1 Р Е Ш Е Н И Е №83 С., 26.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 799 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Д. К., чрез пълномощника й адвокат М. А., против решение № 593 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 917/2011 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 1278/15.12.2007 г. по гр.д. № 240/2007 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от Р. Д. К. против А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. ревандикационен иск за * ид.ч. от имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., при посочени съседи /в частта относно разликата до * ид.ч. въззивното решение е влязло в сила като необжалвано/. В касационната жалба се поддържат доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване при новото разглеждане на делото със задължителните указания по приложение на закона в отменителното касационно решение и необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което ревандикационният иск да се уважи за * ид.ч. от имота. К. претендира възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. считат, че касационната жалба е неоснователна, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 640 от 14.12.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос „длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника”, по който въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 606/13.11.2009 г. по гр.д. № 265/2009 г., ВКС, ІІ г.о. С посоченото решение по реда на чл.290 ГПК е прието, че новото разглеждане на спора при условията на чл.218з ГПК /отм./ е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, като с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция, производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна и указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона с оглед релевантните факти по конкретния правен спор са задължителни за въззивния съд. Това означава, че споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационният съд, се преклудират и постановявайки решението си въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване. В случая ищцата е твърдяла, че е собственик на * ид.ч. от имота /като в настоящото производство спорът е относно * ид.ч., а въззивното решение относно другата * ид.ч. е влязло в сила/, като наследник на А. К. и възстановено право на собственост, а ответниците, също негови наследници и собственици на * ид.ч. са се снабдили с нотариален акт за собственост въз основа на изтекла давност. В първоинстанционното производство А. Р. и Н. Р. са оспорили иска с твърдения, че са придобили имота по давност, като са го владяли след 1992 г., когато имотът фактически е върнат, както и наличието на идентичност на процесния имот пл. № * с имоти пл. №№ * и *. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че представените писмени доказателства, не легитимират наследодателя А. К. като собственик. Пред въззивният съд Р. К. е представила поправена искова молба, в която е уточнила, че А. К. е закупил две съседни ливади от 5 и 3 дка през 1926 г. и ги е владял до 1948 г., когато част от имота е била отчуждена по ЗОЕГПНС и е възстановена по ЗВСОНИ, като е деактувана през 1995 г. По повод на тези твърдения Н. Р. и А. Р. са оспорили обстоятелството, че имотът се владее от наследодателя от 1926 г., като са твърдели, че е закупен с частен договор през 1930 г., който обаче не е подписан от А. К., защото той вече живее в САЩ, от където не се е завръщал до смъртта си, а следователно не го е владял и стопанисвал в продължение на 20 години. Впоследствие пред въззивния съд Р. К. е уточнила, че процесният имот не е част от отчуждените по ЗОЕГПНС, а от тези които не са били отчуждени и са владяни от наследодателя до смъртта му през 1957 г. и от съпругата му до смъртта й през 1983 г. При първоначалното въззивно разглеждане на делото, съдът е приел, че имотът е съсобствен на страните, като е възстановен на всички наследници на А. К. и е уважил иска в установителната му част за * ид.ч., като го е отхвърлил за разликата до * ид.ч. и е отхвърлил и иска за предаване владението, тъй като не е установено ответниците да упражняват фактическата власт. В. решение е допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищцата, касаеща правата й в съсобствеността и по жалбата на ответниците, съдържаща довод за процесуална недопустимост, поради непроизнасяне по предявения иск, недопустимост на ревандикационния иск, поради липса на правен интерес, както и бланкетни твърдения за неправилност, поради неправилно възприета фактическа обстановка по делото и неправилни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон относно предпоставките на ревандикационния иск и относно придобивната давност и допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на писмените доказателства, свидетелсите показания и експертното заключение и игнориране на обстоятелството, че имотът е отчужден. Това въззивно решение е отменено с решение № 278/17.08.2011 г. по гр.д. № 1081/2010 г. на ВКС, І г.о. като неправилно, тъй като съдът не е изложил мотиви по основните въпроси, определящи изхода на спора за собственост, с оглед въведените от ищцата, включително и чрез уточнението на исковата молба, правопораждащи факти и обстоятелства и противопоставените от ответниците възражения и тъй като делото е останало неизяснено, е върнато за ново разглеждане за изясняване статутът на спорния имот и действителните права на страните, като заключението на вещото лице за частична идентичност се прецени във връзка с останалите данни по делото, а именно нотариалните актове от * г. и * г., с които В. К. и В. Р. са признати за собственици на * ид.ч. от имоти пл. №№ * и *, да се установи дали се касае до отчуждаване по чл.1 ЗВСОНИ или за отнемане без законово основание, дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, съответно отнет, като предпоставка за реституция по чл.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, относима към обекта на правото, като следва да се обсъдят и данните в решение № 678 по протокол № 33/16.05.2006 г. на Общинския съвет [населено място] за одържавяване на имота за обществено мероприятие-гробищен парк. Д. на ответниците във връзка с данните по делото за конфискация през 1951 г. на основание присъда на * ид.ч. от имуществото на Вл.К. е приет за неотносим към спора, тъй като имотът по исковата молба произходжда от А. К., поч. 1957 г., когато е преминал в патримониума на наследниците му. Указано е след изясняване на тези въпроси относно възстановяването на правото на собственост, съдът да се произнесе по правата на страните, като правата на ищцата следва да се определят при съобразяване и оставеното от съпруга и В. К. завещание, като е необходимо и изясняване продължителността на брака на ищцата. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че не е доказано придобиването на собствеността върху процесния имот от наследодателя А. К., не е установена и идентичността на процесния имот с имотите, декларирани от името на А. К. по ЗОЕГПНС, а и имотът е отчужден за обществено мероприятие и процедурата по отчуждаване е завършена. По отношение нотариалния акт от 1975 г., с който съпругът и наследодател на ищцата В. К. е признат за собственик на идеална част от имот пл. № * е прието, че същият противоречи на съществувалата в този период забрана да се придобива по давност имот социалистическа собственост, какъвто към 1975 г. е бил имот пл.№ * според вещите лица. Тъй като доказателствата по делото не легитимират като собственик наследодателя А. К., предявения ревандикационен иск е неоснователен. В. решение е постановено при допуснато съществено нарушение на чл.218з, ал.1 ГПК-отм., като Окръжен съд-Благоевград не е извършил преценка кои факти са били наведени в касационните жалби и са обсъдени от касационния съд и споровете по тях, както и по фактите, които не са били оспорени в касационното производство са преклудирани и не се е съобразил с указанията в отменителното касационно решение да прецени налице ли са били предпоставките за възстановяване на собствеността с оглед обекта на правото. Изводът на съда при първоначалното въззивно разглеждане на делото, че имотът е съсобствен на страните, като е възстановен на всички наследници на А. К., не е бил атакуван с подадената от ответниците касационна жалба и с оглед констатациите и указанията в отменителното касационно решение е бил извън предмета на спора при новото въззивно разглеждане на делото. В нарушение на съдопроизводствените правила е прието и, че към * г. имоти пл.№ * и * са били социалистическа собственост и не е можел да бъде придобиван по давност, при липса на подобни доводи от страните и на доказателства за това обстоятелство /освен устно изразеното мнение на вещото лице, което обаче не е част от експертното му заключение, а и се основава единствено на записване в разписния лист към плана, което записване не се явява доказателство за отчуждаване/. С оглед предмета на производството след отменителното касационно решение следва да се приеме, че процесният имот е бил собственост на А. К. и е част от имот пл. № * по плана от * г. и имот пл. № * по плана от * г. /експертно заключение от 14.11.2011 г./, а понастоящем имот пл. № *, кв.* на [населено място] от 1990 г. А. К. е починал на 27.03.1957 г. и е бил наследен от съпругата си А. И. К., поч. 1983 г. и децата си М. А. Р., поч.1969 г., В. А. Р., поч.2001 г. и В. А. К., поч. Експертните заключения установяват, че процесният имот не е сред описаните като отчуждените от А. К. с решение № 198/20.07.1948 г. на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС и деактувани със заповед № 77/22.05.1995 г., което обстоятелство се признава и от ответниците /видно от становището им по настоящата касационна жалба/. С нотариален акт *, том * дело № */* г., поправен с нотариален акт № *, том *, дело № */* г. В. А. Р. и В. А. К. са признати за собственици по наследство и давност на * ид.ч. от имоти пл. № * и *. С нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус с рег. № А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. /първите двама наследници на В. Р., а третата – на М. Р./ са признати за собственици по давностно владение на имот пл. № *, кв.* по плана на [населено място]. Съгласно завещанието на В. К. негови наследници са съпругата му Р. К. за * от наследството; сестра му В. Р. или нейните наследници за * от наследството и племенницата му Е. Д. * от наследството. При горните данни следва, че ищцата се легитимира като съсобственик на процесния имот по наследство от общия наследодател А. К. и по завещание от сина му и неин съпруг В. К.. Не е установено имотът да е отчуждаван и реституиран, а и от свидетелските показания е видно, че наследниците на А. К. са го обработвали, като за наследствените си права В. Р. и В. К. са се снабдили с констативен нотариален акт през * г. След като имотът е бил съсобствен на наследниците, то за да се приеме, че ответниците са упражнявали явно и несъмнено владение и върху притежавания от В. К. дял е било необходимо да установят, че след * г. са завладели този дял, отричайки неговите права. Подобни доказателства по делото липсват, доколкото разпитаните свидетели установяват само ползването на имота – през по-голямата част от периода след 1992 г. от ответниците, но през 1998 г. – от ищцата и съпругът й. Следователно до снабдяването си с констативния нотариален акт през 2005 г. ответниците не са упражнявали явно и несъмнено владение, годно да породи правните последици на придобивната давност, а от този момент до предявяване на иска не е изтекъл изискуемият от закона давностен срок. Към момента на смъртта си през 2007 г. В. К. е бил собственик на * ид.ч. от имота по наследство от баща си А. К. и майка си А. К.. Съгласно оставеното от същия завещание ищцата получава * от наследството му или същата е придобила собствеността на * ид.ч. от имота. Твърдението на ответниците, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е неоснователно, след като по делото липсват данни същият да е внасян в ТКЗС от А. К., чиито наследници са поискали възстановяване правото на собствеността, а и противоречи на тезата на самите ответници, че са го придобили по давност. Неоснователно е и твърдението на ответниците, че понастоящем имотът е общинска собственост, тъй като е отчужден за гробищен парк. Процедурата за отчуждаване е открита с протокол № 33/16.05.2006 г. на Общински съвет-гр.Б.. Съгласно чл.29, ал.2 и ал.3, т.2 З. в случаите, когато има спор между няколко лица за правото на дължимото обезщетение, имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение бъде преведено по сметка на общината. По делото са представени доказателства за преведено обезщетение по сметка на ответницата Н. Р., а не по сметка на общината и то през 2005 г., преди повторното откриване на процедурата по отчуждаване по протокол № 33/16.05.2006 г., поради което не е удостоверено, че имотът е общинска собственост. По изложените съображения следва, че в резултат на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила въззивното решение в атакуваната му част е неправилно, поради което следва да бъде отменено. На делото следва да се даде ход пред настоящата инстанция за установяване на идентификацията на имота по влязлата в сила през 2009 г. кадастрална карта, която идентификация следва да бъде отразена в диспозитива на съдебното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 593 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 917/2011 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, за отхвърляне на предявения от Р. Д. К. против А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. ревандикационен иск за * ид.ч. от имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., при посочени съседи. Дава ход на делото пред настоящата инстанция за установяване идентификацията на процесния имот по влязлата в сила кадастрална карта на [населено място]. Указва на Р. Д. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи скица-копие от кадастралната карта на процесния имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място]. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: