Р Е Ш Е Н И Е № 483 София, 15 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2307/2011 година Производството е образувано на основание Касационен протест на Апелативна прокуратура-Пловдив, касационни жалби на подсъдимия В. И. К. и гражданските ищци и частни обвинители Т. И. Б.,Н. Т. Я. и Я. И. Я. срещу въззивно решение №87 от 22 юни 2011г. по внохд № 177/2011г. по описа на Апелативен съд-гр.Пловдив. В касационния протест поддържан в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура се сочи,че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила,довело до нарушение на материалния закон,а наложеното наказание е явно несправедливо.Иска се отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци считат,че с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е допусната явна несправедливост.Молят наказанието да се завиши и постанови ефективното му изтърпяване.Обжалват и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди,които считат за занижени,поради което правят искане да бъдат завишени до размера определен от първоинстанционния съд. Подсъдимият В. К. моли да се отмени въззиния акт и делото върне за ново разглеждане,алтернативно да се измени решението и намали наложеното наказание,както и размера на присъдените граждански обезщетения.Поддържа,че е нарушен материалния закон и неправилно е осъден по чл.123 НК,тъй като по делото са налице само самопризнания и косвени доказателства,недостатъчни за доказване на деянието по безспорен и категоричен начин.Нарушени били и съдопроизводствените правила.Въззивната инстанция не допуснала събирането на нови доказателства.Неправилно не била приложена разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НК с оглед отличните характеристични данни за подсъдимия,чистото му съдебно минало и липсата на противообществени прояви.Съдействал е изцяло в хода на досъдебното производство.По същество в жалбата се поддържат съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 14 от 16.03.2011г. по нохд № 139/2011г. Окръжен съд гр.Пазарджик е признал подсъдимия В. И. К. за ВИНОВЕН в това,че на 13.11.2010г. в землището на гр.Батак,обл.Пазарджишка по време не ловен излет, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност-носене,съхранение и боравене с огнестрелно оръжие,представляваща източник на повишена опасност,като нарушил и не спазил правила и норми по носене и боравене с оръжието-чл.59,ал.1,чл.60,ал.1 т.2,чл.96,ал.4 във вр.с чл.6,ал.5 т.1 от ЗОБВВПИ и чл.48,ал.1 от ППЗКВВООБ във вр.с пар.20 от ЗОБВВПИ,по непредпазливост с ловна пушка „ИЖ” 27,сер.№ МО7856,12 калибър,”надцевка” причинил смъртта на И. Я. Я. от гр.Пловдив,поради което и на основание чл.123,ал.1 и чл.58а,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици,както следва:1. На Н. Т. Я.-100 000/сто хиляда/лева,като ОТХВЪРЛИЛ иска до 200 000 лева,както и да й заплати сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение.2. На Т. И. Б.- 50 000/петдесет хиляди/лева,като ОТХВЪРЛИЛ иска до 200 000 лева. 3.На Я. И. Я.-50 000/петдесет хиляди/лева,като ОТХВЪРЛИЛ иска до 200 000 лева. Произнесъл се по разноските и по веществените доказателства. С горното решение Апелативен съд-Пловдив е ИЗМЕНИЛ присъдата,както следва: в частта с която подсъдимият В. К. е признат за виновен по чл.123,ал.1 НК,като го признал за ВИНОВЕН по чл.123,ал.4 НК,а го признал за невиновен и ОПРАВДАЛ по чл.123,ал.1 НК. в частта,с която му е наложено наказание от ДВЕ години лишаване от свобода,като НАМАЛИЛ същото на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. в частта,с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци-Н. Я.-100 000 лева,като НАМАЛИЛ размера на 60 000/шестдесет хиляди/лева,а на Т. Я. и Я. Я.-от по 50 000 лева НАМАЛИЛ на ПО 25 000/двадесет и пет хиляди/лева за всеки от тях и ОХВЪРЛИЛ исковете до уважения им размер от 100 000 лева за Н. Я. и до 50 000 лева –за Т. и Я. Я.. В частта за дължимата от подсъдимия държавна такса,която НАМАЛИЛ от 8 000 лева на 4 000/четири хиляди/лева. ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата й част. По ПРОТЕСТА: Поддържа се,че апелативният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,като е провел съдебно следствие и разпитал като свидетели посочените от подсъдимия П.Б. и П Д.. Изразява се становище,че след като производството е протекло по реда на глава 27 НПК,не са налице законовите предпоставки за събиране на доказателства. Атакува се и правната квалификация възприета от въззивния съд,като такава по чл.123,ал.4 НК. Поддържа се,че за да е налице хипотезата на чл.123,ал.4 НК трябва не само да е оказана помощта на жив човек,но и тя да не се явява безпредметна.Цитира се реш. № 140/80г на ВС,”ако смъртта е настъпила непосредствено след нараняването или тя е била неминуема кратко след това/какъвто е настоящия случай/,отпада възможността за приложението на привилегирования състав”. Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН: Въззивното решение е законосъобразно.При постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК.В съдебно заседание подсъдимият се е признал за виновен и е заявил,че не желае да се събират доказателства за фактите изложени в обвинителния акт.На основание чл.372,ал.4 НПК съдът е обявил на страните,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия,без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По жалба на подсъдимия, делото е постъпило за разглеждане пред въззивния съд .Защитата на подсъдимия е направила доказателствени искания и съдът е допуснал и разпитал свидетелите П. Б. и П. Д.. Последните са заявили,че заедно с подсъдимия В., качили пострадалия в джипа.По същество са потвърдили факта в обвинителния акт,за това,че”всички слезли от джипа отишли до пострадалия Я.... и го качили в каросерията на джипа”. Допускайки събирането на доказателства относно фактите по делото,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,въззивният съд не е влязъл в противоречие с нормата на чл.371,т.2 НПК.Независимо,че производството е разгледано по реда на глава 27 от НПК, ТР № 1/2009г.в т.8.1 на ОСНК на ВКС дава възможност в пределите на признатите фактически положения в обвинителния акт да се установяват и противопоставят правопроменящи обстоятелства,свързани с приложимия материален закон и с предпоставките за извършеното престъпление.В този смисъл изслушвайки свидетелите Б. и Д. за обстоятелствата,които са установени на досъдебното производство посредством депозираните от тях показания,въззивната инстанция не е нарушила процесуалните правила касаещи „съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Съобразно с посоченото тълкувателно решение следва да се приеме,че „доказателствата които са свързани с наказателната отговорност и квалификацията на деянието са допустими,както пред първоинстанционния,така и пред въззивния съд”.Задължително условие за това е,доказателствата,които се допускат и събират, да са съвместими с признатите от подсъдимото лице фактически положения по внесения обвинителен акт. В случая показанията на разпитаните свидетели не внасят нови фактически положения,различни от установените на досъдебното производство и признати от подсъдимия.Отделен е въпросът,че техният разпит не е бил необходим,тъй като участието на подсъдимия в качването на пострадалия в джипа е факт съществуващ по делото.Но за прецизност, въззивният съд в пределите на установените и признати фактически положения,чрез проведения разпит изрично е персонифицирал действията на подсъдимия,послужили за преквалификацията на деянието. Предвид изложеното, въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.1т.2 НПК,което да е накърнило процесуалните права на прокуратурата като страна в процеса. На следващо място,не е допуснато и нарушение на материалния закон. За да приложи по-благоприятната за подсъдимия правна квалификация въззивният съд е приел,че доказателствата по делото събрани на досъдебното производство и проверени по реда на съдебното следствие по чл.332 НПК, обуславят извода за предпоставките на чл.123,ал.4 НК. В протеста се поддържа,че законът е неправилно приложен,защото въззивният съд е възприел,че помощта при качването на пострадалия в транспортното средство е безусловна и единствена предпоставка за прилагането на по-благоприятната материално правна норма.Посочва се,че за да е налице хипотезата на чл.123,ал.4 НК трябва не само да е оказана помощта на жив човек,но и тя да не се явява безпредметна. Съгласно съдебната практика,за непредпазливи деяния причинили смъртта на пострадали лица,приложението на съответния привилегирован състав е допустимо ,когато подсъдимият е изпълнил изискването да направи всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и неговото спасяване.Правилно в решението въззивният съд е посочил,че формулировката на понятията” всичко зависещо за оказване помощ на пострадалия”/визирана в чл.343а НК,чл.134,ал.4 НК/ и „ всичко зависещо за спасяване на пострадалия”/визирани в чл.123,ал.4 НК/ по същество имат едно и също правно значение.С посочените правни норми ,законодателят поощрява всички действия които обективно и субективно са насочени към спасяване живота на пострадалия.Няма спор,че с помощта при качване в транспортното средство е осигурено бързото придвижване на пострадалия до съответно медицинско заведение,което е било наложително и единствено възможното към момента.В този смисъл действието на подсъдимия е съставомерно по чл.123,ал.4 НК,тъй като е направил всичко зависещо от него чрез оказаната помощ за спасяването на пострадалия,който е бил жив и се нуждаел от бързо транспортиране за медицинска помощ.Без значение за приложението на посочената разпоредба е обстоятелството,че пострадалият е починал 40 минути по-късно.Към момента на извършеното действие от страна на подсъдимия,пострадалият е бил жив. С оглед на изложеното,като е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл.123,ал.4 НПК въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1 т.1 НПК. Прилагайки по-леко наказуемия състав,съдът е направил нова преценка за наказанието,в съответствие с приетата правна норма.Приел е,че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на една година и три месеца лишаване от свобода.Съобразил е разпоредбата на чл.58а НК и е намалил това наказание с една трета,определяйки за изтърпяване наказание от 10/десет месеца/лишаване от свобода. В протеста се поддържа,че наказанието е явно несправедливо,която несправедливост произтича от неправилно възприетата от апелативния съд правна квалификация.От друга страна наказанието било занижено,несъответно на високата степен на обществена опасност на деянието и настъпилия тежък резултат. Довода е неоснователен.По-леко наказуемото деяние предпоставя и по-ниско по размер наказание.В този смисъл няма основание за извод,че наказанието определено от въззивния съд по чл.54 НК при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства е явно несправедливо.Независимо от тежкия резултат,деянието е извършено по непредпазливост,а за този вид деяния,законодателят е предвидил поначало по-ниски по размер наказания.Процедурата по чл.371,ал.4 НПК,която задължава съда да се съобрази с разпоредбата на чл.58а НК,също предпоставя по-благоприятно за дееца наказание.Въззивният съд е спазил изискванията на закона,поради което определяйки наказание в атакувания размер,не е допуснал явна несправедливост по чл.348,ал.5 т.1 НПК. По жалбата на подсъдимия: Същата визира доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,които са разгледани от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Не е допуснато нарушение на материалния закон.Потвърждавайки присъдата в частта за наказателната отговорност на подсъдимия и съставомерността на деянието по повдигнатото обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.Съдът е отговорил на л.57 от мотивите.Правилно е прието,че деянието е доказано от фактическа и правна страна,като е изложил съображения за това.Събраните доказателства потвърждават обвинителната теза,че подсъдимият е извършител на деянието,той е причинил смъртта на И. Я.,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,каквато е носенето,съхранението и боравенето с огнестрелно оръжие.Установено е,че като пренасял за спортни цели ловно оръжие с патрон в цевта, без да е поставил предпазител,подсъдимият е произвел изстрел и причинил смъртта на пострадалия.Той е бил длъжен да пренася разделно оръжието и боеприпасите за него, и предприеме мерки за да не допусне нараняване с оръжието.Установено е,че намерените в близост до местопроизшествието гилзи , са от притежаваното от него оръжие.Обвинението е доказано по несъмнен начин и присъдата е постановена в съответствие с чл.303,ал.2 НПК. Доводът за допуснати процесуални нарушения ,също е неоснователен. Поддържа се,че въззивният съд не е уважил исканията за нови доказателства,с което е нарушил процесуалните му права. Видно е по делото-протокол от съд.зас. проведено на 17 май 2011г.,че въззивният съд е допуснал до разпит на свидетелите Б. и Д. и е приел представените писмени доказателства—характеристика и допълнително споразумение към трудовия договор.Правилно е отхвърлил искането за повторна комплексна съдебно- медицинска балистична експертиза,като се е аргументирал с обстоятелството,че поставените въпроси не са свързани с допуснатите и признати от подсъдимия нарушения въз основа на които е направил самопризнание и се съгласил делото да се разгледа по реда на глава 27 НПК. Последният довод е свързан с наказанието наложено на подсъдимия.Поддържа се,че съдът неоснователно не е определил наказанието в съответствие с чл.55,ал.1 НК,поради което наказанието е явно несправедливо. Възражението е обсъдено от въззивния съд,който е приел,че предпоставките за приложението на чл.55 НК не са налице.Съображенията се споделят от касационния състав.Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,при наличие на които дори и най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, само в частта,с която се атакува гражданската част на въззивното решение. За да намали размера на присъдените на наследниците на пострадалия обезщетения за неимуществени вреди въззивният съд е приел,че сумите са завишени,с което е нарушен принципа на справедливост визиран в чл.52 ЗЗД. Мотиви в подкрепа на този извод не са изложени. Настоящият касационен състав намира,че неправилно присъдените суми са намалени в атакуваните размери. Пострадалият е бил в активна възраст,животът му е бил отнет нелепо,бил е грижовен съпруг и родител.Претърпените от съпругата и пълнолетните му деца морални страдания следва да бъдат възмездени в съответствие с тежката и неочаквана загуба. В този смисъл определените от въззивния съд обезщетения не отговарят на целите в чл.52 ЗЗД,поради което следва да бъдат коригирани,като се увеличат както следва: на съпругата Н. от 60 000 лева-на 80 000 лева и на децата на пострадалия-от 25 000 на по 40 000 лева на всяко от тях.Следва да се увеличи и държавната такса с още 3000 лева/ 6% върху увеличената част от 50 000 лева/ в размер на 7 400 лева. Жалбата касаеща размера на наказанието и начина на изтърпяване е неоснователна. Механизмът на определяне на наказанието е обсъден по-горе.Спазена е материално правната норма,а преценката,че наказанието не следва да се търпи ефективно е правилна и съответна на целите на наказанието посочени в чл.36 НК. Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 87 от 22 юни 2011г. по внохд № 177/2011г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта,с която подсъдимият В. И. К. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци ,като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените обезщетения от 60 000 лева на 80 000/осемдесет хиляди/лева в полза на Н. Т. Я. ,от 25 000 лева на 40 000/четиридесет хиляди/лева в полза на Т. И. Б. и от 25 000 лева на 40 000/четиридесет хиляди/лева в полза на Я. И. Я.. УВЕЛИЧАВА размера на дължимата от подсъдимия държавна такса от 4 400/четири хиляди и четиристотин/лева на 7 400/седем хиляди и четиристотин/лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: