 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] против С. Р. С. в качеството на [фирма] насрещни искове за заплащане на сумите 3 360.30 лв. и 5 200 лв., съставляващи съответно недължимо платена цена за вложен в строителството бетон и необходими разноски за поправяне на некачествено изпълнени работи /полагане на външна топлоизолация/. В молбата за отмяна се поддържа, че след влизане на решението в сила, на 31.05.2011 г., управителят на [фирма] открил нови писмени доказателства - 7 бр. протоколи от изпитване на бетон във Фирмена пътна лаборатория „Автомагистрали - Черно море”, съставени в периода 17.06.2008 г. - 04.12.2008 г., и справка №[ЕИК] за продажба на строителни материали. Посочените доказателства имали съществено значение за правилното решаване на повдигнатия пред Разградски окръжен съд правен спор, но не били представени по делото, тъй като молителят не знаел за съществуването им. Предвид твърдяната значимост на сочените нови доказателства, молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и моли за отмяна на решението с произтичащите от това последици. Ответникът С. Р. С. в качеството на [фирма] - [населено място], оспорва молбата в писмен отговор по чл.306, ал.3 ГПК. Изразява становище за недопустимост на молбата поради подаването й след изтичане на предвидения в чл.305, т.1 ГПК преклузивен тримесечен срок, алтернативно - за нейната неоснователност поради отсъствие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, а възражението на ответника срещу допустимостта й е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.305, т.1 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Поради факта, че производството по чл.303 и сл. ГПК е уредено в процесуалния закон като извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения, срокът по чл.305, т.1 ГПК не може да започне да тече преди влизане на решението в сила. В конкретния случай, като необжалваемо с оглед ограничението на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, решението по в. т. д. № 2/2011 г. на Разградски окръжен съд е влязло в сила с постановяването му на 01.04.2011 г. Молителят обаче твърди, че е открил новите доказателства в по-късен момент - на 31.05.2011 г. При липса на данни доказателствата да са били известни на молителя преди датата 31.05.2011 г., преклузията на чл.305, т.1 ГПК следва да се тълкува в полза на последния и началото на тримесечния срок да се брои от 31.05.2011 г., а не от датата на влизане на решението в сила - 01.04.2011 г. Молбата за отмяна е депозирана пред първоинстанционния съд на 06.07.2011 г., т. е. в рамките на тримесечния срок, считано от 31.05.2011 г., поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да потвърди решението на Разградски районен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 9 954.61 лв., решаващият състав на Разградски окръжен съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява категорично възникването на задължение за дружеството като възложител по сключен на 07.04.2008 г. договор за изграждане на жилищна сграда в груб строеж да заплати на [фирма] сумата 9 954.61 лв., съставляваща стойност на допълнително възложени в хода на изпълнение на договора, извършени и приети без възражения строително - монтажни работи на обекта. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] насрещен иск за сумата 5 200 лв., претендирана като стойност на разноски, необходими за поправяне на некачествено изпълнени работи по договора, след като въз основа на доказателствата е достигнал до извод, че поради липса на направени при приемането на обекта възражения за недостатъци в изпълнението възложителят е изгубил правото по чл.264, ал.1 ЗЗД да се позовава на недостатъци и да търси разноски за тяхното поправяне. Потвърждаването на решението в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] насрещен иск за сумата 3 360.30 лв. е обосновано с недоказаността на твърдяното от дружеството обстоятелство, че изпълнителят е вложил в строителството бетон с по-ниско качество и цена от договореното, поради което дължи разликата в цената между уговорения и реално вложения бетон. Отмяната на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е допустима тогава, когато заинтересованата от отмяната страна е узнала обстоятелства или се е снабдила с писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора, но които не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество по обективни и независещи от нея причини, въпреки полагане на дължима грижа за добро водене на процеса. Преценката на данните по делото мотивира настоящия състав да приеме, че в конкретния случай основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Молителят е обосновал искането си за отмяна на постановеното от Разградски окръжен съд решение със станалите му известни след влизане на решението в сила писмени доказателства - протоколи от изпитване на бетон, извършено във Фирмена пътна лаборатория „Автомагистрали - Черно море” в периода 17.06.2008 г. - 04.12.2008 г., и справка за продажби №[ЕИК], отразяваща закупени в периода 19.05.2008 г. - 19.12.2008 г. количества бетон „В-15” от [фирма] /без други индивидуализиращи белези/. Преди всичко, доколкото касаят закупуването и изпитването на бетон, представените доказателства биха могли да се отнесат единствено към разгледания с влязлото в сила решение насрещен иск на [фирма] за заплащане на сумата 3 360.30 лв., претендирана като недължимо платена разлика между стойността на уговорения в договора от 07.04.2008 г. бетон „В 20” и реално вложения за извършване на строителството бетон с по-ниска цена и качество „В 15”. Поради неотносимостта им към останалите разгледани с решението искове - първоначалният иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 9 954.51 лв. и насрещният иск по чл.264, ал.1 ЗЗД за сумата 5 200 лв., сочените от молителя писмени доказателства са без значение за правилното разрешаване на въведения с тези искове правен спор и не могат да послужат като причина за отмяна на решението в тази част на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представените доказателства не доказват основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на частта от влязлото в сила решение, с която е отхвърлен насрещният иск за сумата 3 360.30 лв. На първо място, от съдържанието на доказателствата изобщо не може да се направи връзка между закупения съгласно справка №[ЕИК] бетон „В 15”, изпитаният във Фирмена пътна лаборатория „Автомагистрали - Черно море” бетон „В 15” и количествата бетон, използвани за извършване на възложените от [фирма] строителни работи на обекта по договора от 07.04.2008 г. На второ място, дори да се приеме, че справката и протоколите установяват закупуването и влагането от ответника - изпълнител на бетон “В 15”, вместо уговорения бетон “В 20”, молителят е разполагал с възможност да узнае и да докаже това обстоятелство до приключване на устните състезания пред въззивния съд, включително като положи усилия да се снабди своевременно със справката и с протоколите. Аргумент в подкрепа на това становище се съдържа в приложения на л.53 от гр. д. № 1425/2009 г. на Разградски окръжен съд отговор на насрещна искова молба, в който едноличният търговец - ответник по насрещните искове е признал влагането на бетон на по-ниска цена от уговорената, поддържайки твърдения за приспадане на платената от възложителя цена за бетона от претендираното с първоначалния иск възнаграждение. В същото време, както в депозираните по делото писмени заключения на съдебнотехническа експертиза, така и при разпита пред Разградски районен съд в съдебно заседание на 04.11.2010 г., вещото лице инж. К. И. е посочил ясно, че установяването на вида /марката/ на реално вложения в изграждане на процесния обект бетон е възможно само чрез извършване на лабораторен анализ в специализирана лаборатория. Въпреки наличието на данни за несъответствие между уговорения и реално вложения бетон, както и за възможния способ за доказване на това несъответствие като предпоставка за успешния изход на спора по иска за сумата 3 360.30 лв., молителят не е положил дължимата за добро водене на процеса грижа и не е предприел процесуални действия, за да се снабди с необходимите за целта доказателства. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че непредставянето на приложените към молбата за отмяна писмени доказателства до приключване на производството пред Разградски окръжен съд не се дължи на обективни и независещи от молителя причини, а на неоправданото му процесуално бездействие, рефлектирало върху отхвърлянето на насрещния иск за сумата 3 360.30 лв. Поради това, независимо от евентуалната им значимост за правилното разрешаване на спора по насрещния иск, сочените доказателства не могат да се квалифицират като „нови” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за да предизвикат отмяна на влязлото в сила решение на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в. т. д. № 2/2011 г. на Разградски окръжен съд следва да се остави без уважение като неоснователна. Независимо от изхода на производството за отмяна разноски не следва да се присъждат на ответника, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 5 от 01.04.2011 г., постановено по в. т. д. № 2/2011 г. на Разградски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :