Р Е Ш Е Н И Е № 25 Гр.София, 01.04.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ИЛ. РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. № 51/2021 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Ц. Л. Т., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Р. К. срещу въззивно решение № 193 от 24.06.2020г., постановено по ВНОХД № 1215/2019г. по описа на 5 въззивен състав на Софийски апелативен съд. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила се мотивира с отказа на въззивния съд да допусне повторна автотехническа експертиза. Пространно се излагат аргументи срещу правилността на експертното становище, обективирано в АТЕ и комплексната МАТЕ. Нарушение на материалния закон се съзира в неправилното осъждане на подсъдимия, който е следвало да бъде оправдан, тъй като не е доказано с нужната категоричност, че е причинил пътното произшествие. Алтернативно се защитава тезата, че са налице предпоставките на чл.15 НК. Отново при условията на алтернативност се навеждат доводи за явна несправедливост на наказанието и се иска индивидуализирането му при условията на чл.55 НК. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да оправдае подсъдимия или върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да намали наложеното наказание. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият и защитникът му не се явяват. Частните обвинители М. Х., А. М., Т. М., С. М. и С. М. не се явяват. Повереникът на частните обвинители С. М. и С. М. - адв. Д., намира жалбата за неоснователна. Счита, че деянието не е случайно по смисъла на чл.15 НК, като акцентира на превишената скорост, с която се е движил подсъдимия, станала причина за пътния инцидент. Оспорва твърденията в касационната жалба, че при движение с разрешената скорост, ударът също би бил непредотвратим. Намира наказанието за справедливо. С оглед на изложените доводи счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура отчита обстоятелството, че доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са наведени и пред въззивната инстанция, която е дала достатъчно изчерпателни отговори на посочените възражения. Направената преквалификация на деянието по по-леко наказуемия състав на престъплението е осъществено в съответствие с доказателствата. Не намира основания за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 НК. Заключава, че касационната жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 43 от 31.05.2019г., постановена по НОХД № 146/2018г., Окръжен съд гр. Видин е признал подс. Д. Г. за виновен в това, че на 18.11.2017г. в [населено място], при управление на МПС л.а. „Опел“ модел „А.“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, л.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. М. А., поради което и на основание чл.343, ал.1,б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.54 НК му е наложено наказание от две години и четири месеца „лишаване от свобода“ изтърпяването, на което е отложено за срок от три години на основание чл.66 НК. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК, подсъдимият е „лишен от право“ да управлява МПС за срок от една години. С решение № 455 от 20.11.2018г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 702/2018г., присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано в такова по чл.343а, ал.1,б.“б“, вр. чл.343, ал.1,б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и наказанието на подсъдимия е намалено на една година и осем месеца „лишаване от свобода“. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Предвид наведените доводи от защитата на подсъдимия за наличието и на трите основания по чл.348, ал.1 НПК касационната инстанция намира за необходимо първо да вземе отношение по тези, отнасящи се до допуснати съществени процесуални нарушения. Въпросите, които се поставят в касационната жалба могат да се обобщят като несъгласие с изводите на въззивния съд относно кредитирането на приетите експертизи – АТЕ и комплексна МАТЕ, на гласните доказателства, както и оплакване срещу отказа да бъде назначена повторна КМАТЕ. Правят се възражения срещу отговорите на вещото лице, изготвило АТЕ, като се твърди, че заключението му не почива върху обективен прочит на доказателствата и противоречи на същите. Въпреки използваната формулировка за процесуално нарушение, по своето естество направените в жалбата оплаквания касаят фактическата обоснованост на въззивното решение, което не представлява касационно основание. Много подробно се анализира заключението на АТЕ, възразява се срещу основните моменти в него - механизъм на произшествието, зона на видимост, щети по автомобила - все доводи, относими към правомощията на инстанцията по същество, но не и на касационната. Защитата желае да се направи различен прочит на доказателствата, който да доведе и до установяване на нови фактически положения, което излиза извън правно регламентираните възможности на касационния съд. В правомощията на настоящата инстанция е да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането, оценката и проверката на доказателствата във връзка с изпълнението на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Затова и възраженията следва да се разгледат на плоскостта на начина на формиране на убеждението на въззивната инстанция относно правно релевантните факти, имащи значение за правилното ангажиране на наказателното отговорност на подсъдимия, и като такива касационната инстанция ги намира за неоснователни. Въззивният съд е извършил цялостен анализ на оспорваното решение въз основа на самостоятелно обсъждане на доказателствените източници. Аргументирано са изложени мотиви - кои доказателства се кредитират и на кои не е дадена вяра. Това може и да не удовлетворява стремежа на защитата за представяне на случилото се в оневиняваща подсъдимия светлина, но не води до порочност при анализа на доказателствата. Даден е изчерпателен отговор на въпросите, относими към достоверността на свидетелските показания на св. Н. и св. П., подробно са анализирани заключенията на експертите и обясненията на подсъдимия. Противоречията между гласните доказателства и заключенията на експертите са били подложени на обсъждане, като е даден аргументиран отговор защо начинът, по който свидетелите Н. и П. и подсъдимия описват случилото се, не се приема за достоверен. Не е останал извън вниманието на апелативния съд въпросът за осветената зона пред автомобила, за спецификата на пътната обстановка, като са съпоставени данните от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия с обективните находки, обективирани в протокола за оглед и в заключението на АТЕ. По този начин правилно е изключена представената от защитата версията за прегазване на пострадалия, на носения от него багаж, както и за преминаване на автомобила през велосипеда. Не е останало без нужното внимание от страна на въззивния съд и заявеното от подсъдимия, че насрещно движещите се автомобили не са го заслепили и не са препятствали видимостта му. Неуважаването на искането на защитата за назначаването на повторна комплексна медико-автотехническа експертиза не е компрометирало изводите на съда относно фактите и не е довело до доказателствен дефицит. Въпросите, които защитата е искала да постави на повторна оценка са били достатъчно категорично изяснени и нуждата от поредно експертно обсъждане не е била наложителна. От изложеното дотук може да се обобщи, че настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Възраженията по отношение авторството на престъплението са обсъдени подробно от апелативния съд и е даден правно аргументиран и изчерпателен отговор на въпроса защо не може да се приеме за установено, че пострадалият е бил ударен от друг автомобил и впоследствие прегазен от подсъдимия. Категоричното изключване от съдебните медици на този начин на получаване на уврежданията, съпоставено с обективните находки в протокола за оглед и заключението на АТЕ законосъобразно стои в основата на изводите на въззивния съд относно съпричастността на подсъдимия към съставомерния резултат. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава на чл.343а, ал.1,б.“б“, вр. 343, ал.1,б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Не са налице основанията за дефиниране на деянието, осъществено от подсъдимия, като случайно по смисъла на чл.15 НК. Законодателят изключва виновността при извършване на едно деяние, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. След като подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 80 км/ч., при максимално позволена - 50 км/ч., сам се е поставил в невъзможност да възприеме своевременно пешеходеца и да предотврати удара. При движение с разрешената скорост инцидентът би бил предотвратим. Обсъждайки възраженията на защитата, касаещи нарушенията на материалния закон, настоящият съд намира за нужно да отбележи, че в жалбата се смесват аргументи, относими към избора на съобразена с пътните условия скорост (нарушения на чл.20 ЗДвП), с тези обуславящи движението с разрешена такава (чл.21 ЗДвП). На подсъдимия се търси наказателна отговорност за нарушаване правилата за движение визирани в чл.21 ЗДвП – управлявал автомобила си със скорост от 80 км/ч. в населено място, където разрешената скорост е 50 км/ч. Тази скорост обуславя опасна зона за спиране, по-голяма от осветеността на късите светлини на колата, и води до невъзможност подсъдимият да реагира адекватно на създалата се пътна ситуация – пешеходец на пътното платно, движещ се по посока движението на леката кола, заобикалящ надлъжно намираща се локва. В подкрепа на твърденията за явна несправедливост на наказанието защитата изтъква доводите, че не са оценени правилно от въззивния съд смекчаващите вината обстоятелства - конструктивен дефект на пътя, позволил образуването на голяма локва, съпричиняването от страна на пострадалия, който е предприел заобикалянето й, бутайки колело с обемист багаж, съдействието, което подсъдимият е оказал на разследването. Всички те са анализирани с нужната пълнота и са взети предвид онези в полза на подсъдимия, включително чистото му съдебно минало . Именно поради това след преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав на чл.343а НК апелативният съд е намалил наказанието на 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“. Смекчаващите вината обстоятелства въпреки своя брой не могат да се оценят като многобройни или изключителни, така че да направят и най-лекото наказание несъразмерно тежко. Предвид гореизложеното настоящият съд намира жалбата на подсъдимия Т., подадена чрез неговия защитник, за неоснователна. Не са налице сочените касационни основания и решението на въззивния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 193 от 24.06.2020г., постановено по ВНОХД № 1215/2019г. по описа на 5 въззивен състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.