4 решение по гр.д.№ 4141 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 10.12.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4141 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бояна“ ООД срещу решение № 93 от 19.07.2019 г. по в.гр.д.№ 121 от 2019 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 427 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 237 от 2018 г. на Силистренския районен съд за уважаване на предявения от „Б.“ О. срещу „Търговия на едро-СС“ ЕООД и „ЛЪКИ СИС“ ЕООД положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния имот: 13,04 % от едноетажна полумасивна сграда- павилион № 1 с площ от 147 кв.м., представляваща обект с идентификатор ....., находящ се в имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, които 13,04 % от сграда са били предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 17.01. ..... г., № ....., том ..... по описа на С.- С.; прекратено е производството и са присъдени разноски съобразно изхода на делото. С определение № 166 от 10.04.2020 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС /т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/ по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствения на ищеца имот, и спрямо приобретателя по тази сделка. В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора „Б.“ О. не се явява и не изразява становище. В писмен отговор от 03.10.2019 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците по жалбата „Търговия на едро-СС“ Е. и „Л. СИС“ Е. оспорва жалбата. Моли решението на Силистренския окръжен съд да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, касаещ наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствения на ищеца имот, и спрямо приобретателя по тази сделка, приема следното: Съгласно приетото в т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г., собственикът има правен интерес да предяви иск за собственост срещу лицето, което се е разпоредило със собствения му имот преди завеждане на исковата молба. По принцип правен интерес от предявявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ответникът оспорва или смущава правото на собственост на ищеца с фактически или правни действия. Такива правни действия са както искането за издаване на констативен нотариален акт за собственост, така и извършването на прехвърлителна сделка с имота. В последния случай, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост както срещу приобретателя, така и и срещу праводателя по сделката, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Предвид този отговор на поставения по делото въпрос и приетото в т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, неправилно е като такова следва да бъде отменено решението на Силистренския окръжен съд, в което е прието, че ищецът „Б.“ О. няма правен интерес да предяви установителен иск за собственост срещу „Търговия на едро-СС“ Е. /прехвърлител на спорната ид.ч. от собствения на ищеца павилион № 1 с договор, обективиран в нотариален акт № ..... от 17.01.2011 г./ и „Л. СИС“ Е. /приобретател по този договор/. Изявената от ответника „Търговия на едро-СС“ Е. воля за прехвърляне на спорните 13,04 % от павилион № 1 представлява правно действие, с което този ответник фактически е оспорил правото на собственост на ищеца. Поради това ищецът има правен интерес за предяви установителен иск за собственост както срещу прехвърлителя по сделката /първия ответник/, така и срещу приобретателя по тази сделка /втория ответник/. Основателно е и твърдението в исковата молба, че правният интерес на ищеца да предяви положителен установителен иск за собственост произтича от обстоятелството, че при всяка справка в Агенцията по вписванията, както и при издаване на скици от С.- С. ответникът „Л. СИС“ Е. се изписва като собственик на продадените при горепосочената сделка 13,04 % ид.ч. от павилиона. Действителният собственик на имота има правен интерес да предяви установителен иск за собственост срещу лице, което се посочва като собственик или съсобственик на имота при справка в Службата по вписванията или в АГКК, тъй като самото вписване и посочване на това лице като собственик в Службата по вписванията и в АГКК легитимира лицето като собственик пред трети лица и прави спорно правото на собственост на действителния собственик на имота. В конкретния случай правният интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост се свързва и с възникналата конкуренция между правата на лица, придобити от един и същ праводател: чрез покупко-продажбата от 17.01.2011 г., извършена от длъжника по изпълнително дело „Търговия на едро-СС“ Е., след вписана на 08.11.2010 г. възбрана върху имота, и чрез публична продан от 05.04.2016 г. по същото изпълнително дело, която конкуренция на права се налага да бъде разрешена с решение по съществото на спора, след преценка на правното действие на вписаната възбрана и на последващото възбраната разпореждане. В този смисъл е и приетото в решение № 139 от 02.10.2019 г. по гр.д.№ 1087 от 2019 г. на ВКС, ГК, първо г.о., постановено по аналогичен казус, което настоящият състав на ВКС изцяло споделя. В случая, видно от представената по делото скици № 15-44642-24.01.2018 г., в кадастралния регистър към действащата кадастрална карта на [населено място] от 2008 г. за собственици на процесната сграда с идентификатор ..... са посочени както ищецът „Б.“ О., притежаващ според записа изключително право на собственост, така и ответникът „Л. СИС” Е., притежаващ 13.04 % ид.ч. от тази сграда. От това записване следва извод, че правото на собственост върху възложената на ищеца на публичната продан сграда е спорно с ответника „Л. СИС“ Е., тъй като посочените като придобити от ответника 13,04 % ид.ч. от сградата не се съвместяват с правото, придобито от ищеца /100 % от сградата/, поради което и накърняват същото. Това поражда правния интерес на ищеца от предявяване на положителен установителен иск за собственост на идеалните части от сградата, за които ответникът „Л. СИС“ Е. разполага с легитимиращ го документ за собственост. Независимо от горното, ищецът има правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост срещу ответниците, предвид на това, че и към момента на завеждане на иска ответниците продължават да оспорват правото му на собственост- в този смисъл е подаденият по делото отговор на исковата молба от 03.04.2018 г., в който ответниците оспорват предявения иск не само като недопустим, но и като неоснователен. Поради всичко гореизложено обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта, с която е отменено определение № 371 от 07.02.2019 г. по гр.д.№ 237 от 218 г. на Силистренския районен съд по чл.248 ГПК, както и в частта за разноските, а делото- върнато съгласно чл.293, ал.3 ГПК на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба и произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 93 от 19.07.2019 г. по в.гр.д.№ 121 от 2019 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.