Ключови фрази
Установителен иск * несъдебно изпълнително основание * лихва * давност * договор за приватизационна продажба


13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
София, 14.05.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1314/2023г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мусала-2000“ АД, [населено място] срещу решение от 21.03.2023 г. по т. д. № 45/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 260594 от 23.09.2022 г. по т. д. № 1486/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Мусала-2000“ АД не дължи на агенцията сумата 31 780.58 лв., представляваща вземания по изпълнителен лист от 13.03.2007 г., издаден по гр. д. № 2359/2007 г. на Софийски районен съд, 61-и състав, както и сумата 42 634.37 лв., представляваща законна лихва върху главницата до 23.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода, че вземанията по процесния изпълнителен лист не са погасени по давност. Според касатора: Съдът неоснователно не е зачел приетото в мотивите на влязлото в сила решение № 12157 от 21.10.2020г. по т. д. № 1919/2020 г. на Софийски апелативен съд, че първото образувано срещу дружеството изп. д. № 350/2003 г. на Държавен съдебен изпълнител при Самоковски районен съд е прекратено преди образуването на изп. д. № 57/2007г. на същия съдебен изпълнител за събиране вземанията по процесния изпълнителен лист; Неправилно е преценил, че вземането за лихви по изпълнителния лист се погасява с общата 5-годишна давност, а не с 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД; Не е съобразил липсата на извършени изпълнителни действия след образуването на изп. д. № 57/2007г. за период от две години, имаща за последица перемирането му на 14.06.2009 г., евентуално на 02.05.2014г. (ако се счете, че на 02.05.2012 г. е поискано извършването на изпълнително действие – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника); Неправилно е приел, че давността е била спряна за периода до 26.06.2015 г. (датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС), без да отчете, че спирането на давността е възможно само при висящо изпълнително дело, а в случая такова не е налице поради прекратяването му по право.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 53 от 04.02.2022 г. по настоящото дело на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „1. Каква е давността за вземане за лихва за забава за конкретен период по изпълнителен лист, издаден на основание чл. 242 ГПК (отм.); Каква е давността за законна лихва от датата на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 242 ГПК (отм.) до окончателното плащане; 2. При настъпила перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която перемпция също е настъпила преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от кой момент е започнала да тече нова давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС; 3. Остава ли спряна давността за вземания, за чието събиране е образувано изпълнително производство преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, по което взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие и съдебният изпълнителен не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като двегодишният срок е изтекъл преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС“.
Ответникът по касация – Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 08.08.2023 г., поддържан и в съдебно заседание от 29.01.2025 г.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че: На 13.03.2007 г. по гр. д. № 2359/2007 г. на Софийски районен съд, 61 състав, по молба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол), срещу „Мусала-2000“ АД, [населено място], на основание чл. 237, б. “в“ ГПК (отм.), е издаден изпълнителен лист за сумите: 31 780.58 лв. – главница, включваща 10 900.10 лв. незаплатена част от четвърта вноска по договор от 12.06.2000 г. за приватизационна продажба на пакет от 25 423 броя акции, представляващи 68 % от капитала на „Мусала“ АД, [населено място] и 20 880.48 лв. – незаплатена пета вноска от цената, заедно с увеличението по чл. 9.12. от договора; 2 021.14 лв. – лихва за забава при плащане цената по четвъртата вноска за периода от 13.07.2005 г. до 29.12.2006г.; 1 281.09 лв. – лихва за забава при плащане цената по петата вноска за периода от 13.07.2006 г. до 29.12.2006г.; законната лихва за забава върху присъдената главница, считано от 06.02.2007 г. до окончателното й изплащане; Въз основа на този изпълнителен лист, по молба на агенцията вх. № 11-00-2999/23.05.2007 г., с разпореждане от 13.06.2007 г. е образувано изп. д. № 57/2007г. на Държавна изпълнителна служба при Самоковски районен съд; С разпореждане от същата дата новообразуваното дело е присъединено към висящото между същите страни изп. д. № 350/2003 г., образувано по молба на агенцията от 17.11.2003 г. въз основа на издаден изпълнителен лист на 17.10.2003 г. по гр. д. № 65/2002 г. на Софийски окръжен съд за парично вземане срещу „Мусала 2000“АД; В молбата от 17.11.2003 г. е посочен изпълнителен способ – запор върху 25 423 броя безналични акции, предмет на приватизационен договор от 12.06.2000 г., който е наложен с разпореждане от 24.11.2003 г.; С молба изх. № 92-0023-516/26.04.2012 г. (постъпила при съдебния изпълнител на 02.05.2012 г.) агенцията е поискала налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в „СиБанк“ и „ОББ“, като по наложения на 02.05.2012 г. запор „СиБанк“ е извършила превод по сметка на съдебния изпълнител в размер на 4 543.15 лв.; С писмо от 30.11.2015 г. взискателят е поискал изп. д. № 350/2003 г. да бъде предадено на ЧСИ Н. Д. за присъединяването му по изп. д. № 543/2015 г. по описа на същия ЧСИ, като последното е преобразувано под № 794/2015 г., а впоследствие е прекратено на 09.12.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; По молба на агенцията от 08.05.2019 г., въз основа на няколко изпълнителни листа, вкл. този от 13.03.2007 г., е образувано изп. д. № 213/2019 г. на ЧСИ Н. Д., което, по изрична молба на взискателя от 17.05.2019 г., е присъединено по-късно към изп. д. № 543/2015 г.; По това дело са предприети същински действия по принудително изпълнение – публична продан на собствени на длъжника недвижими имоти; В резултат на успешното приключване на две публични продани, на 10.06.2019 г. и на 31.01.2020 г. е извършено разпределение на постъпилите суми, част от които за погасяване и на вземането по процесния изпълнителен лист от 13.03.2007 г.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.), предоставен за защита на длъжника за оборване материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, когато изпълнителният лист е издаден по молба по чл. 237 ГПК (отм.), подадена до 01.03.2008 г.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли така предявения от „Мусала-2000“ АД срещу Агенция за публичните предприятия и контрол иск, решаващият състав е преценил, че процесните вземания не са погасени по давност. За приложима в случая е счел петгодишната давност по чл. 110 ГПК, считано от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, доколкото вземането произтича от неизпълнение на договор за приватизационна продажба, за който не е предвид друг давностен срок за погасяването му, освен общия такъв. В тази връзка се е позовал на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009г. на I т. о. и решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015г. на IV г. о., съобразно която определението на съда и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установено в съдебен процес, и затова от прекъсването на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Като несъстоятелни съдебният състав е преценил твърденията на ищеца, че процесното вземане има периодичен характер и се погасява с тригодишна давност съгласно чл.111, б. “в“ ЗЗД. Приел е, че вземането произтича от приватизационен договор, в който е предвидено плащането на цената да се извърши частично разсрочено, на отделни вноски и поради това в случая не се касае за „периодични плащания“ по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция за настъпила перемпция по първото образувано между страните изп. д. № 350/2003 г., основан на мотивите на решение № 12157 от 21.10.2020г. по т. д. № 1919/2020 г. на Софийски апелативен съд; Съобразявайки задължителното тълкуване, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на пресъдено нещо, защото те не са елемент от спорния предмет. Според решаващия състав, към датата на образуване на изп. д. № 57/2007 г. – 13.03.2007 г., изп. д. № 350/2003 г. не е било прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. “д“ ГПК (отм.), тъй като по него е бил осъществяван посочен от взискателя още в молбата за образуване на делото изпълнителен способ – запор върху акциите, предмет на приватизационния договор. Според решаващия състав, предприетите от съдебния изпълнител действия във връзка с реализацията на този способ (оценяване на акциите от вещо лице, вместо да се продадат чрез банка по установения за тях ред) не само значително е забавило (писма до четири банки са разпратени едва на 31.10.2005 г.), а на практика в случая е осуетило редовното прилагане на посочения от взискателя изпълнителен способ, което обстоятелство не може да се вмени във вина на взискателя и съответно не влече след себе си правните последици на перемпцията. В тази връзка съдът се е позовал на решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. на IV г. о. и на решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о., в които е прието, че перемпцията не настъпва, макар взискателят да не е посочил нов изпълнителен способ в рамките на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като през това време той е в очакване да се осъществи поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ.
Въззивният съд е отчел обстоятелството, че молбата, по която е било образувано изп. д. № 57/2007 г. е била нередовна към момента на депозирането й, тъй като в нея не е посочен изпълнителен способ, но доколкото съдебният изпълнител не е констатирал това, нито е дал указания за отстраняване на посочената нередовност, каквито задължения е имал при действието на чл. 323, ал. 4 ГПК (отм.), нито е предоставил възможност на взискателя да отстрани тази нередовност по реда на чл. 100 ГПК (отм.), е приел, че неговото бездействие да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици и затова давността следва да се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно. Според решаващия състав, в случая нередовността на молбата, инициираща образуването на изп. д. № 57/2007 г., е отстранена с молбата на взискателя, постъпила на 02.05.2012 г. (без да са му давани указания), с която е поискано налагането на запор върху четири банкови сметки на длъжника, какъвто е наложен върху сметките на длъжника в две банки с разпореждане от същата дата и именно на тази дата е била прекъсната давността по отношение на процесните вземания.
Независимо от изложеното, на самостоятелно основание, при разрешаване на въпроса от кой момент е започнала да тече погасителната давност по отношение процесните вземания, респ. била ли е прекъсвана или спирана, въззивната инстанция е взела предвид факта, че изп. д. № 350/2003 г. и изп. д. № 57/2007 г. са образувани преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно указанията в т. 10 на което, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Съдебният състав е съобразил, че с този тълкувателен акт е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, а след образуването на изпълнителното дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира. Отчитайки наличието на противоречива съдебна практика по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., въззивният съд е споделил възприетото с решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о. и с решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на IV г. о. становище, че даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване на нормата на чл. 115, б. “ж“ ЗЗД следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната му, като Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС ще се прилага от този момент, т. е. от датата на постановяването му, за в бъдеще. Или, в случая до 26.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които „Мусала 2000“ АД е било осъдено да заплати на АППК с изпълнителния лист от 13.03.2007 г., освен че е била прекъсната, е била и спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство – изп. д. № 57/2007 г., присъединено към изп. д. № 350/2003г., поради което последващото й прекъсване с предприемане на същински действия по изпълнението (налагането на запор) няма правното действие, установено от Тълкувателно решение № 2/2013 г. Според съдебния състав, след 26.06.2015 г. спряната давност е продължила да тече, но е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по изп. д. № 213/2019 г., образувано на 08.05.2019 г. и присъединено по-късно, по изрична молба на взискателя от 17.05.2019 г., към изп. д. № 543/2015 г. по описа на същия ЧСИ, по което са били предприети същински действия по принудително изпълнение – публична продан на собствени на длъжника недвижими имоти, след реализирането на която, част от постъпилите суми са разпределени за погасяване и на вземането по процесния изпълнителен лист. С оглед на това, е направен извод, че петгодишният давностен срок не е изтекъл нито към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение по изп. д. № 213/2019 г. (присъединено към изп. д. № 543/2015 г.) на ЧСИ Н. Д., нито към момента на предявяване на исковата молба.

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване:

Въпросите – „Каква е давността за вземане за лихва за забава за конкретен период по изпълнителен лист, издаден на основание чл. 242 ГПК (отм.); Каква е давността за законна лихва от датата на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 242 ГПК (отм.) до окончателното плащане“ – са разрешени във формираната по реда на чл. 290 ГПК последователна практика на ВКС (решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. на I т. о., решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015г. на IV г. о. и решение № 438 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 1639/2023 г. на III г. о.). Съгласно тази практика, която се споделя и от настоящия състав: Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Следователно, съобразно цитираната практика, за вземанията по издаден по реда на чл. 242 ГПК (отм.) изпълнителен лист приложима е давността, с която се погасява съответният вид вземане, а не общата 5-годишна давност.
Отговор на въпроса – „При настъпила перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която перемпция също е настъпила преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от кой момент е започнала да тече нова давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС“, както и на въпроса – „Остава ли спряна давността за вземания, за чието събиране е образувано изпълнително производство преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, по което взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие и съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като двегодишният срок е изтекъл преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС“ – е даден в приетото след образуване на настоящото производство Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съответно:
В мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС е прието, че: „По изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС; Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в РРBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо; Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на РРBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок; В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила; При действието на постановлението на Пленума на ВС, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано; При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване“.
В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че: „Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това; Прекратяването на изпълнителното производство става по право“.
От разясненията в цитираната задължителна съдебна практика следва, че: В хипотезата на изпълнително дело, образувано и перемирано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, новата давност започва да тече от момента на настъпване на перемпцията; Перемцията настъпва по право и спирането на давността се преустановява независимо от това, дали съдебният изпълнител е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С оглед отговорите на обусловилите допускане на касационното обжалване въпроси и при установените по делото факти, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно.
На първо място, макар да се е позовал на цитираната по-горе практика на ВКС по чл. 290 ГПК, въззивният съд е направил неправилен извод, че по отношение на всички процесни вземания е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Безспорно, тази давност е приложима за част от вземанията по процесния изпълнителен лист, а именно – за вземането за сумата 10 900.10 лв., представляваща незаплатена част от четвърта вноска по договора за приватизационна продажба от 12.06.2000 г. и за сумата 20 880.48 лв. – незаплатена пета вноска от цената по сделката. За вземанията за лихви обаче, съгласно императивната разпоредба на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, приложима е специалната 3-годишна давност, а не общата давност.
Неоснователно е поддържаното от касатора становище, че кратката давност е приложима и за вземанията за цената по приватизационния договор, тъй като се касае за периодични плащания. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС: „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи; Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок; Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение; Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично“. В случая, посочените характеристики не са налице, тъй като се касае за вземане за цената по приватизационен договор, в който изрично е уговорено заплащането й да се извърши разсрочено, на отделни вноски, както правилно е преценил и въззивният съд.
По отношение на вземанията за главница, с оглед уговорения в чл. 9.12. от приватизационния договор падеж за плащане на вноските от цената, давността за сумата 10 900.10 лв., представляваща неплатената част от четвъртата вноска, е започната да тече на 12.07.2005 г., а за сумата 20 880.48 лв., представляваща неплатена пета вноска – на 12.07.2006 г. Давността е прекъсната на 13.06.2007 г. с образуването на изп. д. № 57/2007г. на Държавна изпълнителна служба при Самоковски районен съд, което е присъединено към висящото между същите страни изп. д. № 350/2003 г.
Настоящият състав преценява като ирелевантно за спора обстоятелството, дали към момента на присъединяването на изп. д. № 57/2007 г. (13.06.2007 г.) изп. д. № 350/2003 г. вече е било прекратено поради перемпция. Образуването на изп. д. № 57/2007г. има за самостоятелна последица прекъсване на давността (ППВС № 3/80 г.), без значение дали е присъединено или не към предходно образувано изпълнително дело между същите страни. Поради това, не следва да бъде обсъждан и въпросът формирана ли е сила на пресъдено нещо относно съдържащата се в мотивите на решение № 12157 от 21.10.2020г. по т. д. № 1919/2020 г. на Софийски апелативен съд констатация за настъпила перемпция на изп. д. № 350/20023 г. преди присъединяването към него на изп. д. № 57/2007 г.
Както правилно е приел въззивният съд, образуването на изп. д. № 57/2007 г. е прекъснало давността за вземанията по процесния изпълнителен лист, въпреки нередовността на молбата на взискателя, изразяваща се в непосочване на конкретен изпълнителен способ, тъй като съдебният изпълнител не е констатирал това и не е дал указания за отстраняване на нередовността. Изложените в тази връзка съображения съответстват на формираната понастоящем задължителна съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която: „Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена – чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК“. В случая, нередовността на молбата, въз основа на която е образувано изп. д. № 57/2007 г., е отстранена с молбата на взискателя, постъпила на 02.05.2012 г. (без да са му давани указания), съдържаща искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, какъвто е наложен върху сметките му в две банки с разпореждане от същата дата. Следователно, на 02.05.2012 г. давността за процесните вземания е била прекъсната. Неизпълнението на задълженията на съдебния изпълнител да даде указания във връзка с редовността на молбата на взискателя не може да има неблагоприятни последици за последния, поради което следва да се приеме, че към посочената дата изп. дело № 57/2007 г. не е било перемирано.
В съответствие със задължителната съдебна практика – ППВС № 3/80 г. и Тълкувателно решение № 2/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС – е и преценката на въззивния съд, че с образуването на изп. д. № 57/2007 г. давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е спряла да тече. Неправилен обаче е изводът, че давността е останала спряна до 26.06.2015 г., като след тази дата е продължила да тече и е била прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по изп. д. № 213/2019 г., образувано на 08.05.2019г. и присъединено по-късно към изп. д. № 543/2015 г. по описа на същия ЧСИ. Този извод е в противоречие с приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС (т. 3), според което, по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, но само когато изпълнителното производство е висящо, а когато преди датата 26 юни 2015г. това условие е отпаднало, се преустановява ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело. В случая, след датата 02.05.2012 г., когато е поискано налагането на запор върху сметки на длъжника, до образуването на изп. д. № 213/2019 г. (същото е образувано на 10.06.2019г., видно от поставения печат на ЧСИ Д. с вх. № 03311, като липсват доказателства молбата на агенцията-взискател да е подадена на датата на изготвянето й – 08.05.2019 г., както неправилно е приел въззивният съд) не са предприети други изпълнителни действия. Поради това, на 02.05.2014г., след изтичане на 2-годишен срок, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено по право. В тази връзка следва да се отбележи, че посочената в постановлението от 09.12.2016 г. на ЧСИ Н. Д. за прекратяване на производството по изп. д. № 794/2015 г. (под този номер е преобразувано изп. д. № 543/2015 г., към което е присъединено изп. д. № 350/2003 г., с присъединеното към него изп. д. № 57/2007 г.) дата 03.07.2012 г., като дата на последното извършено изпълнително действие, не съответства на данните по делото. Поради това, не може да се приеме, че перемпцията е настъпила на 03.07.2014 г.
От прекратяването на производството по изп. д. № 57/2007 г. на 02.05.2014 г. е започнала да тече нова давност. На 02.05.2019 г., с изтичането на общия 5-годишен давностен срок, са погасени вземанията за вноски от цената по приватизационния договор, а на основание чл. 119 ЗЗД – и дължимите върху тях лихви за забава. Следователно, към датата на образуване на новото изп. д. № 213/2019 г. за вземанията по процесния изпълнителен лист погасителната давност за всички тях вече е била изтекла и не е могла да бъде прекъсната. Поради това, извършените по това дело изпълнителни действия са ирелевантни.
С оглед изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната агенция следва да заплати на касатора (ищец) разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 11 343.93 лв. (6 259.59 лв. – за първа инстанция, 3 500 лв. – за въззивна инстанция и 1 584.34 лв. – за касационната инстанция).

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 вр. ал. 3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 21.03.2023 г. по т. д. № 45/2023 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Мусала-2000“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] срещу Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК, че „Мусала-2000“ АД не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол, поради погасяването им по давност, сумите по изпълнителен лист от 13.03.2007 г., издаден в полза на Агенция за публичните предприятия и контрол по гр. д. № 2359/2007 г. на Софийски районен съд, 61 състав: 31 780.58 лв. – главница, включваща 10 900.10 лв. незаплатена част от четвърта вноска по договор от 12.06.2000г. за приватизационна продажба на пакет от 25 423 броя акции, представляващи 68 % от капитала на „Мусала“ АД, и 20 880.48 лв. – незаплатена пета вноска от цената, заедно с увеличението по чл. 9.12. от договора; 2 021.14 лв. – лихва за забава при плащане цената по четвъртата вноска за периода от 13.07.2005 г. до 29.12.2006г.; 1 281.09 лв. – лихва за забава при плащане цената по петата вноска за периода от 13.07.2006 г. до 29.12.2006г.; законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.02.2007 г.
ОСЪЖДА Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място], [улица] да заплати на „Мусала-2000“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на 11 343.93 лв. (единадесет хиляди триста четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: