2 Р Е Ш Е Н И Е № 666 гр.София, 23.12.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия К. …… …..гр. дело № 71 по описа за 2010 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. С. от гр. София, приподписана от адв. К. срещу решение №144/17.07.2008 год., постановено по гр.д. № 732/2006 год. на СГС, ВО, ІІ „А” състав , в частта, в която е оставено в сила решението на Софийски районен съд по гр.д. № 10 771/2004 год., с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Т. В. С. срещу „В. и канализация” Е., гр. София с пр. осн. чл. 225,ал.3 КТ за обезщетение в размер на 21 320 лв. за периода от 14.11.2001 год. до 31.10.2004 год. и чл. 86 ЗЗД за сума в размер 19 000 лв. за периода от 14.11.2001 год. до 31.10.2004 год. В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./ Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касация „В. и канализация” Е., гр. София , не взема становище по касационната жалба. С определение №723 от 12.07.2010 год. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос по отношение на кой правен субект се възстановява трудовото правоотношение на уволнения работник или служител , при хипотеза, че към момента на влизане на решението за възстановяване в сила, заеманата преди уволнението длъжност или дейност е прехвърлена на друг субект по силата на концесионен договор.Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. По поставения материалноправен въпрос: С обжалваното решение е прието, че при отдаване на предприятието или обособена част от него на концесия , с оглед действащата правна уредба към момента на влизане на решението, с което е отменено уволнението , работодател е новият концесионер, поради което трудовото правоотношение следва да се счита възстановено с концесионера. С решение № 194 от 09.03.2006 год. на ІІІ г.о. на ВКС във връзка с което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, е развито становище, че при уважаване на иска по чл. 344,ал.1,т.2 КТ прекратеното трудово правоотношение се възстановява във вида , в който е съществувало към датата на прекратяването му , тоест и по отношение на работодателя , с която прекратения трудов договор е бил сключен. При усл. на чл. 291,т.2 ГПК, настоящият състав приема като правилно разрешението , посочено във визираното решение на ВКС. Това разрешение не се повлиява от обстоятелството дали след прекратяване на трудовото правоотношение е бил сключен концесионен договор, по силата на който заеманата от уволнения служител длъжност и трудова функция е преминала към концесионера, в това число и при действието на чл. 123 КТ / редакция след Д.В. бр.25/2001 год./, а сега при действието на чл. 123а КТ/ Д.В. бр. 48/ 2006 год./ съобразно които законови текстове трудовото правоотношение с работника и служителя не се прекратява при отдаване на предприятието или обособена част от него под наем, аренда или концесия . И в тези случаи трудовото правоотношение се възстановява по отношение на първоначалния работодател , а не на концесионера. Когато концесионния договор е сключен след прекратяване на трудовото правоотношение и при действието на чл.123,ал.2 КТ / ред. Д.В. бр. 25/2001 год./и чл. 123а,ал.2 КТ обаче, фактическото възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност следва да се извърши от концесионера към който е преминала съответната длъжност или трудова функция.Последното следва от обстоятелството, че съгласно регламентацията на тези текстове „работодател” е концесионера.Съгл. чл. 225,ал.3 КТ като работодател негова е отговорността в случай, че не допусне възстановения работник или служител да изпълнява работата на която е възстановен. По основателността на касационната жалба: По делото не се спори, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7883/1997 год. на СРС, 77 състав уволнението на касатора - ищец Т. В. С., извършено със заповед № 110/12.06.1997 год., е отменено, същият е възстановен на предишната си работа „Т. ръководител” в цех „Водопроводен” в база „О. купел” на „В. и канализация „ Е.. Не се спори и въззивният съд приема , че решението е влязло в сила на 07.05.2001 год. С писмо на СРС, 77 състав касаторът – ищец е бил уведомен , че в двуседмичен срок, считано от 14.11.2001 год. следва да заеме предишната си работа. В посочения срок с молба вх. № 424/20.11.2001 год. касаторът е поискал от ответника „В и К” Е. да заеме предишната си работа. Не се спори, че същият не е бил допуснат да заеме предишната си работа като ответникът се е позовал на сключения между него и [заличено име на фирма] концесионен договор, по силата на който дейността по водоснабдяване е преминала към „Софийска вода” АД. Не се спори , че с договор за концесия между С. община и „Софийска вода” АД,сключен на 06.10.2000 год., водоснабдителните и канализационни услуги , предоставяни до този момент от ответника по иска „В. и канализация” Е., се предоставят на концесионера [заличено име на фирма]. При тези данни въззивният съд е приел, че приложимото материално право се определя от датата на която е влязло в сила съдебното решение, с което ищецът- касатор е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. -07.05.2001 год. Прието, че към тази дата разпоредбата на чл. 123,ал.1 т.6 и ал.2 КТ предвижда, че при отдаване на предприятието на концесия трудовото правоотношение не се прекратява като работодател в тези случаи е концесионера. Според въззивният съд това е императивна разпоредба въз основа на която трудовото правоотношение на Т. С. следва да се счита възстановено с новия концесионер [заличено име на фирма] .Въз основа на това е формиран извод, че ответникът „В и К” Е. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове и на това основание исковете са били отхвърлени. Тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. Както се посочи, в отговора на поставения материалноправен въпрос, с отмяната на заповедта за уволнение с обратна сила се заличават последиците на уволнението и трудовото правоотношение се възстановява във вида и по отношение на лицата между които е съществувало към момента на прекратяването му. Ако това правоотношение не е било прекратено със заповедта за уволнение, която в последствие е отменена, при сключването на концесионния договор на 06.05.2000 год., същото не би преминало към [заличено име на фирма], доколкото действащата към този момент законова уредба, а и самия концесионен договор не предвижда това. Следователно няма основание да се счита, че пасивно легитимиран да отговаря по иска с пр. осн. чл. 225,ал.3 КТ е концесионера „Софийска вода”, а не посочения като ответник „В и К” Е., гр. София. Факта на прекратяване на правоотношението не може да поставя работникът или служителят в положение различно от това на останалите работници и служители, чието правоотношение не е било прекратявано. Доколкото касаторът- ищец не е бил допуснат до работа ответникът му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето през което не е бил допуснат до работа. Доколкото за исковия период ищецът не е бил допуснат до работа, обезщетението се дължи за целия период от 14.11.2001 год. до 31.10.2004 год.Съгласно чл. 228 КТ релевантният размер на брутното трудово възнаграждение въз основа на който следва да се определи обезщетението е този на последното получено от работника или служителя трудово възнаграждение. Видно от основното заключение на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, размерът на обезщетението, определен въз основа на това възнаграждение, възлиза на сумата 245,77 деноминирани лева. В този размер искът се явява основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния претендиран размер от 21 320 лв., същият е неоснователен. Изцяло неоснователен е иска за заплащане на мораторна лихва, която се претендира за същия исков период, за който се претендира и обезщетението. За претендираната като обезщетение сума, лихва за забава се дължи от датата на поканата за нейното заплащане, тъй като от този момент ответникът е бил поставен в забава/чл. 86 ,ал.1 ЗЗД/, а не от датата на която служителят е следвало да бъде допуснат на работа.В случая това е датата на исковата молба 03.11.2004 год. , с която е поискано заплащане на обезщетението. С оглед на изложеното , обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск с пр. осн. чл. 225,ал.3 КТ е отхвърлен до размер на сумата от 245,77 лв. и вместо него да бъде постановено ново решение, с което за този размер иска , да бъде уважен. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №144/17.07.2008 год., постановено по гр.д. № 732/2006 год. на СГС, ВО, ІІ „А” състав , в частта, в която предявеният от Т. В. С. от гр. София срещу „В. и канализация” Е., гр. София иск пр. осн. чл. 225,ал.3 КТ е отхвърлен до размер на сумата от 245,77 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „В. и канализация” Е. гр. София да заплати на Т. В. С. от гр. София сума в размер на 245,77 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 14.11.2001 год. до 31.10.2004 год., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2004 год. до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: