ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 533 София, 26. септември 2011 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 427 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Великотърновския апелативен съд от 20.05.2011 г. по ч.гр.д. № 165/2011, с което е потвърдено определението от 16.02.2011 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. № 393/2010 за прекратяване на производството по предявените искове. Недоволен от определението е жалбоподателят К. Х. И., представляван от адв. К. Б. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за преклудирането на възраженията на прехвърлителя за пороци на придобвината сделка от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен ревандикационния иск на последващ приобретател за същия имот, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Д. Е. М. и Б. С. М. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че възраженията на прехвърлителя за пороци на придобвината сделка са преклудирани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен ревандикационния иск на последващ приобретател за същия имот. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд намира, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен ревандикоционен иск преклудира всички възражения на ответника по отношение на ищеца и неговите правоприемници. Силата на това решение не се разпростира и по отношение на праводателите на ищеца, освен ако те са участвали в производството по делото като другари на ищеца или като негови подпомагащи страни. В случая ревандикационният иск е предявен от главно встъпилия последващ приобретател на имота, по иска на прехвърлителя срещу първоначалните приобретатели за обявяване недействителността на придобивната сделка. Главно встъпилият е предявил осъдителен иск срещу прехвърлителя и отрицателен иск срещу първоначалните приобретатели. В резултат на главното встъпване първоначалните приобретатели са станали другари на прехвърлителя, поради което в отношенията между тях сила на пресъдено нещо не се формира. Те са обвързани само от фактическите констатации на съда в мотивите на решението. По същество правилно обаче въззивният съд е приел, че предявеният иск за нищожност е недопустим. Ако сделката между прехвърлителя и първоначалния приобретател страда от някакъв порок, прехвърлителят може да претендира обезщетение за вреди, но правен интерес от установяването само на порока той няма. Като е прекратил производството по делото, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд от 20.05.2011 г. по ч.гр.д. № 165/2011. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Великотърновския апелативен съд от 20.05.2011 г. по ч.гр.д. № 165/2011. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.