Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * незаконно уволнение * отмяна на уволнение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * надлежна страна

Р Е Ш Е Н И Е


№ 426


София, 30.10.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1313 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на адв.М. като процесуален представител на Р. и. по о. /Р./ С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд /СОС/ от 08.VІІ.2011г. по в.гр.д. № 281/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 677 от 05.VІ.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно процесуалната легитимация на Р. по искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, предявени от лице, трудовото правоотношение с което е възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба Ш. Д. Х. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност, сочейки, че към настоящия момент не е произнесено решение по ТД № 1/2010г. на ОСГК на ВКС и че исковете са предявени и срещу работодателя.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното:
На 23.ІІ.2011г. Ш. Д. Х. е депозирал пред См.РС искова молба срещу Р. С. с твърдения, че е изпълнявал длъжността „директор на О.У. „Х..Б.” [населено място], [община], от 1993г. и че със заповед № РД 07-05/10.І.2011г. на началника на Р. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Изложени са съображения, че уволнението е незаконно поради конкретно посочени нарушения, при които дисциплинарното наказание е наложено. Заявени са претенции за отмяна на уволнението, за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
С атакуваното решение СОС е потвърдил решението на См.РС от 10.V.2011г. по гр.д № 254/2011г., с което уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено, той е възстановен на работа на длъжността „директор на О.У. „Х..Б.” [населено място] и Р. С. е осъден да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
ВКС намира, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по искове, предявени срещу процесуално нелегитимирана страна, разрешавайки този въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2010г. на ОСГК.
При релевираните твърдения на ищеца в исковата му молба и заявения петитум се налага извод, че като засегнати страни по настоящото дело се сочат ищеца и работодателя му по прекратеното трудово правоотношение – О.У. „Х.Б.” [населено място], а това обуславя и неговата процесуална легитимация по делото. Обстоятелството, че трудовия договор, който е за длъжност по чл.61 ал.2 КТ, е сключен от началника на Р., т.е. от по-горестоящия спрямо работодателя орган, и, респективно, че уволнителния акт е отправен от същия орган, не прави Р. работодател на ищеца. Както се е произнесло ОСГК на ВКС с ТР № 1/2010г. от 30.ІІІ.2012г., надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр.първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Това е така, тъй като по изричната разпоредба на закона и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е длъжността по чл.61 ал.2 КТ, на което се предоставя работната сила, т.е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител /като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности, какъвто е правният статут на този орган и при волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. В разглеждания случай съдът е следвало да извърши проверка в тази насока и с оглед предявяването на исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ срещу процесуално нелегитимиран ответник е следвало да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежния ответник, като при неизпълнение на указанието да прекрати производството. Това, обаче, не е сторено, а произнасянето по исковете срещу ненадлежен ответник обуславя недопустимост на постановените съдебни актове /виж посоченото тълкувателно решение/. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК въззивното решение, както и отмененото с него първоинстанционно такова, следва да бъдат обезсилени, производството по предявените срещу Р. искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ следва да бъде прекратено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба. С оглед този извод настоящата инстанция не следва да се произнася по заявените в касационната жалба оплаквания по съществото на спора.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решението на Смолянския окръжен съд № 136 от 08.VІІ.2011г. по гр.д. № 281/2011г., както и потвърденото с него решение на Смолянския районен съд № 146/10.V.2011г. по гр.д. № 254/2011г.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Ш. Д. Х. от [населено място] срещу Р. И. ПО О. С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № РД 07-05/10.І.2011г., за възстановяването му на длъжността „директор на О.У. „Х.Б.” [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ
ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за разглеждането му от друг негов състав след отстраняване нередовността на исковата молба по предявените от Ш. Д. Х. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № РД 07-05/10.І.2011г., за възстановяването му на длъжността „директор на О.У. „Х.Б.” [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: