О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 402
София, 23.06.2009
година
Върховният касационен съд на Република България, второ
отделение, в закрито заседание на 30.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 376/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.2 ГПК, във вр. с чл.410 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Т”АД , гр. С. против въззивното определение на Софийски градски съд № 358 от 17.10.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 880/2008 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 26.05.2008 год., по гр.д. № 13948/2008 год. за отхвърляне подаденото от настоящия частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П. И. Е., по реда на чл.410 ГПК .
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника П. И. Е. за посочената сума, е редовно и отговаря на изискванията на процесуалния закон относно въведените от законодателя реквизити, вкл. и обстоятелствата, от които произтича конкретното му вземане към длъжника- ползвана от последния топлинна енергия през посочения изрично от заявителя период.
Приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, към което чл.274, ал.3 ГПК препраща, е обосновано с твърдение, че съществените за делото процесуалноправни въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл- за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за необходимото съдържание на задължителните реквизити на същото и за наличието на процесуална възможност за отстраняването им по правилата на общия исков процес- чл.129, ал.2 ГПК, е налице противоречива съдебен практика, израз на която са и приложените към частната касационна жалба доказателства-определения на различни съдилища.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, както взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Касационното обжалване също е допустимо, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което заявлението на „Т”АД за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, въззивният съд е приел, че то не отговоря на въведените с чл. 410 ГПК императивни изисквания, поради което е нередовно и при липсата на създадена от законодателя процесуална възможност, извън хипотезата на използван неправилен образец или невнесена в необходимия размер д.т., за отстраняването им в хода на производството по указания на съда, общите правила на исковия процес- чл.129, ал.2 ГПК са неприложими,което обуславя и отхвърлянето му като неоснователно.
Изцяло възприети в тази вр., като основани на закона са съжденията на СРС, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, в която по силата на съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК препращане към чл. 127, ал.1 ГПК, се включва и конкретно изложение на обстоятелствата, от които вземането на заявителя произтича, вкл. индивидуализация на имота, за който е консумирана топлинната енергия, стойността на която е останала незаплатена- чл.127, ал.1,т.4 ГПК.
Следователно поставеният от частния жалбоподател въпрос се явява съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК,във вр. с чл. 274, ал.3 ГПК, смисъл, поради което основната предпоставка за допускане на частната жалба до разглеждане от касационната инстанция по същество, е налице.
Обстоятелството, че по отношение на този съществен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, практиката на съдилищата, както сочат приложените писмени доказателства- влезли в сила съдебни актове на различни съдилища, е противоречива, обосновава правен извод, че в случая е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване- селективният критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед императивно установените с чл.410 ГПК негови реквизити е абсолютна процесуална предпоставка за уважаването му.
Обстоятелството, че с нормата на чл.410, ал.2 ГПК е налице изрично законово препращане към изискванията за редовност на исковата молба, установени с чл.127, ал.1 ГПК обуславя и правилността на приетото от СГС, че в тези задължителни изисквания по необходимост се включва и излагане на всички обстоятелства по т.4 на чл.127, ал.1 ГПК, от които вземането на заявителя произтича и допълнителен аргумент в тази насока е самата цел на заповедното производство.
Следователно, доколкото в задължение на заявителя е точно да конкретизира вземането си срещу длъжника, то в негова тежест е да посочи конкретния недвижим имот, за който потребената от последния топлинна енергия е относима, като това му задължение произтича и от необходимостта да бъде надлежно установено съответното договорно отношение между страните, с оглед създадената от ГПК възможност за предприемане на евентуална съдебна защита.
Като основано на закона следва да бъде споделено и възприетото от СГС разбиране, съдържащо се в съобразителната част на първоинстанционния съдебен акт, че при отсъствието на законово препращане към общите правила исковото производство- чл.129 ГПК или изрична норма в посочения смисъл, за съда, до който заявлението е адресирано липсва процесуална възможност да дава указания за отстраняване нередовността му, извън хипотезата на заявено в неутвърден образец, искане, какъвто не е разглежданият случай.
Затова ,като е съобразил всичко гореизложено въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт при отсъствие на сочените от частния жалбоподател пороци.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на второ отделение, търговска колегия на ВК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила въззивно определение на Софийски градски съд № 358 от 17.10.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 880/ 2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: