3 Р Е Ш Е Н И Е № 883 София, 14.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1432/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 104 от 02.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 744 от 28.05.2009 г. по в. гр. д. № 345/09 г. на Варненския окръжен съд. Касаторът В. Д. В. иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск - уважен. Ответникът по касация Община А. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 3337 от 03.12.2008 г. по гр. д. № 6560/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора положителен установителен иск за собственост на незастроен недвижим имот, заснет в картата на възстановената собственост на землището на [населено място] с № 003014, в местността “До село”, на основание придобивна давност за периода от 1986 г. до 13.08.2007 г. Въззивният съд приел, че след изключването му от регулацията на селото съгласно ПМС № 216/61 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, спорният имот има земеделски характер и е бил отнет за ТКЗС. Този извод не се опровергава от липсата на данни за членство в ТКЗС на Купен Г. Павлов, от когото ищецът закупил имота през 1986 г. без нотариален акт. От тогава до 1991 г. имотът е бил кооперативна собственост и на основание чл. 86 ЗС не е могъл да бъде придобит по давност. Съгласно чл. 5, ал. 2 З. за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, давността започва да тече от 22.11.1997 г., и до предявяване на иска на 13.08.2007 г. не е изтекъл необходимият по чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен период. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите за реда за защита на претендирано право на собственост и за приложимостта на придобивната давност относно имот, изключен съгласно ПМС № 216/61 г. от строителните граници на населеното място. С влязло в сила на 15.06.2009 г. въззивно решение № 373 от 07.05.2009 г. по в. гр. д. № 1165/2008 г. на Варненския окръжен съд е прието, че имотът, изключен от регулацията през 1966 г., е дворно място, а не земеделска земя, което е станало собственост на ищеца на основание изтекла в негова полза придобивна давност от закупуването му на 24.12.1976 г. с писмен договор до предявяване на иска в 2007 г. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, независимо от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил изключен от регулация. С Постановление № 216 от 08.11.1961 г. на М. съвет за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя /Обн., Изв., бр. 93 и 95/1961 г./, е предвидено да се изключат от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място - т. 2. След изключването на съответните имоти от регулация, е следвало да се изпълни процедурата по ПМС № 216/61 г. - т. 4, предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за направените подобрения и трайни насаждения съобразно действащия тогава ЗПИНМ /отм./. Включването в ТКЗС е било обусловено и от наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. Само ако посочената процедура е била изпълнена, имотите е могло да се включат в блок на ТКЗС. Данните по делото сочат, че произходът на имота се свързва с К. Г. П., за когото не е установено да е бил член на ТКЗС. Явно е, че и след изключването му от регулация съгласно ПМС № 216/61 г., собственикът е продължил да владее имота си, който съгласно регулационния план на [населено място] от 1924 г. е съставлявал част от парцел III-14 от кв. 2, а в 1986 г. се разпоредил с него без нотариален акт в полза на ищеца. Последният упражнява фактическата власт от тогава и понастоящем. Същевременно липсват данни да е изпълнена процедурата по ПМС № 216/61 г. за обезщетяване на собственика. Ето защо следва да се приеме, че имотът не е включен в ТКЗС и не е станал част от кооперативното земеползуване. Затова от гледна точка на реституционното законодателство не може да се обоснове наличие на отнемане от държавата и съответно - основание за включване на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Правният резултат, който страните по устния договор от 1986 г. са целяли - придобиване от купувача на правото на собственост, не е бил постигнат предвид извършване на разпореждането в ненадлежна форма, а правните последици на упражняваното от купувача владение не са могли да настъпят поради въведения със Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/ от 1973 г. /отм./ ограничителен режим за разпореждане с недвижими имоти и за придобиването им по давност - чл. 15, ал. 1; чл. 29 ЗСГ /отм./. Забраната за притежаване на такива имоти отпада с отмяната на глави първа и втора на закона през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./, а с това става възможно и придобиването им по давност. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСНОИ, въвеждаща ограничение за приложението на посочения оригинерен придобивен способ, е неприложима по причина, че имотът не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. С оглед на тази фактическа обстановка настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилна тази практика, според която разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика. Искът по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността - допустим способ за придобиване на правото на собственост. С оглед това разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че лицата, които не са правоимащи по ЗСПЗЗ, а твърдят да са придобили права върху селскостопански имот /земеделска земя/ в резултат на извършено в тяхна полза разпореждане от собственика на такъв имот, без да е спазена формата по чл. 18 ЗЗД, могат да защитят претендираното субективно материално право по общия исков ред. Предявеният положителен установителен иск от купувача срещу общината, според която имотът е със статут на земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, е допустим. При наличните по делото доказателства искът е и основателен. Предвид отпадане на забраната по чл. 29 ЗСГ /отм./ през 1990 г., в полза на ищеца е осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и към датата на предявяване на иска - 13.08.2007 г., той е придобил на оригинерно основание правото на собственост върху спорния имот. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. То, и потвърденото първоинстанционно решение, следва да бъдат отменени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като искът бъде уважен. Касаторът не е претендирал присъждане на строените от него разноски по водене на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 744 от 28.05.2009 г. по в. гр. д. № 345/09 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 3337 от 03.12.2008 г. по гр. д. № 6560/07 г. на Варненския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Общината А., че В. Д. В. е собственик на незастроен недвижим имот, заснет в картата на възстановената собственост на землището на [населено място] в местността “До село” с № 003014, с площ 1.143 дка, при граници и съседи: 003015 - нива на Щ. Г. Палов, 003028 - полски път, 000161 - пасище, мера - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и 003051 - нива на Г. И. Г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: