Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението * застраховка "гражданска отговорност"

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр. София, 21.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1664 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Г. чрез процесуалния пълномощник адвокат С. срещу решение № 26 от 4. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 1437/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 147 от 22. 12. 2017 г. по т. д. № 116/2017 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 200 000 лв. до присъдения размер от 350 000 лв., и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на касатора е отхвърлен за разликата над 350 000 лв. до пълния предявен размер от 700 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Касаторът сочи, че в атакувания акт липсват мотиви досежно приетия от съда за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца. Излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че въззивният съд не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни за определяне на размера на обезщетението факти и обстоятелства. В решението само формално било посочено, че са съобразени критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г., и конкретните данни по делото, без да бъде мотивирано значението им за преценката относно размера на обезщетението. Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв. не съответствал на тежестта на уврежданията, не отчитал състоянието на ищеца и неговата необратимост. Моли въззивното решение в обжалваните части да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Прави искане и за присъждане на разноски.
Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД – [населено място] чрез процесуалния представител юрисконсулт В. оспорва жалбата. Поддържа, че изложените от касатора доводи са неоснователни. Изразява становище, че въззивният съд е изследвал в пълнота фактическата обстановка, като е изложил мотиви съобразно доказателствата по делото. Извършена била правилна преценка на травматичните увреждания на ищеца и състоянието му, като определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди съответствал на принципа за справедливост. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Трето лице - помагач М. Р. В. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат за отхвърляне на предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 700 000 лв., въззивният съд е приел, че справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди възлиза на 200 000 лв. Установил е, че ищецът И. Г. при процесното ПТП на 11. 08. 2016 г. е получил множество травми: прекъсване на гръбначния канал и гръбначния мозък на ниво 10 и 11 гръдни прешлени, довели до невъзможност за движение на долните крайници и невъзможност за контрол на тазовите резервоари, черепно-мозъчна травма, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, пневмоцефалия /наличие на въздух в черепната кухина/, коматозно състояние вследствие черепно-мозъчната травма, счупване на ребра, двустранен хемопневмоторакс, двустранен подкожен емфизем, фрактура на левия ацетабулум, разкъсване на уретрата, множество рани от залежаване, посттравматичен органичен мозъчен синдром, наличие на начална органична промяна на личността, неустойчивост на внимание, трудна концентрация и паметов дефицит, запълване на паметови празнини с измислени събития, емоционална лабилност с хиподепресивен стил на личностова адаптация и затруднения в социализацията. В мотивите на въззивното решение е посочено, че определеният размер на обезщетението е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г., както и с конкретните данните по делото относно възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, вида и характера на телесните увреждания, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни, общия лечебен и възстановителен период, наличието на продължаващи към момента на изготвяне на заключението на съдебномедицинската експертиза негативни последици, обществено-икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
С определение № 231 от 8. 04. 2020 г. по т. д. № 1664/2019 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос: Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочи и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:
Съгласно задължителните постановки относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, при определянето по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да извърши преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело, както и да съобрази указаните в постановлението общи критерии. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност. В този смисъл е не само посоченият от касационния жалбоподател съдебен акт, но и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3. 02. 2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други.
Предвид отговора на правния въпрос и мотивите на обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението се отклонява от задължителната практика по този въпрос и е постановено при нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД с оглед изяснените в същата практика критерии за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента. Съгласно задължителните указания на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, за да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при телесни увреждания е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент.
В мотивите на обжалваното решение, макар и да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, и декларативно да е изтъкнал, че размерът на определеното обезщетение за тези вреди е съобразено с критериите на ППВС № 4/1968 г., съдът не е извършил изискуемия анализ на фактите, не е посочил и оценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и съответно не е мотивирал изводите си досежно необходимостта от намаляване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 350 000 лв. и потвърждаване на акта на окръжния съд в частта за отхвърляне на предявения иск за разликата над 350 000 лв. до пълния предявен размер от 700 000 лв. Извършената преценка е формална и не съответства на изискването за справедливост. В атакуваното решение не е отчетено, че се касае до многобройни, различни по характер и изключително тежки увреждания, които са причинили на ищеца особено интензивни болки и страдания и депресивни изживявания за срок от два месеца, значителни до 6 месеца и продължаващи в умерена степен. Игнорирани са наложените от травматичните увреждания оперативно лечение в няколко етапа, постоянно медикаментозно лечение и рехабилитационни процедури. Въззивният съд е пропуснал да оцени, че в резултат на тези увреждания ищецът е напълно инвалидизиран, не е в състояние да се самообслужва, като пълната парализа с хронични декубутилни рани, тазово-резервоарният синдром и психоорганичният мозъчен синдром го правят изцяло зависим от грижите на близките му /заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания/. Съдът не е съобразил, че с оглед уврежданията ищецът е с ограничени социални контакти и нетрудоспособен, като невъзможността да ходи сам и да се обслужва утежнява оздравяването и на психичните симптоми. Не е отдадено значение на лошата прогноза за възстановяване на ищеца, тъй като посттравматичния органичен мозъчен синдром може да трае с месеци, години или цял живот и няма изгледи за обратно развитие, а поради трайно увреденото и дефинитивно неврологично състояние и тежък неврологичен дефицит с пълна парализа няма възможност за възстановяване и на двигателната дейност. Не са оценени надлежно трайните последиците от травматичните увреждания за психичното състояние на пострадалия, доказани с експертното заключение – посттравматичния органичен мозъчен синдром, началната органична промяна на личността и психичните промени, свързани с персистиращи паметови и когнитивни дефицити, депресивни и малоценностови изживявания. В решението не е обективирана и конкретна преценка на значението на възрастта на ищеца към момента на ПТП /54 години/ и на икономическите условия в страната към същия момент - месец август 2016 г.
В резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства и нормативноустановените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§ 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ (отм.)/, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 11. 08. 2016 г., настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата 350 000 лв. При определяне на този размер съдът отчита и обстоятелствата, че уврежданията с траен и необратим характер са причинени на ищеца в активна и трудоспособна възраст – 54 години, като са обусловили съществени негативни физически и психически последици, принудителна промяна в личния, професионалния и социалния му живот и пълна зависимост от чужди грижи.
Тъй като в случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се разреши по същество, като след отмяната на обжалваното решение в частта, с която искът с посоченото правно основание е отхвърлен за разликата над 200 000 лв. до 350 000 лв., ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца допълнително 150 000 лв. за обезщетяване на причинените на касатора неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11. 08. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение, при съвпадащия с направения в първоинстанционния акт извод досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отмени и в частта, с която са редуцирани присъдените от първоинстанционния съд на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение и държавна такса за първоинстанционното производство, както и в частта, с която на ответника са присъдени разноски за държавна такса за въззивната инстанция – 4000 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над 350 000 лв. до 700 000 лв., въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на представляващия касационния жалбоподател – ищец И. Ц. Г. адвокат К. С., на основание чл. 38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер общо на 10 245, 85 лв. за трите инстанции съразмерно с уважената част от иска.
На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съобразно изхода на касационното производство
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 9 000 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 26 от 4. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 1437/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 147 от 22. 12. 2017 г. по т. д. № 116/2017 г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от И. Ц. Г. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11. 08. 2016 г., за разликата над 200 000 лв. до присъдения размер от 350 000 лв., както и в частта, с които е отменено решение № 147 от 22. 12. 2017 г. по т. д. № 116/2017 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която „Застрахователна компания Лев инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат К. С. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за разликата над сумата от 5 848 лв. до сумата от 8 099, 04 лв. и по сметката на Софийски окръжен съд държавна такса за разликата над сумата от 8 634, 20 лв. до сумата от 14 634, 20 лв., както и в частта, с която И. Ц. Г. е осъден да заплати на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД разноски за държавна такса в размер на 4000 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Д да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на И. Ц. Г., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община] сумата 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева, разликата над присъдените 200 000 лв. до дължимите 350 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11. 08. 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11. 08. 2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Д да заплати на адвокат К. К. С. с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2 сумата 10 245, 85 лв. /десет хиляди двеста четиридесет и пет лева и 85 ст./ адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА И. Ц. Г., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община] да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Д сумата 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Д да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 9 000 лв. /девет хиляди лева/ – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 4. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 1437/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на М. Р. В. - трето лице - помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: