Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 163                                    гр. София, 03 април 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 130 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Д. В. Х., депозирана чрез защитата й, срещу решение № 274 от 20.12.08, по ВНОХД № 560/08, с което е потвърдена присъда № 162 от 17.09.08, по НОХД № 128/08 на Хасковски окръжен съд. С присъдата, подсъдимата е призната за виновна в това, че на 10.01.2008 г, на ГКПП „К”, на път от Република Турция за Република България, пренесла през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, златни накити, с общо тегло, 5 309, 80 гр, на обща стойност 148 674, 40 лв, с оглед на което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д”, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” и ал. 2 НК, е осъдена на „пробация”, включваща следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, както и глоба, в размер на 10 000 лв. На основание чл. 242, ал. 7 НК, златните украшения / предмет на престъплението / са отнети в полза на държавата, както и е приложен чл. 242, ал. 8 НК, като е отнето превозното средство, послужило за тяхното превозване / лек автомобил „Ш”, собственост на „Т” ЕАД /. В жалбата се релевират трите касационни основания. Изтъква се, че изводите на въззивния съд не се подкрепят от събраните по делото доказателства / не е извършено престъпление /, че материалният закон е приложен неправилно, както и че наложеното наказание е явно несправедливо / в случай, че бъде възприета тезата за наличие на престъпление /, респективно, оспорва се приложението на чл. 242, ал. 8 НК. Иска се да бъде отменено решението и подсъдимата да бъде оправдана, или, да бъде изменено решението, като бъде намалено наказанието, отпадне кумулативното наказание глоба и бъде отменено приложението на чл. 242, ал. 8 НК.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата, като поставя акцент на довода за липса на извършено престъпление и необходимостта подсъдимата да бъде оправдана. Подсъдимата не участва лично и не взема становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е частично основателна.   Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Депозираното от нея признание по чл. 371, т. 2 НПК кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства, което означава, че процедурата на съкратеното съдебно следствие е проведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В тази хипотеза, фактическата обстановка е такава, каквато е очертана в обстоятелствената част на обвинителния акт, тоест, въззивният съд не може да реши делото на базата на фактически положения, различни от тези по обвинителния акт. При положение, че подсъдимата е изразила желание да се ползва от тази диференцирана процедура, тя не би могла впоследствие, пред контролната инстанция, да прави оплакване за несъответствие на релевантните фактически положения със събраните доказателства, тъй като, това по същество означава, че оттегля изявлението по чл. 371, т. 2 НПК, което е недопустимо след обявяване на определението по чл. 372, ал. 4 НПК. При съкратеното съдебно следствие, проведено по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се навеждат доводи относно правилното приложение на материалния закон и съдържанието на наказателната отговорност. С оглед на изложеното, неоснователно се възразява срещу съставомерността на деянието, като се твърди, че липсва престъпление. Фактическата обстановка обуславя съставомерност по чл. 242, ал. 1, б. „д”, пр. 1 НК и деянието е квалифицирано именно по този текст на наказателния закон, поради което не могат да бъдат споделени аргументите за допуснато нарушение на материалния закон. Не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата, тъй като това е възможно само при осъждане за несъставомерно деяние, какъвто не е настоящият случай. ВКС не намира да е допуснато и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, на основание чл. 373, ал. 2 НПК. Към подсъдимата е проявено достатъчно снизхождение за извършеното престъпление, отличаващо се с висока степен на обществена опасност, поради което по-нататъшно смекчаване на наложеното й наказание би било неоправдано и би влязло в противоречие с целите по чл. 36 НК. ВКС намира за основателни доводите, касаещи приложението на чл. 242, ал. 8 НК, поради следните съображения: На отнемане, съгласно чл. 242, ал. 8 НК, подлежат само превозните средства, респ. преносните средства, послужили за превозване или пренасяне на стоките, предмет на контрабандата. Безусловно, чл. 242, ал. 8 НК следва да намери приложение относно превозно средство, в което са били укрити процесните стоки. В тези случаи, предназначението на превозното или преносно средство е променено от обичайното такова в средство за превоз или пренасяне на предмета на престъплението, поради което са налице основанията на чл. 242, ал. 8 НК. Необходимо е от фактическа страна да бъде установено, че намерението на собственика или този, който управлява превозното средство, е било да промени обичайното предназначение на превозното средство / от такова за превоз на пътници / в такова за превоз на стоката, предмет на контрабандата. Когато обаче пренасянето, респективно, превозването на стоката, предмет на контрабандата, е могло да се осъществи и без използването на превозното / преносно / средство, тогава то не подлежи на отнемане, съгласно чл. 242, ал. 8 НК. По настоящето дело, от фактическа страна е прието, че златните украшения са били укрити по тялото на подсъдимата, както и това, че последната не е споделила с водача на автомобила / св. Е/ намерението си да пренесе по този начин закупената от нея стока. Ето защо, чл. 242, ал. 8 НК не следва да намери приложение, доколкото превозното средство, в което е пътувала подсъдимата, не е послужило за пренасяне или превозване на предмета на контрабандата, а е имало обичайното си предназначение / да осъществи превоз на пътуващите с него /. Това е така, защото и без ползването на автомобила, златните накити, укрити по тялото на подсъдимата, е било възможно да бъдат внесени в страната / без знанието и разрешението на митниците /. Като е потвърдил присъдата в частта, с която е приложен чл. 242, ал. 8 НК, въззивният съд е нарушил материалния закон, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде изменено, като бъде отменено приложението на чл. 242, ал. 8 НК, необходима последица от което е връщане на автомобила на неговия собственик. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да остане в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и т. 1 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 274 от 20.12.2008, по ВНОХД № 560/08, като го ОТМЕНЯ в частта относно приложението на чл. 242, ал. 8 НК, и го ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: