Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 24.03.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 47 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Р. Р. срещу решение № 22А/ 11.11.2016 г. по внохд № 02/ 16 г. на Софийския апелативен съд. В нея е посочено, че присъдата, потвърдена от въззивния съд е неправилна и се отправя искане за „намаляването й” и отмяна на наложената глоба. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че съдът не е допуснал процесуални нарушения и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение, установи следното: С присъда № 4/ 08.10.2015 г. по нохд № С-102/ 2014 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Р. Р. за виновен в това, че в периода 09.09.2013 г.- 18.09.2013 г. при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил високорискови наркотични вещества- 1.41 гр. хероин, които продал на М. Б. и на И. А., поради което и на основание чл. 354а ал.1, пр.5, вр. чл. 26 ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева. Признал го за виновен и в това, че на 19.09.2013 г. държал с цел разпространение 1.23 гр. хероин на стойност 61.50 лв. и 0.52 гр. амфетамин на стойност 15.60 лв., поради което и на основание чл. 354а изр.1, пр.4 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание три години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на шест хиляди лева. На осн. чл. 25, вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени на подсъдимия с присъди по нохд № 15830/12 г. на СРС и нохд № 3969/13 г. на СРС, като определил общо наказание една година лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на 100 лв., наложено с присъдата по първото дело. На осн. чл. 68 ал.1 от НК привел в изпълнение това общо наказание, като определил първоначален строг режим за изтърпяването му. На осн. чл. 25, вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени по настоящото дело и по нохд № 1934/ 13 г. на Благоевградския районен съд, като определил общо наказание три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на шест хиляди лева. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Жалбата е неоснователна. До голяма степен тя е идентична по съдържание с въззивната жалба, като в нея не се релевират конкретни касационни основания. Твърди се, че въззивното потвърдително решение е неправилно, защото въззивният съд неправилно е възприел доказателствата по делото. Върховният касационен съд счита, че от съдържанието на касационната жалба може да се изведе единствено констатация, че оплакванията се свеждат до необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения. Поддържа се, че и двете съдебни инстанции неправилно са установили фактите, свързани с разпространение на инкриминираните вещества от подсъдимия, че намерените в дома му количества хероин и анфетамин са за лична употреба, както и че няма доказателства той да е познавал св. Б.. Върховният касационен съд многократно е посочвал в решенията си, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено за това дали то е формирано при спазване на изискванията на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. При извършената в тази насока проверка на въззивното решение ВКС не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да дават основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Софийският апелативен съд е проверил изцяло обжалвана пред него присъда на градския съд, подложил е на анализ събраните по делото доказателства и е мотивирал подробно становище за безспорна установеност на фактите по престъпната дейност на касатора. Гласните доказателствени източници са обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, като са съпоставени с писмените доказателства, ВДС, добити при използването на СРС и с експертните заключения. Първоинстанционният съд е подложил на изключително подробен анализ показанията на свидетелите К. и Б., при който е мотивирал становище за достоверност на показанията на Б., възприето изцяло и от въззивната инстанция. Несъгласието на касатора и неговия защитник с фактическите изводи на решаващите съдилища не е основание за отмяна на атакувания съдебен акт, след като не се констатират нарушения при събирането и оценката на доказателствата и формиране на вътрешното съдийско убеждение. Липсва основание за намаляване на размера на наказанията, включително за отмяна на кумулативното наказание глоба. В жалбата не са изложени аргументи в подкрепа на направеното искане, поради което настоящият касационен състав единствено отбелязва, че наложените наказания на касатора съответстват на обществената опасност на извършеното деяние и на личността му. Касационният състав констатира, че след образуване на касационното производство са изменени правилата на чл. 41 ал.6 от НК и членове 57,59 и 60 от ЗИНЗС, а чл. 61 от ЗИНЗС е отменен /ДВ. бр.13/07.02.2017 г./. С тази законова промяна се преуреждат основанията при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанията и отпада правомощието на съда да определя типа на затворническото заведение. С първоинстанционната присъда е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанията по формираните две съвкупности по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, първата от които приведена в изпълнение по реда на чл. 68 ал.1 от НК. Съдът е постановил общото наказание от три години лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип. Към момента на законодателната промяна на ЗИНЗС наказателното производство е висящо и това налага проверка на законосъобразността на въззивното решение в тази му част. Законовите изменения в чл. 57 от ЗИНЗС дават основание за извод, че по настоящото дело правилно е определен строг режим на изтърпяване на наказанията по двете съвкупности /арг. от чл. 57, ал.1 т.2 б. В/. Решението следва да бъде отменено само в частта, с която е определен типа затворническо заведение, тъй като съдът вече няма такива правомощия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 22А/ 11.11.2016 г. по внохд № 02/16 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 4 от 08.10. 2015 г. по нохд № С-102/14 г. на Софийския градски съд, като го отменя в частта, с която е определен типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: