Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * закриване на предприятието * заповед за дисциплинарно наказание * запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя * отмяна на уволнение * незаконно уволнение


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 310
С., 23.01. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1459/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерство на вътрешните работи [населено място], срещу решение от 11.07.2011 год. , постановено по гр.д. № 1235/2011 год. на Софийски градски съд ГК, ІІ А, в. състав , с което е потвърдено решението от 06.12.2010 год. по гр.д. № 36921/2010 год. на СРС, 53 състав в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. М. К. от [населено място], извършено със заповед № ЧР -01-3/26.05.2010 год. на Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации и същата е възстановена на длъжността, която е заемала до уволнението – главен инспектор „Управление на кризи” в отдел ”Управление при кризи” на Държавна агенция „Гражданска защита” към Министерски съвет.
К. прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.
Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация Ц. М. К. от [населено място] , чрез адв. С. Д. оспорва основателността на касационната жалба, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определение № 810/06.06.2012 год. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Имал ли е компетентност Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерството на извънредните ситуации съгл. чл. 3,т.3 от ПМС №190/2009 год. „За назначаване на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерството на извънредните ситуации” / обн. Д.в. бр. 62/2009 год./, да урежда служебните и трудовите правоотношения със служители на закритото министерство, в това число да издаде процесната заповед за уволнение, доколкото дейността на същия не е обвързана със срок и не е налице друг орган, който да го замести в тази му дейност .
2. Налице ли е правоприемство между Министерството на извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България / Д.В. бр.60/2009 год./ и Министерство на вътрешните работи , респ. Главна дирекция „ Гражданска защита” , имаща качеството на самостоятелно юридическо лице в системата на МВР, по отношение на трудовите правоотношения на служителите на Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” към Министерство на извънредните ситуации.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнителната заповед № ЧР -01-3/26.05.2010 год. на Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации , е незаконосъобразна доколкото правомощията на комисията са били прекратени с пар. 63 от З. в сила от 24.11.2009 год., поради което е издадена от некомпетентен орган. Прието е също така , че основанието по чл. 328,ал.1,т.1 КТ / закриване на предприятието/, на което трудовото правоотношение на Ц. М. К. е прекратено, не е налице , доколкото дейността по осъществяване на гражданска защита и пожарна безопасност е преминала от закритото Министерство на извънредните ситуации към МВР по силата на З., в частност към обособено в него звено – Главна дирекция „Гражданска защита” / в последствие - в хода на делото/ към Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението”/ ГД”ПБЗН/” на МВР.
В отговор на поставените правни въпроси Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
В изпълнение на т.6 от Решение на НС от 27.07.2009 год. , с което е закрито Министерството на извънредните ситуации е прието ПМС №190/30.07.2009 год. / Д.в. бр.62/04.08.2009 год./ , с коeто е назначена комисия за уреждане правоотношенията във връзка със закриване на МИС в това число и уреждането на трудовите правоотношения със служители на закритото министерство / чл.3.3 /. Цитираното постановление не обвързва правомощията на комисията с определен срок. Застъпеното от въззивният съд становище, че правомощията на комисията се прекратяват с пар. 63 от З., в сила от 24.11.2009 год., е голословно . В цитирания параграф е регламентирано правоприемството на активите , пасивите, правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации от МВР , а не прекратяване на правомощията на Комисията.Поради липса на изрично регламентиран срок на действие на комисията следва да се приеме, че този срок е производен от предмета й на дейност , а именно уреждане на правоотношенията в това число и трудовите правоотношения във връзка със закриване на МИС. Доколкото издаването на процесната уволнителна заповед е във връзка с уреждане на такова трудово правоотношение, в отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че Председателя на комисията е бил компетентен да издаде процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Ц. К..
По отношение на втория правен въпрос следва да се посочи, че практиката е уеднаквена по задължителен начин с решение№210/18.06.2012 год. по гр.д. № 1418/2011 год. на ВКС, 3-то ГО, постановено при условията на чл. 290 ГПК.
С цитираното решение е прието , че законът не предвижда правоприемство между Министерството на извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България / Д.В. бр.60/2009 год./ и Министерство на вътрешните работи / респ. между Главна дирекция „ Гражданска защита” , имаща качеството на самостоятелно юридическо лице в системата на МВР, по отношение на трудовите правоотношения на служителите на Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” към Министерство на извънредните ситуации.Според решението разпоредбата на пар.64 от ПЗР на ЗМВР не урежда такова правоприемство.
Този извод следва от текста на цитираната разпоредба, където се говори за „назначаване”, което предполага създаване на ново трудово или служебно правоотношение, а не за преназначаване или автоматично преминаване на тези правоотношения към МВР. Следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с тази на пар.61 от ПЗР на ЗИД на З., където законодателят изрично е посочил, че с влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР не се прекратяват, съгласно чл. 123 от КТ. Тоест законодателят изрично е посочил хипотезата, при която при условията на чл. 123 КТ трудовите правоотношения се запазват като в тази хипотеза не попадат служителите на бившето Министерство на извънредните ситуации в това число и тези извършващи дейност по защита при бедствия и пр.
С оглед този отговор на поставения правен въпрос , не може да се сподели застъпеното от въззивната инстанция становище, че доколкото дейността по осъществяване на гражданска защита и пожарна безопасност е преминала от закритото Министерства на извънредните ситуации към МВР по силата на З., в частност към обособено в нея звено – Главна дирекция „Гражданска защита” / в последствие - в хода на делото/ към ГД „ПБЗН” на МВР, хипотезата на чл. 328,ал.1,т.1 КТ не е налице. С Решението на НС от 27.07.2009 год. / Д.в. бр. 60/30.07.2009 год./ Министерство на извънредните ситуации се закрива . С оглед на това в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 123 КТ, при които трудовото правоотношение се запазва в това число и хипотезата на чл. 123, ал.1,т.7 / преотстъпване или прехвърляне на дейност на едно предприятие на друго, в това число прехвърляне на материални активи/ .Позоваването от страна на ищцата - ответница по касация на разпоредбата на пар. 63 от ПЗР на ЗМВР/ д.в бр.93/2009 год., в сила от 24.11.2009 год./, с което е уредено правоприемството между МИС и МВР е неоснователно, доколкото разпоредбата на пар. 64 от ПЗР на ЗМВР/ д.в. бр.93/2009 год. изключва от това правоприемство трудовите правоотношения между работниците и служителите от закритото МИС.
Предвид горното, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
. С оглед изхода на делото ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 219,64 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 11.07.2011 год. , постановено по гр.д. № 1235/2011 год. на Софийски градски съд ГК, ІІ А, в. състав в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. М. К. от [населено място] срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”при МВР / правоприемник на Главна дирекция „Гражданска защита” към МВР/ искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 КТ за отмяна на заповед № ЧР -01-3/26.05.2010 год. на Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации и за възстановяването й на длъжността главен инспектор „Управление на кризи” в отдел ”Управление при кризи” на Държавна агенция „Гражданска защита” към Министерски съвет.
ОСЪЖДА Ц. М. К. от [населено място] да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”при МВР / правоприемник на Главна дирекция „Гражданска защита” към МВР/ направените по делото разноски в размер на 219,64 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: