1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 662 ГР. С., 24.10.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.10.2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №5749/13 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №1993/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба на Н. С. срещу първоинстанционното решение, поради невнасяне на дължимата държавна такса в пълния указан от съда размер. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя като значим за спора и решен в противоречие с практиката на ВКС процесуалния въпрос за определянето на държавната такса по иск за установяване нищожността на съдебна спогодба по делбено дело, сключена за недвижими имоти с данъчна оценка 38 373 лв. В. съд е споделил извода на първоинстанционния, че държавната такса се определя върху цената на иска , съобр. чл.71, ал.1, вр. с чл.69, т.4 и 2 от ГПК. Според АС в случая е предявен облигационен установителен иск, имащ за предмет съществуването на договор, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, а не иск за право на собственост или друго вещно право върху имот, за да е приложимо правилото на чл.71, ал.2 от ГПК, според което държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. ВКС на РБ, състав на трето гр. отделение констатира, че въпросът е от значение за спора, защото е обусловил изхода му и е решен в противоречие с трайна практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, което дава основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.. Според трайната практика на ВКС исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът има за предмет вещни права – чл.69, т.4 ГПК, не са неоценяеми и доводът за това в ч.жалба е неоснователен. Дължимата държавна такса по тези искове обаче се определя не съобр. чл.71, ал.1 ГПК – върху пълната цена на иска, както е приел АС, а съобр. чл. 71, ал. 2 от ГПК - върху една четвърт от цената на иска. Това становище е застъпено в опр. по ч.гр.д. №1153/13 г. на трето г.о. на ВКС , по ч.гр.д. №629/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и цитираните в тях много на брой други определения на състави на ВКС – гражданска и търговска колегия, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Затова обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да се отменят и делото – върне на първоинст. съд за определяне на държавната такса за обжалване съобр. чл.71, ал.2 от ГПК, като на жалбоподателя се дадат указания и възможност да я внесе в този значително по –малък от неправилно определения съобр. чл.71,ал.1 ГПК размер. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №1993/13 г. от 27.05.13 г. ОТМЕНЯ това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно на Окръжен съд Враца по гр.д. №707/12 от 25.02.13 г. Връща делото на Врачански окръжен съд за извършване на указаните по-горе действия по администриране на касационната жалба на Н. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: