Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * условно осъждане * причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * генерална и индивидуална превенция


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 571

гр. София, 22 януари 2009 г.


Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова
Севдалин Мавров
с участието на прокурора Мадлена Велинова
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 613/08 година.
Производството е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура и жалбата на частният обвинител З. А., изготвена от адв. К. против решение № 92 от 12.09.2008 год. по внохд № 107/08 год. на Софийски военно-апелативен съд на РБ.
Оплакването в протеста и в жалбата е само за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, с приложението на условното осъждане от въззивната инстанция.Твърди се, че изводът на съда, че с отлагане на наложеното наказание лишаване от свобода ще бъдат изпълнени целите на чл.36 НК е неправилен.Приета е защитната версия на подсъдимия И., че пострадалия е допринесъл за произшествието с неправомерно поведение.Управлявал е автомобила след употреба на голямо количество алкохол и след употреба на наркотични вещества-амфетамин.Наказван е по дисциплинарен ред и по административен за нарушения на правилата за движение.При наличието на тези обстоятелства се счита, че целите на личната и на генералната превенция не могат да бъдат постигнати с приложението на чл.66 ал.1 НК.Затова се иска решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Прокурорът поддържа протеста по изложени от него съображения.
Повереникът на частната обвинителка поддържа жалбата с изложените в нея подробни доводи и съображения, с искането за отмяна на решението и връщане на делото и потвърждаване на присъдата.
Защитата на подсъдимия, чрез договорният защитник-адв. Ц. намира съдебния акт на въззивната инстанция за правилен и законосъобразен, тъй като наказанието е правилно определено, с оглед всички характеристични данни за подсъдимия.Представя и писмено възражение, с което доразвива това становище.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 55 от 02.07.2008 год. по нохд № 55/08 год., Варненски военен съд е признал подсъдимия бивш редник С. И. И. за виновен в това, че на 28.12.2007 год. в [населено място], при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Ф. Р. А., като деянието е извършено в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество, поради което и на основание чл.343 ал.3, пр.1 и 2, б.”б”, пр.1 и чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим
На основание чл.343г НК е лишен да управлява МПС за срок от пет години и единадесет месеца.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, като прецени и обсъди доводите и становищата на страните, след проверка на решението в обжалваната му част намира, че протеста и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ.
Производството по делото е проведено по диференцираната процедура по глава 27 НПК и на основание чл.373 ал.2 НПК при индивидуализацията на наказанието е приложен чл.55 НК.
За да приложи института на условното осъждане въззивната инстанция е дала превес на личната превенция, с оглед добрите характеристични данни за подсъдимия, младата му възраст, приноса на пострадалия, уволнението от военна служба и семейно положение-изразяващо се в грижи майка си с която живее.
Този извод за начина на изтърпяване и основателен, ако наказанието имаше за своя единствена цел положително въздействие върху извършителя на престъплението.Законът обаче отдава само преимуществено значение на тази цел.Нейното постигане не може да става за сметка на пренебрегване на възпитателното и предупредително въздействие, което наказанието трябва да окаже върху другите членове на обществото.Това се отнася особено за престъпленията, за които закона предвижда минимално наказание три години лишаване от свобода, равно на минималното допускащо условно осъждане.Независимо, че в разглеждания случай формално материалноправните предпоставки са били налице, това очевидно е убягнало от вниманието на въззивния съд.Не е изпълнил задължението си, при оценъчната си дейност за начина на изтърпяване на наказанието, конкретните по делото фактически обстоятелства да бъдат съпоставени с нуждите и на генералната превенция.При дейността си по индивидуализацията на наказанието относно размера и начина на изтърпяване, съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл.36 НК цели.Необходим е внимателен анализ на обстоятелствата свързани с обекта на посегателство и степента на засягането му от конкретното деяние.В разглеждания случай е игнорирана генералната превенция, която е също цел на наказанието и необходимо условие за спазване принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност при определяне на конкретното по размер и начин на изтърпяване наказание.Необходимо е да съответства на тежестта и на моралната укоримост на извършеното престъпление и личността на дееца.Пренебрегнати са обществените очаквания за упражнена държавна принуда спрямо извършителите на подобен род посегателства.
В тази връзка не са обсъдени събраните по делото доказателства които имат своето правно значение при оценката на обществената опасност на деянието и дееца.Пияното състояние на подсъдимия, при управлението на автомобила с 2.73%о алкохол в кръвта към момента на деянието и неговата величина, надхвърляща повече от пет пъти допустимата по закон 0.5 % и под въздействието на наркотик.Според АТЕ скоростта на автомобила преди произшествието е била116.48-120 км.в час, значително надхвърлящата допустимата в градски условия.Осъществил деянието при два квалициращи признака.Тези факти, съчетани с наложените му наказания като военнослужещ /на л.64 от.сл.д./и административни наказания за нарушаване правилата за движение /на л.131 от сл.д./, са характеристики на деянието и дееца, отегчаващи отговорността му.
Не са убедителни и съображения от въззивната инстанция за да приеме, че пострадалият има значителен принос за настъпилия резултат.Без значение е обсъжданото им поведение преди потеглянето на превозното средство.То и обстоятелството, че пострадалия с дясната си ръка преди произшествието е дръпнал волана надолу, се извежда само от обясненията на подсъдимия.Последното трудно може да се приеме като смекчаващо наказателно правното положение на подсъдимия.Като водач на МПС е длъжен да вземе мерки за ненамеса на пътниците при неговото управление, още повече когато превозва пътник употребил алкохол /наличие в пробите на пострадалия 0.49 %о /.
Тези обстоятелства, следва да бъдат обсъдени отново при определяне начина на изтърпяване на наказанието, след като се направи законосъобразен извод за постигане в пълен обем целите на чл.36 НК спрямо подсъдимия, както и за останалите членове на обществото, при условията на криминогенната обстановка в страната с увеличен ръст на престъпления от този род с тежък резултат.Той следва да бъде съобразен и с указанията дадени в решенията на ОСНК № 37 от 09.06.1981 год. и № 83 от 27.10.1983 год.
Поради това, настоящата инстанция в този състав счита, че въззивното решение подлежи на отмяна и делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
По изложени съображения и на основание чл.354 ал.3,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 92 от 12.09.2008 год., постановено по внохд № 107 по описа на Военно-апелативния съд на РБ, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: