гр. д. № 863/09 г. на ВКС на РБ, ГК, I г. о. 3 РЕШЕНИЕ N 391 София, 29-06. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 863/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 18/2009 г. по гр. д. № 18/2009 г. Ямболски окръжен съд е отменил първоинстанционното по гр. д. № 186/2007 г. на Елховски районен съд и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК отм. е постановил друго по съществото на спора, с което е признал за установено по отношение на ОСЗГ [населено място], че братята Д. К. С. З. и Школа К. Н. З., наследодатели на ищцата Е. К., са били собственици на ливада с площ от 30 дка, в землището на [населено място], м. "До село", отчуждена за стопански двор на ТКЗС, като 6.31. дка от нея са включени в регулацията на населеното място с плана от 1950 г., а останалите 23.687 дка са извън нея, като е признато и право на възстановяване на земята в полза на наследниците. Недоволна от решението е останала ОСЗГ [населено място], с доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Доводите са мотивиран с това, че съдът е допуснал събирането на гласни доказателства и е основал правния извод за основателност на иска след съвкупната им преценка наред с писмените, които са единствено допустими съгласно нормата на чл. 11, ал. 2, изр. 2 ЗСПЗЗ. С определение от 04.08.2009 г. тричленен състав на ВКС, I г. о. е допуснал касационна проверка на решението по разрешения с него процесуален въпрос за допустимостта на свидетелските показания, когато по делото се установи, че допустимите от закона писмени доказателства ­ емлячни регистри не се съхраняват в кметството на населеното място, където се намира имотът, предмет на иска. Ответницата по жалбата Е. К. я намира за неоснователна. Поддържа, че гласните доказателства са били допустими на основание чл. 134, ал. 1 ГПК и законосъобразно са приети и обсъдени от съда. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и доказателствата по делото. За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищцата Е. Д. К. е една от наследниците на Д. К. С., нейн баща, починал 1997 г. и оставил за наследници освен ищцата и С. Г. С. съпруга, К. К. син, Г. К. син. Установено е и това, че наследодателят Д. К. С. е наследник на брат си Н. К. Н., починал 1997 г. без наследници по права линия, както и че двамата братя са били известни като братя Н. З.. От удостоверение изх. № 31 от 12.10.2007 г. издадено от кметския наместник при [населено място] се установява, че по разписния лист към плана на [населено място] под № 1 е записан имот на братя Н.-З., който е с предназначение ливада. В графа 7 на листа е отразено, че имотът е отчужден за ТКЗС. Също с писмено доказателство е установено, че разписният списък е съставен към плана от 1951 г. С техническа експертиза е установено, че част от имота е бил заснет с пл. № 1, в кв. 3 в одобрения кадастрален и дворищнорегулационен план от 1950 г. и тя е с площ от 6.313 дка и повдигната в жълт цвят в представеното от вещото лице фотокопие от кадастралния план. Останалата част от имота е извън регулацията на населеното място. При оглед на място не е установило наличието на стари видими граници, по които да се индивидуализира частта от имота, останала извън регулацията на [населено място]. Установено е, че в северния край на имота е построена селскостопанска постройка, която е частично разрушена. С допълнително заключение е установено от експерта, че в кметството не се съхраняват емлячни регистри. След анализ на събраните гласни доказателства вещото лице е приело, че имотът е бил с площ от около 20-30 дка и е започвал на запад от банята на селото, в южна посока границата е била по протежението на река и е достигала до каптажа. Вещото лице е нанесло описаните от свидетелите граници на фотокопие от топографска карта съставена около 1957 г., в която се съдържат данни за старото корито на реката, посочено от свидетелите като южна граница на имота. Въз основа на картния материал по графични данни е определило, че площта на имота е около 27.5 дка. Пред въззивния съд с молба от 30.01.2009 г. е направено уточнение на обстоятелствената част на исковата молба, като е заявено, че имотът е придобит от наследодателите на ищцата на основание наследяване и давност и че имотът е владян от бащата на наследодателите й още от 1924 г. Съдът е обсъдил събраните доказателства по реда на чл. 188, ал.1 ГПК. Намерил е за допустими гласните, по съображения, че по делото е установено, че в кметството не са запазени емлячните и данъчни регистри за притежавани имоти. Изводът е незаконосъобразен. С нормата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е установена забрана да се установяват вещни права към минал момент само със свидетелски показания. С тази норма не е изключено събирането на свидетелски показания в случаите, когато се установи, че писмен документ, съдържащ сведение за принадлежността на правото на собственост, е бил изгубен или унищожен. Нормата не дерогира приложението на нормата на чл. 134 ГПК отм., но действал при извършване на процесуалното действие - допускане на свидетелски показания, но тя следва да се приложи при установяване на предпоставките за това. В случая от представеното удостоверение не се съдържа сведение регистрите да са изгубени или унищожение, а само сведение за това, че те не се съхраняват в архива на кметството. Това е било основание да се възложи на вещото лице и на ищцата, която носи доказателствената тежест за доказване, че наследодателите й са били собственици на имота, да установят дали регистрите не се съхраняват в държавен архив или в общинския архив и само ако се установи изгубването им или унищожаването им, свидетелските показания биха били допустими. В нарушение на съдопроизводствените правила доказателственото търсене не е насочено към установяване на началния момент на установяване на владението върху имота, предмет на иска. Записването в разписния лист е доказателство за това, че към момента на съставяне на плана и заснемане в него на имота, наследодателите на ищцата са упражнявали фактическа власт, но това не е достатъчно за да се установи основанието за упражняването й и нейната продължителност. Ако основанието е било владение с намерение да се придобият вещни права върху имота, то това е следвало да бъде установено. Не са обсъдени приложените към преписките за възстановяване на земеделски земи № 8087 от 25.03.92 г. писмени доказателства у-ние № 129 от 8.10.1991 г. издадено от кметството, в което е посочено, че наследодателят Д. С. в опис-декларации №№ 202 и 203 е декларирал два имота нива от 6 дка в м. "Къра" и нива от 12 дка в м. "Дишподак". Не е обсъдено и удостоверение 130 от 08.10.1991 г. към преписка № 8088 издадено въз основа на опис декларация № 201, подадена от К. К. С., в която са били декларирани осем имота на обща площ от 39.2 дка. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е основал правните си изводи на показанията на свидетелите Стоянова и И., тъй като те не възпроизвеждат свои възприятия за местонахождението и границите на имота, а пресъздават разказано им от други лица. Допуснатите нарушения са основание за касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършване на нови процесуални действия за установяване на това дали емлячните и данъчни регистри са били унищожени или загубени, както и повторно събиране на свидетелски показания за установяване границите на имота и от кога той се владее от наследодателите на ищцата. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 18/2009 г. Ямболски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.