Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр. София, 14.01.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 1189/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци Д. И. И. и С. И. И., синове на починалия И. Д. И. срещу решение № 380 от 17.10.2018г., постановено по ВНОХД № 903/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 35 от 20.10.2017г. по НОХД № 508/17г. на Софийски окръжен съд. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанието, отмяна приложението на чл.66 от НК и присъждане на обезщетение в пълния предявен размер. В съдебно повереникът поддържа доводите в жалбата. Излага съображения, че съдът е подценил наличието на отегчаващи обстоятелства, както и че изключително тежкият резултат от престъплението налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Родителите и сестрата на И. И. също са конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Повереникът им се присъединява към становището на жалбоподателите. Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна. Твърди, че всички значими обстоятелства са надлежно обсъдени от въззивния съд. Подчертава, че деецът не се отличава с жестокост, а е отвърнал на нападението от страна на пострадалия. Намира присъденото обезщетение за справедливо. Становището на представителя на ВКП е, че решението следва да бъде оставено в сила. Според него от съществено значение е обстоятелството, че първопричината за случилото се е поведението на пострадалия. Самият подсъдим изразява съжаление за извършеното и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от легитимирано лице и в законоустановения срок касационна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, са неоснователни. Подсъдимият Ц. С. В. е признат за виновен в това, че на 13.11.2016г. в [населено място], причинил по непредпазливост смъртта на И. Д. И. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за майката на виновния – престъпление по чл.124, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК. Съдебното следствие е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е преценил, че справедливото наказание е лишаване от свобода за срок от три години, намалил го е с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, и е осъдил В. на лишаване от свобода за срок от две години. Отложил е изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години. На всеки един от синовете на починалия е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 40 000лв., като исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от по 50 000лв. На майката и бащата на И. Софийски окръжен съд е присъдил обезщетение в размер на по десет хиляди лева, а гражданският иск от сестра му е отхвърлен изцяло. Въззивният съд е потвърдил присъдата изцяло. Настоящият състав на ВКС намери, че при решаване на въпроса за наказанието не е допуснато нарушение на правилата за индивидуализация. Санкционната част на нормата, по която В. е подведен под наказателна отговорност предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Определеният като справедлив срок от три години надвишава средния размер. Преценката на предходните две инстанции, че това наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, е направена при възприет превес на смекчаващи вината обстоятелства. В съдебните актове на окръжния и апелативния съд коректно са изброени и обсъдени всички установени факти от значение за отговорността на извършителя. Констатирани са редица смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на В., добрите характеристични данни, изразеното съжаление за извършеното, сравнително младата му възраст, фактът, че е посрещнал и упътил екипа на спешната медицинска помощ. Съобразно изискванията по чл.107, ал.3 от НПК са анализирани и особеностите на извършеното престъпление. Включеното в правната квалификация противоправно поведение на пострадалия, предизвикало афектната реакция, е нанасянето на побой и отправянето на заплахи за живота на майката на подсъдимия. Извън него остават редица други отрицателни прояви на И., с които е предизвикал гнева на В. и в този смисъл също следва да се ценят като смекчаващи обстоятелства. По делото е установено, че упражняването на физическо и психическо насилие от страна на пострадалия спрямо майката на подсъдимия и спрямо самия него, не е било инцидентно, а е продължавало в течение на години. Разпитаните свидетели, макар и негови близки, не крият, че постоянно е злоупотребявал с алкохол, че е биел бившата си съпруга, децата си и приятелката си Е. Б.. Вечерта преди инцидента той отново е отправял публично обиди към В. и майка му, замерял го е с чаша. Тогава конфликтът не е ескалирал именно поради проявения самоконтрол от страна на подсъдимия, който се е оттеглил. Извън правната квалификация е останало и обстоятелството, че от действията на И. е било възможно да произтекат тежки последици и за свидетелката Д.. Последната дори е имала кръв от порезна рана, нанесена й от И. с моторната резачка. Въпреки че единственото отегчаващо обстоятелство е нанасянето на два удара, извън този, причинил смъртта, наказанието не е към минимума. Това означава, че съдът в пълна степен е отдал дължимото значение на необходимостта да се въздейства възпитателно на останалите членове на обществото и не е допуснал създаването на впечатление за необоснована снизходителност при посегателство срещу човешки живот. Всяко по-строго наказание би било прекомерно и явно несправедливо. Всички изтъкнати от касатора възражения, свързани с отлагането на изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК са били обсъдени задълбочено от въззивната инстанция. Доводите в жалбата се свеждат най-вече до факта, че е отнет човешки живот, но законодателят не е ограничил приложното поле на института на условното осъждане с оглед тежестта на резултата. Правилно решението за приложение на чл.66 от НК е базирано най-вече на възможностите за поправяне и превъзпитание на дееца. С оглед изброените по-горе личностни характеристики на подсъдимия В., както и с оглед процесуалното му поведение, следва да се сподели изводът, че самото наказателно преследване е изиграло роля за формиране на критично отношение към извършеното и за постигане целите на наказанието не се налага изолирането му от обществото. Във връзка с частично отхвърлените граждански искове, оплакването в касационната жалба се отнася до преценката на съда, че е налице съпричиняване. Според повереника на Д. и С. И., поведението на пострадалия неправилно е оценено като съпричиняване, тъй като той е провокирал дееца с психологическо, а не с физическо въздействие. Така формулираната теза не може да бъде споделена. Съгласно чл.51 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Законът не поставя ограничение към начините, това да бъде сторено, поради което следва да се приеме, че са валидни общите критерии – виновно противоправно поведение на извършителя, настъпила вреда и причинна връзка между двете. В конкретния случай децата на починалия са изпитали болки и страдания от смъртта му, а тя не би настъпила, ако самият той не беше предизвикал конфликта. В същия смисъл е и съдебната практика. В Решение № 33 от 03.02.1993г. по НД № 852/1992г. на І н.о. изрично е постановено, че „Когато поведението на пострадалия е елемент на престъплението, и то е установено с влязла в сила присъда, съдебните инстанции, сезирани с гражданскоправните последици са задължени да съобразят това при решаване на въпроса за съпричиняването на престъпния резултат.“ Позоваването в жалбата на решение № 52/2016 на ІІІ н.о. на ВКС е некоректно, тъй като в него съдът категорично е отхвърлил искането за приложение на по-леко квалифицирания състав по чл.124, ал.2 от НК. При този казус поведението на пострадалия не е елемент от състава на престъплението. То е определено само като „провокативно“, но не и като „противозаконно действие“ увредило или застрашило извършителя или негови ближни, нито като такова, афектирало подсъдимите в достатъчна степен, че да предприемат фактическа агресия. Това означава, че съдът не е приел съпричиняване, не поради характера на въздействието върху дееца/психическо, а не физическо/, а защото не са установени признаците „виновност“ и „противоправност“ или „причинна връзка“, необходими за ангажиране на деликтната отговорност. Неоснователно е и оплакването във връзка с размера на уважената част от гражданските искове. При определяне размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предходните съдебни инстанции са спазили принципите на справедливостта. В мотивите на присъдата и на въззивното решение задълбочено са обсъдени съществувалите отношения на синовна обич и подкрепа, периодничността на контактите, начинът, по който трагичното събитие се е отразило на синовете на пострадалия. Единствената причина за частично отхвърляне на исковете е съпричиняването, което безспорно е налице и следва да бъде съобразено. Независимо от употребения израз „съществено“, поисканото от ищците обезщетение е намалено само с една пета част, поради което претенцията за увеличаването му не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380 от 17.10.2018г., постановено по ВНОХД № 903/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.