5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 254 София, 15.04.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1047/2015 год. Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К., роден на 18.9.1988 г в У. чрез процесуалния му представител адв.П. Р. от АК-Варна срещу определение № 3552/8.12.2014 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 14997/23.10.2014 г по гр.дело № 11157/14 г на Варненски районен съд, 17 състав за прекратяване на производството по предявените искове поради недопустимост. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото на Варненски районен съд за продължаване на процесуалните действия.Подържа се, че неправилно съдът е прекратил производството по делото поради некомпетентност на съда, пред който исковете са предявени, без да вземе предвид конкретните доказателства по делото относно свързаността на ответното дружество с територията и правото на Република България и без да даде възможност на ответната страна да се яви и заяви становището си по исковете. Подържа, че доказателствата по делото установяват обстоятелството, че директорите на ответното дружество са български граждани и същото има представителство на територията на Република България в лицето на [фирма], което обосновава компетентността на българския съд по предявения трудов спор. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателят сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа, че по правния въпрос „в кои случаи българският съд е компетентен да разгледа трудов спор, в случай в който е двете страни са чуждестранни лица или в случай в който чуждестранно лице има представителство в страната” не е налице съдебна практика, което обосновава наличието на соченото касационно основание. Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима. От данните по делото се установява следното : К. К., роден на 18.9.1988 г с местожителство в У., [населено място] е предявил срещу „С. Ш. Л.”, регистрирано съгласно законодателството на М. под рег.№ С 22480 на регистъра на дружествата при Службата за финансови услуги на М., с адрес на управление в [населено място] искове за присъждане на незаплатено трудово възнаграждение в общ размер на 4300 щ.д. за периода м.април 2014 г-м.юли 2014 г.В исковата молба ищецът подържа, че на 28.11.2013 г между страните е сключен трудов договор за срок от 6 месеца, по силата на който е изпълнявал длъжността моряк „моторист”, за което ответникът се е задължил да му заплаща месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 щ.д. месечно.Ответникът е изпълнил частично задължението си за заплащане на възнаграждение за м. април 2014 г и изцяло не е изпълнил задължението си за заплащане на трудово възнаграждение за месеците май, юни и юли 2014 г поради което дължи исковата сума 4300 щ.д. Варненски районен съд е приел, че не е компетентен да разгледа предявените искове и е прекратил производството по делото.Приел е, че доколкото ищецът не е български гражданин, а ответното дружество е със седалище и адрес на управление в М. отношенията между страните са с международен елемент.Приел е, че съгласно чл.17 ал.1 от КМЧП делата по трудови спорове с международен елемент са подведомствени на българските съдилища, когато работникът или служителят обичайно полага своя труд в Република България.В разглеждания случай ищецът е полагал труд извън територията на България, доколкото кораба не е плавал под български флаг.Спорът не е подведомствен на българския съд, а предявеният иск е недопустим. С обжалваното определение Варненски окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд.Приел е, че местонахождението на кораба, на който морякът е полагал труд няма значение за определяне на подведомствеността на спора, нито е основание да се приеме, че възникналия частноправен спор с международен елемент следва да се уреди от правото на Република България.Приел е, че разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г на Съвета от 22.12.2000 г относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела не са приложими, тъй като ищецът не е гражданин на държава-членка на ЕС, нито твърди, че обичайно пребивава на територията на държава-членка, нито че е полагал труд на територията на такава държава. По така поставения в изложението въпрос. Като част от актовете на общностното право, Регламент /ЕО/ № 44/2001 г на Съвета е действащ за България и следва да намери приложение при определяне международната компетентност на българските съдилища от момента на присъединяване на страната ни към Европейския съюз, а именно от 01.01.2007 г. В Регламента се съдържа специална уредба на международната компетентност по определени спорове, когато се предполага, че една от страните е в значително по-слаба позиция от другата и се нуждае от по-голяма степен на защита.Такива са споровете произтичащи от индивидуални трудови договори.Международната компетентност по спорове относно индивидуални трудови договори е предмет на специална уредба в Регламента, която е подчинена на принципа на защита на по-слабата страна по договора-работника или служителя.На първо място това е възможността по чл.18 пар.2 работникът или служителят да предяви иск срещу работодател, който няма местоживеене в държава членка, но негов клон, агенция или друго представителство се намира на територията на ЕС.На второ място наред с общия критерий за учредяване на компетентност по местоживеенето на ответника, Регламентът установява допълнителни възможности за работника и служителя да предяви иск срещу работодателя по негов избор пред удобен за него съд. По основателността на касационната жалба. С оглед отговора на поставения от касатора въпрос оплакванията в касационната жалба са основателни. Спорът е трудов.Ищецът по него е гражданин на У., а ответникът има седалище в държава-членка на Европейския съюз и се твърди, че има представителство в България / има представителство на територията на Република България в лицето на [фирма],/.В случая достатъчно е, че сезирания от ищеца съд е такъв на държава-членка и спорното правоотношение е с международен елемент.За да се произнесе дали е компетентен да разгледа делото съдът е следвало да вземе предвид всички релевантни данни, а именно : има ли дружеството представителство у нас, което води до извода, че българския съд е компетентен да разгледа трудовия спор или макар да няма такова се касае за хипотеза на мълчаливо формирана воля за учредяване на международна компетентност, при която и двете страни намират избрания съд за еднакво приемлив и удобен.За да прецени дали е налице някоя от двете хипотези, които обосновават при различни предпоставки компетентността на българския съд, същият е следвало да прецени всички данни, в тази насока-налице ли е представителство на чуждото дружество на територията на страната и ако няма такова не е ли постигнато между страните мълчаливо съгласие за избор на съд. Като е прекратил служебно производството по делото непосредствено след подаване на исковата молба, без да е преценил горните данни и без да е осъществил процедура по размяна на книжа по чл.131 ал.2 т.5 от ГПК /2007/ съдът е постановил незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна.Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за преценка на релевантните оносно подсъдността обстоятелства, съобразно тълкувателните мотиви на настоящото определение. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3552/8.12.2014 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 14997/23.10.2014 г по гр.дело № 11157/14 г на Варненски районен съд, 17 състав. ОТМЕНЯВА определение № 3552/8.12.2014 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 14997/23.10.2014 г по гр.дело № 11157/14 г на Варненски районен съд, 17 състав. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.