Р Е Ш Е Н И Е № 60167 гр.София, 08.12.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 802/2021 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от частните обвинители – Т. Б. А. и Н. Б. А., чрез повереника им адв.Л., срещу въззивна присъда № 260002 от 05.04.2021г. по ВНОХД № 228/2020г на Апелативен съд Пловдив, с която е отменена присъда № 85 от 20.09.2019г. на Окръжен съд Пловдив, постановена по НОХД № 718/2017г. Визират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения апелативният съд е достигнал и до неправилно приложение на закона, а именно оправдавал е тримата подсъдими. Акцентира се върху неправилна оценка на доказателствата, игнориране на част от тях и липса на задълбочен доказателствен анализ. Така според частните обвинители е направен незаконосъобразен извод за липса на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия съставомерен резултат. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частните обвинители - адв. Л., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея оплаквания. Акцентира на допуснатите съществени процесуални нарушения относно оценката на доказателствата. Моли присъдата на въззивния съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Частните обвинители не се явяват пред настоящата инстанция. Защитникът на подсъдимия Г. М. - адв.М., оспорва жалбата на частните обвинители, като подчертава значението на заключението на деветорната съдебно-медицинска експертиза за правилното решаване на въпросите за вината на подсъдимите. Счита, че присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила. Подсъдимият М. поддържа аргументите на защитника си. Защитникът на подс. Г. М. - адв.Н., излага подробни съображения досежно поведението на подзащитния си, като изрично подчертава, че по време на неговото дежурство пострадалият е спял, не е търсена лекарска помощ през нощта, както и че не са били налице данни от които да се заключи, че същият се нуждае от спешна помощ. В подкрепа на доводите си посочва и декурзусите, които не сочат на необичайно състояние. Не счита, че са налице доказателства, обосноваващи обвинителната теза за немарливост при изпълнение служебните задължения на подзащитния му. В заключение отбелязва, че присъдата на въззивния съд е законосъобразна и следва да се остави в сила. Подс. Г. М. споделя доводите на защитника си. Защитникът на подс. П. Т. – адв. Е., подобно на колегите си застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба. Подс. Т. не се явява пред касационния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата на частните обвинители е неоснователна. Не споделя оплакването за допуснати пропуски в аналитичната дейност на апелативния съд при обсъждане на доказателствата. Подчертава, че постановената присъда е произнесена след обстоен доказателствен анализ, като на вниманието на въззивният съд е стояло всяко едно доказателства, основно експертните заключения. По повод възраженията, касаещи причинно-следствената връзка, то прокурорът подчертава, че следоперативният перитонит не се дефинира като единствена причина за смъртта на пострадалия. В последната си дума подсъдимите М. и М. желаят да се остави в сила оправдателната присъда на апелативния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на частните обвинители, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №85 от 20.09.2019г. на Окръжен съд Пловдив, постановена по НОХД № 718/2017г.г. подсъдимите Г. М., Г. М. и П. Т. са признати за виновни в това, че съответно на 08 август, на 08 срещу 09 август и на 09 август 2009г. в [населено място], в качеството си на дежурни лекари по клиника във Втора хирургична клиника на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност - лекарска професия и при независимо съпричиняване помежду си и с А. Б. (за когото наказателното производство е прекратено), са причинили смъртта на Б. Н. А., настъпила на 13.08.2009г., като са нарушили чл.4, ал.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ на министъра на здравеопазването и на основание чл.123, ал.1, пр.2, вр. чл.55 и чл.2, ал.2 НК са осъдени на пробация, с посочените в присъдата пробационни мерки. По повод постъпила жалба от подсъдимите е била инициирана въззивна проверка. С въззивна присъда № 260002 от 05.04.2021г. по ВНОХД № 228/2020г на Апелативен съд Пловдив, присъдата на окръжния съд е била отменена и вместо нея апелативният съд е признал подсъдимите за невиновни по повдигнатото им обвинение и ги е оправдал изцяло. Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна. Твърде пестеливо касаторите са изразили недоволството си от атакуваната въззивна присъда, визирайки допуснати съществени процесуални нарушения. Без същите да се конкретизират се посочва единствено че въззивният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата, игнорирал е такива в обвинително значение, не е направил задълбочен и верен доказателствен анализ. В рамките на така посочените оплаквания се акцентира само на изборът на апелативния съд да не кредитира изцяло показанията на св. А. и да не даде вяра на тази част от тях, в която се сочи, че тримата подсъдими не са минавали на визитации, не са извършили прегледи на Б. А. и не са отзовали на повикванията на свидетелката. Касационната инстанция за пореден път намира за необходимо да отбележи в свое решение, че касационната проверка по наказателни дела в рамките на редовното триинстанционно производство обхваща правилното приложение на закона въз основа на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Недопустима е подмяна на извършената оценка относно достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствения материал при липса на порок в осъществената доказателствена дейност. Оплакванията на касаторите, формулирани като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят всъщност обосноваността на въззивната присъда. Твърдението, че апелативният съд е игнорирал доказателства - показанията на свидетелката А., не е упрек към обективността на проведеното съдебно следствие, а се отнася към преценката, направена от апелативната инстанция, на кои доказателства да се довери и на кои да не даде вяра. Въвеждайки твърдения във визираната посока, касаторите преследват като крайната цел корекция на фактическите изводи на апелативния съд. Това обаче е относимо към суверенното вътрешно убеждение на съда, което не би могло да се коригира от настоящата инстанция. Доколкото не се установяват пропуски при събирането и приобщаването на доказателствата, не се констатират и нарушения при интерпретирането им, касационната инстанция не би могла да ревизира изводите на въззивния съд досежно достоверността на същите и така да стигне до нови фактически изводи. Може да се направи обобщен извод, че въззивният акт е постановен при спазване на процесуалните норми за обективност и всестранност, приобщените доказателства са събрани по предвидения в закона ред, съдържанието им не е интерпретирано превратно и изводите на контролираната инстанция по тяхното кредитиране са достатъчно подробно мотивирани. Вярно е твърдението, че показанията на свидетелката А. не са възприети изцяло от въззивния съд, но това е сторено след подробно мотивиране, като същите са разгледани с нужното внимание, съпоставени са с останалите доказателства. Не би могъл да се обоснове извод за липса на мотиви в тази връзка, който да се формулира като съществено процесуално нарушение. Същото се отнася и до показанията на св. Т., подробно обсъдени от въззивния съд. В касационната жалба се твърди и допуснато нарушение на материалния закон, тъй като незаконосъобразно въззивната инстанция не е констатирала причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия съставомерен резултат. Посочва се, че чл.4, т.1 и чл.5 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ, са нарушени от подсъдимите и това е довело до ненавременното диагностициране на развиващия се перитонит и до забавяне извършването на медицинска интервенция. Касаторите търсят опора в интерпретирането на доказателствата, което не във всеки случай е коректно. Така например в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразните изводи по приложението на закона са направени, въпреки че е установено, че пострадалият не е посещаван от дежурните лекари - тримата подсъдими, това е допринесло за недиагностициране на перитонита и неблагоприятното развитие на клиничната картина, довело и до смъртта на Б. А.. Следва да се отбележи, че въпреки различните крайни резултати, обективирани в осъдителна и съответно в оправдателна присъди, както първата инстанция, така и въззивният съд са направили фактическия извод, че подсъдимите не са пропускали визитациите, че са били информирани, както от медицинската документация така и от св. А. за състоянието на съпруга й. Основният въпрос, който е стоял пред двете инстанции по същество, е бил дали са разпознали медицинските признаци на следоперативен перитонит и ако ли не- дали това се дължи на пропуски в работата им - неизвършване на преглед, който е бил необходим, неназначаване на изследвания, когато е следвало да се направят такива и т.н. От правна страна посочените обстоятелства следва да се пречупят през нормите на Наредба 25 за оказване на спешна медицинска помощ, които се твърди, че са нарушили и които са инкриминирани в повдигнатото обвинение. В тази връзка трябва да се отбележи, че е недопустимо да се разширява рамката на същото, доколкото то определя границите не само на обвинителната теза, но и на защитата на подсъдимите. Абстрактно изказаните в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на подзаконови нормативни актове не кореспондират с повдигнатите обвинения срещу тримата подсъдими. Наказателната им отговорност е ангажирана за нарушения на чл.4,т.1 и чл.5 от Наредбата. Желанието на частното обвинение за търсене на пропуски в дейността им съобразно други подзаконови нормативни актове се явява недопустимо и незаконосъобразно. Правилно въззивният съд се е фокусирал върху обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимите като дежурни лекари по клиника, през инкриминирания период, като е дал подробни правно значими отговори на въпросите касаещи изпълнението на техните професионални задължения. На първо място, се търси тяхната наказателна отговорност за нарушение на чл.4, т.1 от Наредба 25 поради немарливо изпълнение на задължения, включени в правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, каквато е лекарската професия. Разгледано през призмата на настоящия казус, това се свежда до обвинителното твърдение, че тримата подсъдими, всеки от тях поотделно, през периода на дежурството си, е проявил немарливост, тъй като не е прегледал пациента Б. А. и това е довело до невъзможността да се прецени състоянието му като спешно, тъй като е имало данни за развитието на следоперативен перитонит. На следващо място, се търси отговор на въпроса дали са оказали нужната спешна медицинска помощ, отговаряща на правилата на добрата медицинска практика в духа на чл.5 от Наредба 25. Фактическите изводи и на двете инстанции са еднопосочни за това, че подсъдимите са минавали на визитации по време на дежурствата си. Въззивният съд е приел за установено, че и тримата са били запознати с оплакванията на свидетелката А., касаещи здравословното състояние на съпруга й. Редом с това е дискутиран с нужната пълнота един от основните въпроси по настоящото дело, а именно - били ли са налице обективни данни за развитието на перитонит, които подсъдимите, всеки един в рамките на дежурството си, да не са разпознали, тъй като са се отнесли немарливо към задълженията си. Въз основа на правдив доказателствен анализ въззивният съд е достигнал до отрицателен отговор на този въпрос. И той не е произволен и лишен от доказателствена обезпеченост. Направен е законосъобразен извод, че на фона на проведената първа тежка оперативна интервенция, при която е установено онкологично заболяване у пострадалия в напреднал стадий и са отстранени 70% от стомаха му, лимфни възли, далакът, следоперативният период е протичал с очакваните оплаквания от пациента. Припокриването им с тези на следоперативния перитонит и възможността да се диференцират, е въпрос, който има своето медицинско обяснение, което е интерпретирано от въззивния съд през призмата на юридическите критерии за търсене на наказателна отговорност. Обяснимо медицинските изводи, обективирани в експертните заключения, направени ретроспективно, имат своите основания. При подобни случаи, колкото и болезнено емоционални да са за близките, съдът следва да държи сметка за обективните находки и симптоматика, която е била налична към момента, в който лекарите изпълняват задълженията си. Именно затова и не е лишен от смисъл аргументът, изложен в особеното мнение към присъдата, че дори началният момент на развитие на перитонита не е толкова важен, колкото въпросът за положените достатъчно медицински грижи за пациента. Само че обемът на тези грижи и тяхната адекватност е свързан с въпроса дали този пациент е дефиниран като нуждаещ се от спешна помощ, както е посочено и от обвинението. Именно поради това, след като е мотивирал извода си, че подсъдимите не са пропуснали визитации и са били в контакт с пострадалия и съпругата му, въззивният съд се е спрял достатъчно аргументирано на въпросите, дали са били налице медицински признаци на спешно състояние - развиващ се перитонит. Подробният анализ на експертните заключения е дало основание да се обоснове изводът, че по време на трите дежурства не са били налице такива признаци. Очертано е актуалното към инкриминирания период тежко и увредено състояние на пациента, развилата се ракова интоксикация, очакваните следоперативни оплаквания, характерни за подобна тежка операция, покриващи се в голяма степен с тези на перитонита (стр.36-41 от мотивите към въззивната присъда) . Липсата на пропуски в дейността на подсъдимите е разгледана на плоскостта на конкретните им задълженията като лекари, пък макар и специализанти, както и на конкретното съдържание на предприетите от тях действия. Именно те са били предмет на детайлно обсъждане от множество приети по делото експертизи, като въззивният съд е изложил пространни мотиви кои от тях кредитира, поради което е неоснователен упрекът, отправен в касационната жалба за игнориране на експертни заключения. Вярно е, че те не са еднопосочни, но апелативният съд е обосновал изводите си на кои да се довери. При правилно установените факти за това, че данни за развиващ се паритонит обективно не са били налице по време на инкриминирания период, покриващ дежурствата на подсъдимите, въззивният съд е мотивирал и крайния си извод, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението им и настъпилата смърт на Б. А.. Не на последно място, е правилно становището на представителя на държавното обвинение пред касационния съд, че развилият се перитонит не се дефинира като основна причина за белодробната емболия, довела до смъртта на пострадалия. Касае се за напреднало раково заболяване, ангажирало много органи, извършена сложна и тежка операция, установена ракова интоксикация, направена реоперация, развил се перитонит, все фактори в причинна връзка с белодробната емболия. Причинно-следствената връзка между действията или бездействието на подсъдимите и смъртта на пострадалия явно не е установена по категоричен начин, което е довело и до тяхното оправдаване от въззивния съд. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбите на частните обвинители касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260002 от 05.04.2021г. по ВНОХД № 228/2020г на Апелативен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.