Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * наследяване по закон * ненадлежна страна * отказ от наследство * обратно действие


4
РЕШЕНИЕ


N 145

С., 23,11,2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 1018/2010 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
И. В. А., М. В. А. и В. А. А., всичките от [населено място] са подали касационна жалба против решение №206 от 21.07.2010г. по гр.д. 344/10г. на Хасковски окръжен съд.
Касаторите излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му против ненадлежна страна. Развили са подробни съображения за това, че всеки едни от ответниците, спрямо които е постановен съдебния акт няма материално-правното качество- наследник на починалата, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответница – А. И. А., която е издател на процесната запис на заповед.Посочено е още, че в случая липсата на материалното качество наследник води и до липса на процесуалноправна легитимация. Поддържани са накратко и оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Ответникът по касация-З. Д. Б. от [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №472 от 23.06.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г., при релевантност на въпроса- относно значението на надлежно направения отказ от наследството на починала страна от преките й наследници по закон за правоприемството в процеса.
Първостепенният – Хасковски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК от З. Д. Б. против А. И. А.. В развитото заповедно производство и след издаване на заповед №1509 от 17.08.2009г., е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от наследниците на А. А., като е представено и удостоверение, от което е видно, че последната е починала на 06.10.2009г. и е оставила като свои наследници по закон- съпруг и деца. В инициираното от заявителя производство по чл.422 ГПК, в първото по делото заседание- тези наследници - М. А., В. А. и И. А. са представили удостоверения за това, че са се отказали от наследството на А. А. и отказът им е надлежно вписан на 02.11.2009г. в специалната книга на Хасковски районен съд. С решението, предмет на обжалване е отменено решението на първостепенния съд за уважаване на иска по чл.422 ГПК срещу А. А. и по същество, същият е уважен срещу нейните наследници. Относно възражението направено своевременно в процеса – още пред първата съдебна- инстанция за липса на легитимация в процеса, по повод отказите от наследство, въззивният съд е мотивирал решението си да уважи иска спрямо отказалите се от наследство с това, че отказите им по чл. 52 ЗН не следвало да бъдат зачетени, тъй като не са заявени в срока по чл.131 ГПК, поради което и същите дължат присъдената в заповедното производство сума, съразмерно с наследствените си дялове.
Процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото на иск е предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския процес, респ. за валидност на постановения в този процес съдебен акт.От тази дефинитивност на института се извежда и съответстващото задължение на съда да следи служебно за наличието й- арг. чл.7 ГПК. Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните – ищец или ответник, спора не може да бъде разгледан- липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса. В тази връзка, правно необосновано, въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл.133 ГПК – във връзка с преклузията очертана от него. Висящността на процеса обуславя и възможност въпросите относно неговата валидност да бъдат разглеждани задължително от съда във всяка от неговите фази и при поставянето им от страните, независимо от въведеното концентрационно начало, тъй като пряко рефлектират върху допустимостта на неговото произнасяне. В разглеждания случай, срока по чл.131 ГПК е ирелевантен спрямо представените от наследниците на починалата страна откази от наследство, тъй като те обективират основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицата приети от съда за ответници по иска. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство / в случая няма данни същото да е било прието преди това, тъй като не съставлява приемане на наследството заявлението, че процесната сума не се дължи/ настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на наследството- в този смисъл разрешенията дадени с т.1 ТРОСГК на ВС на НРБ №148/86г. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството. Налага се извод, че след като е заявил изрично, че не зачита отказите от наследство, направени от наследниците на ответницата по заявлението, съдът е нарушил закона, тъй като с удостоверяване на факта на отказа от наследство, вече не е била налице надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл. Този извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното- т.е. след като лицето не е наследник на починалата страна, няма основание и за участието му на нейно място в процеса, т.е. то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно няма да бъде надлежна страна. Ето защо като не е отчел липсата на процесуалноправна легитимация, а е постановил решение спрямо ненадлежна страна, въззивният съд е нарушил закона и е постановил недопустим съдебен акт, недопустимо е и решението на първостепенния съд, което е постановено срещу починалата ответница – т.е. при липса на страна в процеса. Този извод налага обезсилване и на двете съдебни решения, като делото следва да бъде върнато на първостепенния съд, поради това, че е постановено при липса на ответна страна, тъй като съдът не само е следвало да отчете валидно направените и надлежно вписани откази от наследство, но и тъй като служебно следи за процесуалната легитимация на страните, да остави производството без движение и съответно да изиска ново удостоверение за наследниците на починалата страна, тъй като отказа от наследство на всички наследници от първи ред, има за правна последица създаване на наследствено правоприемство спрямо останалите редове – в порядъка, определен от Закона за наследството- арг. чл.53 ЗН. Или съдът, след като получи новото удостоверение за наследници, което отразява лицата от следващия наследствен ред, същите следва да бъдат призовани и конституирани като наследници по закон на починалата страна.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №206 от 21.07.2010г. по гр.д. 344/10г. на Хасковски окръжен съд и решение 238 от 13.04.2010г. по гр. д. №3160/09г. на Хасковски районен съд .
ВРЪША делото за ново разглеждане от Хасковски районен съд при друг съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: