Ключови фрази
Ревандикационен иск * правомощия на въззивната инстанция * доказателства


2
Р Е Ш Е Н И Е

N 213/2016

гр. София 06.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2127 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Н. С. Г. и Б. П. Г. чрез процесуалния представител адв. М.В. и адв. Т.И. от САК са обжалвали въззивното решение на Софийския окръжен съд № 18 от 06.01.2016 г. по гр.д.№ № 613 /2015г. , с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Ответникът Б. Н. А. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. В писмената защита се поддържа, че макар и косвено, във въззивната жалба са били засегнати въпросите за правата на ищците, затова не е допуснато приетото с определението по чл. 288 ГПК противоречие на обжалваното решение с ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. Поддържа се също така, че не е допуснато касационно обжалване по правните въпроси за давността и поради това изводите на въззивния съд в тази част не следва да бъдат преразглеждани.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото – иск за защита на вещни права , поради което е приета за допустима с определението по чл. 288 ГПК и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос: следва ли по иск за собственост, въззивният съд да обсъжда наново събраните доказателства за правата на ищците, ако не е правен довод във въззивната жалба във връзка с констатациите на първата инстанция по този въпрос.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и по отменителните основания по чл. 281 ГПК, и намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Ищците Б. П. Г. и Н. С. Г. са предявили иск с правно основание чл. 108 ЗС с твърдение, че са собственици на поземлен имот 225, целият от 678 кв.м. по кадастралния план на [населено място] окол, [община] , придобит с договор за продажба, оформен с нот.акт № 140/2010г. на нотариус Сп. Х. , вписан под № 239 в регистъра на Нотариалната камара . Част от този имот с площ от 76.42 кв.м. с обозначени граници на представената от ищците скица, била заградена от ответника Б. Н. А. , собственик на съседния имот с пл.№ 40, парцел II-68 в кв.7 м. „Малко равнище“. Ето защо ищците са поискали да бъде осъден ответникът да им предаде владението на тази реална част от имота на основание чл. 108 ЗС. Предявен е и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода от 27.05.2012г. до датата на подаване на исковата молба - 27.05.2012г. в размер на 152.84лв. месечно.
Ответникът е възразил в писмения отговор по чл. 131 ГПК , че ищците не са собственици на имот пл.№ 225 поради нищожност на нотариалния акт, че той е собственик на процесната реална част от тяхното дворно място, закупено по реда на §4 ЗСПЗЗ , позовал се е и на придобивна давност от момента на закупуване на имота през 1993г. до м. май 2011г. Становището на ответника е, че границата между двата имота е вярно отразена на скицата от 09.09.1993г.
С първоинстанционното решение Самоковският районен съд е приел, че ищците са собственици на имот пл.№ 225 по кадастрален план от 1996 г., с площ от 678 кв. м., в землището на [населено място] окол, [община], местността „М. Равнище”, а ответникът Б. Н. А. , владее без основание 76.42 кв.м. от техния имот. Той е собственик на съседния имот пл.№ 40 като закупил 380 кв.м. а владее по – голяма площ, завземайки и част от имота на юг от кадастралната граница. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за придобивна давност като се е мотивирал с неконкретност на показанията на свидетелите, както и че частта от имота на ищците е завладяна в началото на 2004г. и до предявяване на иска не са изтекли 10 години, което е необходимият срок по чл. 79 ал.1 ЗС, за да настъпят последиците на давността. Отделно от това първоинстанционният съд е посочил, че е съществувала законна пречка за придобиване по давност по силата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ и чл. 86 ЗС. При тези изводи по собственическия иск, съдът е приел за основателен и иска по чл. 59 ЗЗД и го е уважил в размер на 1834.08лв.
По жалба на ответника Б. Н. А. с доводи единствено срещу изводите на съда по въпроса за придобивната давност и действието на кадастралната карта, Софийският окръжен съд е приел, че ищците не са даказали, че са собственици на имота, защото придобивното им основание е договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 140/2010 г., като продавачът по този договор се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 4/2007 г. Поради заявеното оспорване на материално-правната им легитимация от ответника, ищците е следвало да установят и правата на своите праводатели, тъй като се позовават на деривативен придобивен способ, но по делото не са събрани такива доказателства. На следващо място въззивният съд е приел, че ответникът е доказал осъществяването на фактическия състав на твърдяното придобивно основание – давностно владение, упражнявано в периода от 1998-1999 г. до 2009 г. Съдът е посочил, че от гласните доказателства може да се направи обоснован извод за фактическо упражняване от ответника на съдържанието на правото на собственост в определения от закона срок. Владелческите действия са упражнявани постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение за своене на вещта.
Изводът на възззивния съд, че има правомощия да направи самостоятелна преценка на доказателствата относно придобивното основание на ищците, е в противоречие с процесуалните правила. Такъв довод не е правен във въззивната жалба, нито проверката на правата на праводателя на ищците се засяга по косвен път от довода на въззивника за неправилност на изводите на съда по възражението му за придобивна давност. Съгласно ТР 1/2013г. въззивният съд е обвързан от доводите в жалбата, като отклонение от тях е допустимо само при проверката на валидност и допустимост на съдебния акт, както и при необходимостта за приложение на императивна материалноправна норма. В случая въпросът за правата на праводателя на ищците няма връзка с императивни разпоредби, затова въззивният съд е бил длъжен да се произнесе единствено по въпроса за придобивната давност.
След като касационното обжалване е допуснато на цялото въззивно решение по иска по чл. 108 ЗС, касационният съд е длъжен да обсъди и останалите доводи на касаторите, свързани с изводите на съда за придобивната давност, а не само тези , свързани с правния въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК. Обратното тълкуване, което се поддържа от ответника по касация обезсмисля разпоредбата на чл. 281 ГПК и необходимостта касационната жалба да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания , въведено като изрично изискване за нейната редовност в чл. 284 ал.1 т.3 ГПК.
Доводите на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззиввния съд по възражението на ответника за придобиване на процесния имот по давност , са основателни. Съдът не е обсъдил гласните доказателства, но очевидно е възприел показанията на посочените от ответника свидетели, без да изложи съображения за тяхната достоверност с оглед противоречието им с тези на свидетеля К. Д.. Този свидетел е установил, че е бивш собственик на имот пл.№ 225 като го е стопанисвал в периода 2003г. – 2006г. Когато е отишъл за пръв път в имота, в него е имало ограда , пресичаща имота по средата на две. Няколко месеца по-късно свидетелят установил, че е сложена ограда от лявата страна на имота, там където имало храсти , малини и люляци. Той започнал да я премахва и да копае , за да я изгради на мястото й, но съседите го заплашили и той се отказал, а те след това заровили дупките. Свидетелят Р. Черибашки също е установил, че когато е отишъл в имота заедно със свидетеля К. Д., в него не е имало ограда по границата от ляво на имота, а само тръни и шипки. Тези показания съвпадат с твърденията на ответника Б. Н. А. в исковата молба по гр.д.№ 544/2007г. на Самоковския районен съд, приложено към настоящото, за възникнали спорове по границата с имот пл. № 225 през м. април 2006г. От заключението на вещото лице е установено, че през 1996г. не е заснета сегашната ограда, а е заснета ограда по продължение на западната граница на поземлен имот пл.№ 40 , която пресича целия имот пл.№ 225. При тези данни не могат да се приемат за достоверни показанията на свидетелите Н. К. и Е. Д. , че имотът на Б. Н. А. е бил ограден още при закупуването му и оградата не е била местена. Поради липса на сигурни доказателства, кога точно е била поставена оградата между имот пл.№ 40 и имот пл.№ 225 , приобщаваща процесните 76.42 кв.м. към имот пл.№ 40 и дали са изминали повече от десет години от поставянето й, а оттам и за несмущавано владение на ответника, изводът на съда, че е придобил по давност тази реална част от имота на ищците са необосновани. По тези съображения на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени по иска с правно основание чл. 108 ЗС и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, делото следва да се реши по същество от настоящата инстанция като ревандикационният иск се уважи. Следва да се отмени и решението по обусловения иск по чл. 59 ЗЗД. Този иск следва да се уважи за сумата 100 лв., определена от заключението на вещото лице , с която за исковия период ответникът се е обогатил , ползвайки частта от имота на ищците без основание. За останалата част до пълния претендиран размер по 152 лв. месечно, искът по чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищците следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер на 2703 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския окръжен съд № 18 от 06.01.2016 г. по гр.д.№ № 613 /2015г. в частта по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. Н. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] , че Н. С. Г. ЕГН [ЕГН] и Б. П. Г. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] ет.4 ап.5 са собственици на реална част от 76,42 кв. м., представляващи част от ПИ 225 в землището на [населено място] окол , [община] по кадастралния план на населеното място от 1996 г., местността „М. равнище”, с обща площ от 678 кв. м. при граници: ПИ 40, ПИ 48 и ПИ 225, нанесени с жълт цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза скица на л. 155 от първоинстанционното производство, която приподписана от настоящия състав представлява неразделна част от съдебното решение и
ОСЪЖДА Б. Н. А. да предаде на Н. С. Г. и Б. П. Г. владението на описаната реална част.
ОСЪЖДА Б. Н. А. да заплати на Н. С. Г. и Б. П. Г. сумата 100 лв. Ссто лева/ , представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода 27.05.2012 г. – 27.05.2013 г. като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер 1834.08 лв.
ОСЪЖДА Б. Н. А. да заплати на Н. С. Г. и Б. П. Г. сумата 2703 лв. /две хиляди седемстотин и три лева/ разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: