Р Е Ш Е Н И Е                                                  № 79                 София, 04.02.2010 година                                       В ИМЕТО НА НАРОДА                     Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА  Членове:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                               при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№279 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на С. С. У. от гр. Б. за отмяна на влязлото в сила решение №1175 от 22.10.2008г. по гр.д. №4638/07г. на ВКС, V ГО. Молбата се основава на твърдение, че след приключване на делото, молителката е узнала нови обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Ответниците в производството М. П. Л. , Н. С. Г. и П. С. Л. оспорват молбата. Считат, че тя е процесуално недопустима, тъй като съдържанието и не отговаря на чл.303, т.1 от ГПК, евентуално – че е неоснователна, тъй като при добро водене на делото, молителите биха могли още в инстанциите по същество да се снабдят със сочените в настоящото производство писмени доказателства, а освен това те не съдържат обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: С атакуваното решение състав на Върховния касационен съд е оставил в сила решението от 08.06.07г. по гр.д. №109/2007г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №1005 от 18.12.06г. по гр.д. №2634/05г. на Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от К. С. У., С. С. У., Р. Д. К. Ц. Д. В. и Н. Д. У. против С. Й. Л. /заместен в процеса от наследниците си М. П. Л. , Н. С. Г. и П. С. Л./ искове по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху дворно място и жилищна сграда, находящи се в с. И., община С.. С. са приели, че спорният имот е владян от наследодателя на ищците Н, а след смъртта му през 1956г., в имота са останали синът му Н. У. и съпругата му П. У. , която е живяла там до 1995г. Първоначалният ответник С. Й. Л. в началото посещавал имота, за да помага на П. У. , а след пенсионирането си през 1980г. окончателно се е настанил в имота, заедно със семейството си. През 1997г. той се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Прието е, че релевантно за спора е осъществяваното от него владение след отмяната на ЗСГ, т.е. след месец март 1990г., като до предявяване на исковете по чл.108 от ЗС на 16.09.2005г., десетгодишната давност по чл.79, ал.1 от ЗС е изтекла. Молителката твърди, че след постановяване на решението на ВКС и станало известно обстоятелството, че първоначалният ответник С. Л. се е пенсионирал не през 1980г., както е прието в решението на ВКС, а през 1999г., а съпругата му М. Л. – през 1995г. Освен това – адресните регистрации на тези лица били в гр. С., като С. Л. станал жител и регистрирал постоянен адрес в с. И. едва през 2000г. В подкрепа на твърденията си представя у-ние от РУ „С” С. № К* от 08.04.2009г., от което се установява, че на С. Л. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по чл.6 от ЗП /отм./ с начална дата 01.11.79г., а с последващо разпореждане от 1999г. първоначалната пенсия е спряна, като му е отпусната пенсия по чл.2, вр.чл.50 б от ЗП с начална дата 02.11.98г. На М. Л. е отпусната лична пенсия по чл.2 от ЗП с начална дата 01.09.1990г. Представено е и у-ние от общинска администрация С. , че С. Л. е имал постоянен адрес в гр. С. до 12.10.2000г., а настоящ адрес – до 09.05.85г. в гр. С., а от 10.05.1985г. в с. И.. С. му е имала постоянен адрес в гр. С. до 21.04.08г., а в с И. – от 22.04.08г. Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна на влязло в сила решение може да се иска на основание чл.303, т.1 от ГПК когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Обстоятелствата, на които се позовава молителката, не са нови по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като са могли да бъдат узнати още при висящността на делото в инстанциите по същество, съответно – още тогава молителката е могла да се снабди с доказателства за тези обстоятелства. Независимо от това, представените доказателства не са от съществено значение за делото, тъй като не биха могли да променят изводите на съда за осъществяването от С. Л. давностно владение. На първо място – за да приеме, че той е придобил собствеността на спорния имот по давност, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, включително и показанията на един от свидетелите на другата страна, че още преди 1990г. Станчо Л. се е установил да живее в спорния имот. Данните за неговата адресна регистрация не са от решаващо значение, тъй като с тях не може да се установява или оспорва давностно владение. В случая обаче дори и представените от молителката доказателства сочат 1985г. като дата на адресна регистрация на ответника в с. И.. Не са от решаващо значение и данните за годината на пенсиониране на С. Л. Единият от свидетелите е посочил, че след пенсионирането си Л. се е установил в с. И. и това е станало през 1989 -1990г. Моментът на пенсионирането няма пряко отношение към давностното владение. Изводите на съда по този въпрос се основават на съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Независимо от това, при наличието на данни от сега представените доказателства, че първата пенсия за изслужено време и старост е отпусната на Л. през 1979г., показанията на свидетеля, сочещ като година на пенсиониране 1980г., се явяват достоверни. И на последно място – обстоятелството, че Л. е работил в гр. С. след първото си пенсиониране не изключва едновременно с това той да е владял имота в с. И.. В. от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. У. от гр. Б. за отмяна на влязлото в сила решение №1175 от 22.10.2008г. по гр.д. №4638/07г. на ВКС, V ГО. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.