Р Е Ш Е Н И Е № 52 Гр.С., 11.03.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав: П.: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3292 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №.546/17.11.14 по г.д.№.743/14 на Пернишки окръжен съд – с което е отменено реш.№.111/17.04.14 по г.д.№.97/13 на Радомирски районен съд и предявеният от [община] срещу С. П. П. и Е. Ж. П. иск за прогласяване нищожността на сключения на 17.12.04 между страните договор за продажба на имот частна общинска собственост е отхвърлен като неоснователен. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му. Ответните страни С. П. и К. П. оспорват жалбата. С определение №.922/15.10.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?”. С обжалваното решение Пернишки окръжен съд е намерил, че е предявен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, който е неоснователен и, като е отменил първоинстанционното решение за уважаването му, го е отхвърлил. Приел е, че релевираните в исковата молба основания за нищожност на договора поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на предмет и невъзможен предмет, са свързани с твърдения, че взетото след спирането на търга решение на ОС Ковачевци от 26.11.04г. за продажба на имота е нищожно поради това, че не е била подадена нова молба за продажба на имота, не е бил извършен нов правен анализ и нова оценка, неопределено е кой имот следва да бъде продаден и съответно липсва валидно формирана воля за продажба на конкретен имот - което прави продажбата сключена при липса на съгласие. Посочил е, че формираният от първоинстанционния съд извод, че имотът е неиндивидуализиран в решението на ОС от 26.11.04, е неправилен, тъй като няма пречки един административен акт – какъвто е то, да препраща към други документи, в които е налице надлежна индивидуализация – какъвто е случая /решението препраща към А. №.14/12.03.97г. – в който имотът е индивидуализиран в достатъчна степен по площ, местонахождение и граници/, а и за страните е било ясно какъв имот е предмет на сделката /реш.№.486/8.10.09 по гд.№.9/09 на ВКС/. При това положение е приел, че решението съдържа ясно изразена воля на ОС и не може да се приеме, че липсва валидно формирана воля за продажба на конкретен имот – поради което и договорът, сключен въз основа на това решение, не е нищожен поради липса на съгласие и невъзможен предмет. Съдът е намерил за неоснователни и твърденията, че договорът е нищожен поради неподаване на нова молба, тъй като ответникът е бил сезирал ищеца с молба за продажба, която не е била оттегляна и няма основание тя периодично да се подновява, вкл. след спиране на започналата тръжна процедура. Отразил е и, че липсата на нов правен анализ и правна оценка също не водят до нищожност на договора - такова нормативно изискване не е съществувало в приложимата нормативна уредба, а дори да е било налице, неспазването му би било основание за незаконосъобразност на решението на ОС, чиято законосъобразно може да бъде оспорена по друг ред /чл.45 ал.2 З./. Обобщил е, че договорът не е нищожен на основанията, посочени в исковата молба, а приетото от първоинстанционният съд - че е нищожен тъй като ответникът не е доказал, че бунгалата, находящи се в имота, са изградени законно, и съответно не е било налице основанието на чл.35 ал.2 ЗОС за продажба на имота, е съставлявало произнасяне по ненаведено основание. Посочил е - без да отчете допуснатото в първото съдебно заседание уточнение на исковата молба - че в същата не е била релевирана като основание за нищожност липса на предпоставки на чл.35 ал.2 ЗОС – а именно купувачът да е собственик на постройки, които са законно изградени, а съдът е длъжен да се произнесе само по предявения иск съобразно чл.6 ГПК. Отразил е и, че доколкото в случая в диспозитива на решението искът е уважен, без да е конкретизирано основанието за нищожност на договора, въззивнит съд не следва да прилага разпоредбата на чл.270 ал.3 предл. последно ГПК. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: При кумулативно наведени основания за нищожност /т.е. при повече от едно основания/, са налице множество искове. При кумулативно обективно съединяване на искове съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При задължение на съда да се произнесе по всеки от исковете /при условията на кумулативност или евентуалност (в поредност съобразно естеството на твърдяния порок)/ при съответните предпоставки за това с оглед вида на съединяването им, се дължи произнасяне с отделен диспозитив по всички предявени искове. Това изискване е удовлетворено и когато съдът с един диспозитив се произнася по всяко едно от правните основания, респективно искове, със съответната им конкретизация при изброяването им. По касационната жалба: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД. Той е разгледал всички основания, на които се твърди, че атакуваният договор е нищожен – така, както са били заявени в исковата молба и уточнени в съдебно заседание на 21.10.2013г. В същото ищецът е уточнил твърденията си в исковата молба, вкл. като е посочил конкретните разпоредби на закона, които счита, че са били нарушени и обосновават нищожност на договора поради противоречието му с тях. Съдът е допуснал изрично уточнението, като предвид същото и ответникът е организирал своевременно защитата си - в това число във връзка с релевираните твърдения за нарушения на изискванията на чл.35 ал.2 ЗОС -относно възможността собственик на законно построена сграда да закупи без конкурс недвижим имот. Поискал е събиране на доказателства /с молба след допълнително предоставен срок след уточнението/, вкл. писмени и техническа експертиза /със задачи и относно законността на построените бунгала/, и е изложил подробни аргументи в писмена защита защо не е налице твърдяното нарушение на чл.35 ал.2 ЗОС. Първоинстанционният съд е разгледал всички наведени основания за нищожност, вкл. това по чл.26 ал.1 пр.1 във връзка с чл.35 ал.2 ЗОС - което е намерил за основателно. Произнасяне по исковете, с които е бил надлежно сезиран, е дължал и въззивният съд. Като е отказал да разгледа иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във връзка с твърдения за нарушаване на императивната разпоредба на чл.35 ал.2 ЗОС – без да отчете надлежното предявяване на такъв предвид допуснатото уточнение на исковата молба в с.з. на 21.10.13г., той е постановил неправилен акт. Налице е валидно предявено основание за нищожност, респективно иск по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.35 ал.2 ЗОС, по което и който, вкл. предвид намирането на останалите за неоснователни, се дължи произнасяне. Доколкото такова липсва, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК. От друга страна непроизнасянето на въззивната инстанция по предявен иск при надлежно сезиране препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за произнасяне и по иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.35 ал.2 ЗОС и съответно оформяне на надлежен диспозитив по предявените искове съобразно отговора на правния въпрос, даден по-горе. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.546/17.11.14 по г.д.№.743/14 на Пернишки окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. П.: ЧЛЕНОВЕ: