№ 686          гр.София,  30.11..2009 год.                                               в името на народа     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА       като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.Д-N 656 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал. З, т.2 ГПК. Обжалвано е определение от 17.07.2009г. по гр.д. № 4497 / 2009г., с което Софийски градски съд, като е отменил определение от 26.02.2009г. по гр.д. № 11422/2009г. на Софийски PC, е оставил без уважение молба на В. Р. Д. допускане обезпечение по иск с правно основание чл.55 ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изп.д. №2008111040063/2008г. по описа на ДСИ с район на действие Софийски ГС. Жалбоподателят - В. Р. Д. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде допуснато исканото обезпечение. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:{ Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. Частният жалбоподател е предявил иск срещу А. А. за сумата 10 000 лева, като частичен, с правно основание чл.55 ЗЗД, като дадени за подобрения на закупен имот с нищожен договор. С исковата молба е поискал да се допусне обезпечение по иска чрез спиране на изпълнението по изп.д. №2008111040063/2008г. по описа на ДСИ с район на действие Софийски ГС. С обжалваното определение въззивният съд като е отменил първоинстанционното определение, е оставил без уважение молба на В. Р. Д. допускане на исканото обезпечение, тъй като със същото няма да се гарантира реализиране на правата на ищеца при евентуално уважаване на иска му. Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба жалбоподателят е приложил и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за допускане на обезпечение на бъдещ иск е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Налице е определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се разрешава по същество производство по допускане обезпечение на иск, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал. З, т.2 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая с обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за предпоставките за допустимостта на исканото обезпечение с оглед разпоредбата на чл.391, ал.1, ГПК и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване в случая е основателно. Не е налице трайна съдебна практика по разрешения от съда съществен процесуален въпрос и е налице визираното в чл.280, ал.1 т. З ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 391, ал. 1 и чл.397, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на евентуално признатите му права с решението по иска, и то ако същият е подкрепен с писмени доказателства или ако се представи гаранция в определен от съда размер, както и ако исканата обезпечителна мярка е подходяща. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че със спиране изпълнителното производство образувано въз основа на изпълнителен лист по уважен срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.108 ЗС няма да се обезпечи заплащането на претендираните от него суми на чл.55 ЗЗД. Ограничаването на законните права на ответника по иска за оспорване на негово изпълняемо право, а именно като се бъде спряно изпълнението, би била неоправдана с оглед целта на обезпечителното производство -да осигури възможност за реализиране правата на молителя, без да засяга правната сфера на ответника повече, отколкото е необходимо за постигането на тази цел. Жалбоподателят не може да откаже да изпълни решението по ревандикационния иск възразявайки, че взискателят по изпълнителното дело би му дължал определена сума за обезщетение за направени от него подобрения в ревандикирания имот, тъй като по-скоро именно наличието на такъв в патрумониума на бъдещия длъжник би обезпечило вземането му. Ето защо обжалваното определение, с което не е допуснато исканото обезпечение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът     ОПРЕДЕЛИ :     ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.07.2009г. по гр.д. № 4497 / 2009г. на Софийски градски съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: -   ЧЛЕНОВЕ