Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451

гр. София, 30.07.2018 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1695 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Детска градина „Д-р Т. М.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Р. Б. срещу определение № 130 от 26.02.2018г. по в. ч. гр. дело № 42/2018г. на Окръжен съд Кюстендил, Гражданско отделение, III въззивен състав, с което е потвърдено определение № 7 от 29.12.2017г. на съдията по вписвания при Районен съд Дупница, с което е отказано вписване на Договор № 200 от 11.12.2017г. за безвъзмездно управление на недвижим имот – публична общинска собственост по реда на ЗОС, сключен между Община Рила и Детска градина „Д-р Т. М.“.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че договорът за управление е сключен на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС, с него собственикът Община Рила е предоставил за временно безвъзмездно управление на ползвателя Детска градина „Д-р Т. М.“ подробно описания недвижим имот – публична общинска собственост. Поддържа становище, че правото на безвъзмедно управление съгласно ЗОС е правото да се стопанисва имота с грижата на добър стопанин, като действията на управление са насочени към ползване на имота; правото на ползване е вещно право, което включва и владението на имота, поради което договорът за безвъзмездно управление има вещноправен, а не облигационен характер, и е налице хипотезата на чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията и съответно чл. 112, б. „а“ ЗС.
Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с определение № 367/06.06.2013г. по ч. гр. д. № 2562/2013г. на ВКС, ГК, III г. о. и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Какъв е характерът на договорите за безвъзмездно управление на недвижими имоти – публична общинска собственост, вещноправен или облигационен, и подлежат ли на вписване в Службата по вписвания съгласно чл. 4 от Правилника за вписванията?“ Поддържа становище, че по въпроса няма трайно установена съдебна практика на ВКС и тъй като се решава противоречиво от съдилищата /определение от 02.03.2018г. по в. ч. гр. д. № 47/2018г. на Окръжен съд Кюстендил и определение от 13.01.2010г. по в. ч. гр. д. № 22/2010г. на Ямболски окръжен съд/, е необходимо въпросът да бъде решен от ВКС. Частният жалбоподател се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, като твърди, че определението е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията за вписване на Договор № 200 от 11.12.2017г. за безвъзмездно управление на недвижим имот – публична общинска собственост по реда на ЗОС, сключен между Община Рила и Детска градина „Д-р Т. М.“, въззивният съд е приел, че процесният договор, доколкото е договор за управление, а не за учредяване на ограничено вещно право на ползване върху общински недвижим имот, не подлежи на вписване. Съдебният състав е направил разграничение между ползването като ограничено вещно право и правомощието ползване като фактическо служене с вещта и е заключил, че в процесния случай с предоставянето на управление върху имота за нуждите на Детска градина „Д-р Т. М.“ последната ще упражнява ползване върху същия с оглед уговорените в договора дейности. Приел е, че с процесния договор е предоставено право на управление, в което се включва и ползването като фактическо състояние, но не е учредено право на ползване като ограничено вещно право, поради което договорът не подлежи на вписване. Въззивният съд се е аргументирал също с различния ред и начин на учредяване на ограничени вещни права и за предоставяне на управление, предвидени в ЗОС /чл. 8, ал. 2, чл. 34, ал. 7 ЗОС/ и Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съдебния състав на Окръжен съд Кюстендил.
Цитираното и приложено от частния жалбоподател към изложението определение № 367/06.06.2013г. по ч. гр. д. № 2562/2013г. на ВКС, ГК, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, не обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че е неотносимо, тъй като в него е даден отговор на въпроса за характера на договора за предоставяне право на ползване и стопанисване на недвижими имоти – общинска собственост, сключен от кмета на общината на основание чл. 39, ал. 6 ЗОС, докато в настоящия случай се касае до договор за безвъзмездно управление на недвижим имот – публична общинска собственост, сключен от кмета на общината на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС.
По отношение на релевантния материалноправен въпрос не е създадена трайноустановена практика на ВКС и тъй като същият се решава противоречиво от съдилищата, видно от представените от частния жалбоподател влезли в сила определение от 02.03.2018г. по в. ч. гр. д. № 47/2018г. на Окръжен съд Кюстендил и определение от 13.01.2010г. по в. ч. гр. д. № 22/2010г. на Ямболски окръжен съд, с които са отменени отказите за вписване на договори за безвъзмездно управление на недвижими имоти – публична общинска собственост, сключени на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС и преписките са върнати на съответните съдии по вписвания за извършване на вписване на съответните актове, е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Кюстендилски окръжен съд.
Ползването на недвижим имот – публична общинска собственост от юридическо лице на бюджетна издръжка, може да възникне на няколко основания: въз основа на договор за безвъзмездно управление, сключен на основание чл. 12, ал. 3 по реда на чл. 8, ал. 2 ЗОС; по силата на договор за наем, сключен на основание чл. 14, ал. 7 ЗОС, респ. по реда на чл. 8, ал. 3 ЗОС; на основание учредено ограничено вещно право на ползване по реда на чл. 34, ал. 6 ЗОС. Законът за общинската собственост ясно разграничава предоставянето на имоти – общинска собственост безвъзмездно за управление /чл. 12 ЗОС/ и отдаването им под наем /чл. 14 ЗОС/ от разпореждането с имоти – общинска собственост, включително чрез учредяване на ограничени вещни права /чл. 34 и сл. ЗОС/. Разпоредбите, уреждащи предоставянето на имоти – общинска собственост /публична и частна/ за безвъзмездно управление и отдаването им под наем, систематично се намират в Глава втора „Управление на имотите и вещите – общинска собственост” ЗОС, докато нормите, регламентиращи разпореждането с имоти – общинска собственост, вкл. чрез учредяване на ограничени вещни права, са включени в Глава четвърта „Придобиване и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост” ЗОС. В Закона за общинската собственост /чл. 34, ал. 7/ е предвидено вписване в Службата по вписвания само на договорите за придобиване на собственост и ограничени вещни права върху имоти, както и за разпореждане с имоти, но не и на договорите за безвъзмездно управление, сключени на основание чл. 12 ЗОС.
Въз основа на посочените правни норми следва да бъде направен извод, че законодателят е направил разлика по отношение ползването на недвижим имот – публична общинска собственост в насока, че ползването на основание сключен договор за безвъзмездно управление по чл. 12, ал. 3 ЗОС или договор за наем по чл. 14, ал. 7 ЗОС, респ. по реда на чл. 8, ал. 3 ЗОС, е в резултат на възникнало облигационно правоотношение, докато ползването на основание учредено ограничено вещно право на ползване по реда на чл. 34, ал. 6 ЗОС е в резултат на учредено вещно право върху чужд имот.
Разпоредбата на чл. 55 ЗС предвижда, че вещни права върху чужда вещ /ограничени вещни права/, доколкото са предвидени в законите, могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона. Правото на ползване като ограничено вещно право включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от вещта, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право е противопоставимо на всички трети лица, които трябва да се въздържат от въздействия върху вещта, предмет на вещното право, като може да се противопоставя и на последващ собственик на вещта.
Регламентираното в Закона за общинската собственост право на ползване като вещно право произтича от разпоредбата на чл. 62 ЗС, съгласно която относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на раздел VІ „Вещни права върху чужда вещ” ЗС, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго. Специални разпоредби, които уреждат учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти – публична общинска собственост са нормата на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ЗОС, предвиждаща, че имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон, както и разпоредбата на чл. 34, ал. 6 ЗОС, съгласно която учредяването на ограничени вещни права върху обекти - публична общинска собственост, се извършва при условия и по ред, определени в закон.
В специалния Закон за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ не са предвидени случаи за учредяване на ограничено вещно право на ползване върху имоти – публична общинска собственост на детски градини. По аргумент от разпоредбата на чл. 302, ал. 1 ЗПУО, съгласно която „общинските недвижими имоти, предоставени за управление на общинските училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, са публична общинска собственост”, детските градини са сред лицата, на които могат да бъдат предоставени за управление недвижими имоти – публична общинска собственост. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОС имотите и вещите - общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС.
Предоставянето на имот – публична общинска собственост за безвъзмездно управление на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС включва правото на лицето, на което е предоставено управлението, да използва имота по предназначението му и за нуждите, за които е предоставен /чл. 11, ал. 2 ЗОС/, на което съответства задължението му да управлява и съхранява имота съгласно предназначението му с грижата на добър стопанин /чл. 11, ал. 1 ЗОС/, както и да изпълнява другите уговорени в договора задължения. Посочените права и задължения съответстват на правата и задълженията на заемателя по смисъла на чл. 244 ЗЗД, който също е длъжен да се грижи за вещта /движима и недвижима/ като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи /чл. 244, ал. 1 ЗЗД/. Аналогично на чл. 11, ал. 2 ЗОС, заемателят може да ползва заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение /чл. 244, ал. 2 ЗЗД/.
Аргумент за облигационния характер на договора за безвъзмездно управление на имот – публична общинска собственост по чл. 12, ал. 3 ЗОС е и обстоятелството, че предоставените имоти не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон /чл. 11, ал. 2, изр. 2 ЗОС/. По същия начин е уредена и липсата на възможност заемателят да отстъпва другиму ползването на вещта /чл. 244, ал. 2, предл. последно ЗЗД/. За разлика от облигационното право на ползване, титулярът на ограниченото вещно право на ползване има право да извлича икономически ползи от имота, като го отдава под наем или ползва съвместно с трети лица.
Извод за облигационната характеристика на договора по чл. 12, ал. 3 ЗОС може да бъде направен също въз основа на изричното предвиждане в чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 4 ЗОС редът за придобиване право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление /вкл. за безвъзмездно управление/, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост да бъде определен с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на ЗОЗ и на специалните закони в тази област. В посочените правни норми е направено разграничение между предоставянето за управление на имот – общинска собственост, включващо ползването на имота като облигационно право, от разпореждането с имот, вкл. чрез учредяване на ограничени вещни права. Подобно разграничение съществува и в приетата от съответния Общински съвет Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество ред за предоставяне за управление на имоти – публична общинска собственост: редът за предоставяне за управление на имоти – публична общинска собственост и предоставяне за управление на имоти – частна общинска собственост е уреден в Глава трета „Управление на имотите и вещите – общинска собственост”, докато редът за разпореждането с недвижими имоти – частна общинска собственост е предвиден в Глава четвърта „Разпореждане с имоти и вещи – частна общинска собственост”/, като не е уреден ред за разпореждане чрез учредяване на ограничено вещно право на ползване върху имоти – публична общинска собственост.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос: Договорът за безвъзмездно управление на недвижим имот – публична общинска собственост, сключен между кмета на общината и представителя на съответната детска градина на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС, има облигационен характер и не подлежи на вписване в Службата по вписвания съгласно чл. 4 от Правилника за вписванията.
При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че като е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на Договор № 200 от 11.12.2017г. за безвъзмездно управление на недвижим имот – публична общинска собственост по реда на ЗОС, сключен между Община Рила и Детска градина „Д-р Т. М.“, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което въззивното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 130 от 26.02.2018г. по в. ч. гр. дело № 42/2018г. на Окръжен съд Кюстендил, Гражданско отделение, III въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.