Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 65   С  о  ф  и  я, 05 март 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  09  ф е в р у а р и  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           БЛАГА ИВАНОВА   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 26/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения М. Л. Б. от с. Б. поле, област Благоевград по чл.420 ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 287/17.10.2008 г. по ВНОХД № 309/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград, на основание по чл.422 ал.1 т.5вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Иска се обаче отмяна на атакуваното въззивно решение и възобновяване на производството “съобразно правомощията на ВКС по чл.425 от НПК”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Б. , чрез процесуалния си представител адв. Г. Ю. от АК-Благоевград моли да бъде уважено направеното искане. Гражданският ищец и частен обвинител В. Т. , редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС лично или чрез повереник и не е изразил становище по искането.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1321/18.03.2008 г., постановена по НОХД № 1236/2007 г. на Районен съд-Благоевград отговорността на подсъдимия М. Л. Б. от с. Б. поле, област Благоевград е ангажирана за извършено на 22.12.2005 г. в Благоевград престъпление по чл.129 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е осъден на наказание “пробация” с налагане на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК за срок от по 9 месеца и по т.6 – 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 1 година. С присъдата е уважен предявеният от пострадалия В. Т. от Благоевград граждански иск за причинените му неимуществени вреди от престъплението в размер на 1800 лв, платими от подсъдимия със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 10200 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдата е била обжалвана от повереника на гражданския ищец и частен обвинител В. Т. адв. Др. Б. от АК-Благоевград в гражданско-отхвърлителната й част и от подсъдимия М. Б. в осъдителните й части с оплаквания за неправилността, незаконосъобразността, необосноваността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явната несправедливост на наложеното на последния наказание, както и за заниженост, респективно завишеност на присъденото на пострадалия обезщетение с искания съответно за изменяването й с уважаване изцяло на предявения граждански иск, а от подсъдимия – за отменяването й и постановяване на нова присъда с оправдаване по предявеното му обвинение, алтернативно за изменяването й и намаляване размера на наложеното му наказание, както и на присъденото срещу него обезщетение, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от с. , имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Искането основно касае оценката на доказателствените материали както от органите на досъдебното производство, така и тази на първоинстанционния съд, с която въззивният съд с основание се е съгласил, изпълнявайки задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. ВКС и друг път е имал възможност да посочи, че както при касационната проверка, така и в производството по искания за възобновяване на наказателното производство, предмет на проверка са въззивните решения, щом като по инициатива на някоя от страните е бил иницииран второинстанционен контрол на първоинстанционния съдебен акт. Също така, и в това производство, не може да се коментира обосноваността на проверявания съдебен акт, доколкото тя не е последица от неизпълнение на задължения на съда при извличане на релевантните на обвинението факти. В искането, извън некоректното цитиране на част от съображенията на съда във връзка с възприетия механизъм на увреждане на пострадалия, липсват конкретни доводи за неправилност на решението му, като осъденият най-общо оспорва наведеното му обвинение, изхождайки от собствените си виждания за характера и протичането на възникналия между него и пострадалия конфликт, основавайки се също само на обяснения си, без да се подлага на оценка останалата доказателствена основа. ВКС намира, че не е налице основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Както обясненията на осъдения, така и свидетелските показания са били анализирани подробно от двете инстанционни съдилища, според действителното им съдържание, като аргументирано първите са отхвърлени като противоречиви и нелогични. Въз основа и на експертните заключения и останалите доказателствени източници е извлечен обоснованият и категоричен извод, че именно осъденият е проявил неоправдана агресия спрямо пострадалия, който се е опитал да защити св. Г, малтретирана от Б. Категорично е изяснен както механизмът на причиняване увреждането на св. Т, така и характера му на средна телесна повреда, като не е налице претендираното противоречие в мотивите на Съда. Няма установени каквито и да е факти, за да се приеме както осъденият да е действал в състояние на афект, така и при условията на неизбежна отбрана. Обратно, за проявената от пострадалия гражданска доблест да защити слабата с. в разиграващия се пред него конфликт между Б бившата му приятелка несправедливо е бил “наказан” от последния с причиняване на телесната повреда. Всички тези обстоятелства са извлечени след задълбочен, всестранен и обективен анализ на доказателствените материали, като няма игнорирани или превратно ценени. ВКС приема, че фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК са надлежно установени, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства, като Съдът е изпълнил задължението си да изложи необходимите съображения относно възприетата и от него фактическа обстановка и да даде обоснован отговор на всички възражения на страните по делото, поради което няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице основанието за възобновяване на производството по делото по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради което искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Възраженията на осъдения са насочени и против правилното приложение на материалния закон. ВКС намира, че и в тази насока няма допуснато нарушение на закона и не е налице основание за възобновяване на производството по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, доколкото са налице всички обективни и субективни признаци на възведеното на осъдения като обвинение престъпление по чл.129 ал.1 от НК.мисълът на осъдения правилно и законосъобразно е изведен от Съда от неговите действия, а не от нелогичните му и противоречиви обяснения. Както бе посочено, причината за възникване и самият развой на конфликта му с пострадалия Т. изключват той да е действал в състояние на физиологичен афект, а още по-малко при неизбежна отбрана или при превишаване на пределите й, поради което няма основание за преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление. Наведените в тази насока доводи от осъдения и защитата му са неправилни и незаконосъобразни и следва да бъдат оставени без уважение. Формално наведено като основание за възобновяване, не се излагат каквито и да е доводи относно това по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Наложеното на осъдения наказание не е явно несправедливо. Съдът с основание се е съгласил, че то следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК и е прецизирал санкцията съответно на изискванията на чл. 36 от НК. ВКС намира, че няма каквото и да е основание за смекчаване на наложената му санкция и в това отношение искането му също се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова. Няма наведени оплаквания против гражданско-осъдителната част на решението. С оглед на изложеното искането на осъдения за отмяна на влязлото в сила въззивно решение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.   Поради изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Л. Б. от с. Б. поле, област Благоевград за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 287/17.10.2008 г. по ВНОХД № 309/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :