Р Е Ш Е Н И Е № 869 София, 15.02. 2010г. В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3236 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК по касационната жалба на „Национална с. база” /”НСБ”/ ЕАД София срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 544/30.V.2008г. по в.гр.д. № 998/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 22.І.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба О. В. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския РС от 12.ІІІ.2007г. по гр.д. № 154/2006г. в отхвърлителната му част по предявения от О. В. срещу „НСБ” ЕАД ревандикационен иск и вместо него е постановил друго, с което е осъдил „НСБ” ЕАД да предаде на О. В. владението на недвижими имоти, находящи се в гр. В., пл.”М” кв.136 по плана на 7-ми микрорайон, представляващи УПИ * с площ 914 кв.м, ведно с изградената в него сграда с площ 648 кв.м, и УПИ *за спорт с площ 1331 кв.м, като придобити от ищеца по силата на пар.7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА, на основание чл.108 от ЗС. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че имотите, сградата в единия от които с площ от 600 кв.м е построена в периода 1909 – 1910г. на гимнастическото дружество „Ч”, служила за гимнастически игри на членовете на дружеството, а канцелариите - за нуждите на управлението му, са отразени за първи път като държавни на основание чл.7 от ЗС в АДС № 6981/18. ХІ.1965г. Впоследствие в АДС № 292/09.І.1985г. е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация ОС на БСФС. С АДС № 2433/20.V.1999г. имотите са актувани като частна държавна собственост. Със заповед от 21.VІІІ.2003г на областния управител на О. В. те са предоставени безвъзмезднно за управление на Министерството на младежта и спорта. С РМС № 7/2005г. имотът е отнет от това министерство поради отпаднала нужда, като с протокол от 08.ІІ.2005г. на министъра на младежта и спорта е апортиран в капитала на „НСБ” ЕАД, който упражнява върху него фактическа власт. Гимнастическият салон не се ползва отдавна за спортни цели поради технически причини /лошо състояние на съоръженията/, като до преди 10 -12 години там са се провеждали общински спортни мероприятия. Гимнастическият салон е с ограничени размери, помещаващ се в сграда с обща площ 660 кв.м, с възможност за присъствие на много малко зрители и е немислимо в него да се провеждат мащабни мероприятия с национално или международно значение. Пространствените му характеристики предопределят възможнотото му предназначение – за нищо повече от мероприятия от местно значение. При това положение с влизането в сила на 17.ІХ.1991г. на ЗМСМА сградата и прилежащия й парцел ****през 1994г. от него са образувани двата процесни УПИ/ са станали общинска собственост „ леге”. Не налага друг извод разпоредбата на пар.7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като предвидената в тази разпоредба пречка за действието на ал.1 е трябвало да бъде налице към м.септември 1991г., а апортирането в капитала на ответното дружество е сторено чак през 2005г. При тези обстоятелства ревандикационният иск е основателен. Касационната жалба на “НСБ” ЕАД срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е изяснил процесният имот за какво е предназначен, какво обслужва и обект ли е той на общинска инфраструктура с местно значение. В противоречие с данните, че към влизането в сила на ЗМСМА имотът е бил предоставен за управление и стопанисване на държавно юридическо лице /БСФС/, е приложена разпоредбата на пар.7 ал.1 т.6 от ПЗР на този закон. В противоречие с ППЗДС не е зачетена доказателствената сила на АДС/1999г., който е можело да бъде оспорен само по съдебен ред. До 2005г., когато имотът е апортиран в капитала на дружеството, правото на собственост върху него е притежавала държавата. Съдът не е съобразил констатацията в решение № 8501/13. ХІ.2001г. на ВАС, 5 чл. състав, че процесният имот е частна държавна собственост, че ДАМС е упражнявала контрол по спазване режима за ползване на спортните обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, че още през 1998г. е отказано от О. управител В отписването на имота от актовите книги за държавна собственост. Съдът не се е произнесъл по иск по чл.108 от ЗС, а по владелчески иск, тъй като в диспозитива на решението не е приел за установено, че ищецът е собственик на имота. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е неправилно. На първо място следва да се посочи, че е неоснователно оплакването за произнасяне от въззивния съд по владелчески, а не по предявения ревандикационен иск. Действително в диспозитива на решението си съдът не се е произнесъл изрично, че признава на ищеца право на собственост върху процесните имоти, допускайки по този начин непрецизност. Тя, обаче, не е довела до произнасяне фактически по непредявен иск. Това е така с оглед изричното посочване в диспозитива, че владението се присъжда на основание чл.108 от ЗС, а ревандикацията е осъдителен иск за предаване на владението на собственика на спорната вещ. В отличие от нея владелческите искове /чл.75 и чл.76 от ЗС/ са искове за възстановяване на отнето фактическо владение или за преустановяване на нарушения, изразяващи се в създаване на пречки или смущения за упражняване на владението, произнасяне в какъвто смисъл не е направено в атакуваното решение. Основателността на предявения ревандикационен иск е предпоставена от установяването по категоричен начин в тежест на ищеца, че е придобил собствеността върху процесния имот на твърдяното правно основание – пар.7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Положителен отговор на този въпрос е обусловен от статута на имота /държавна собственост, непредоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие/ и конкретното му предназначение към момента на влизането в сила на посочената разпоредба – 17.ІХ.1991г. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е изяснено какво е било към посочения момент предназначението на имота. Въззивният съд е приел в тази връзка, че имотът е бил обект за спортно обслужване – за мероприятия от местно значение с оглед ограничените му размери, непозволяващи провеждането в него на мероприятия с национално или международно значение, и че е използван по предназначение /за общински мероприятия/ до 1994-1996г., основавайки се на неопроверганите показания на единствения разпитан по делото свидетел. При тези обстоятелства е правилен изводът на съда, че имотът е отговарял на характеристиките на обект на общинската инфраструктура, предназначен за обслужване на потребностите в областта на физическото възпитание и спорта на населението на територията на общината, а не на населението на цялата страна, по пар.7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА /в този смисъл виж и мотивите на решение № 11/21.V.2001г. на КС на РБ по конст.д. № 18/2000г./. Следователно и с оглед безспорното обстоятелство, че процесният имот към 17.ІХ.1991г. е бил държавна собственост, е била налице положителната материалноправна предпоставка за преминаването му в собственост на ищцовата община ех lege. Този резултат, обаче, е обусловен и от наличието /кумулативно/ на отрицателната предпоставка, предвидена в пар.7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА – към същата дата имотът да не е бил включен в капитала, уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Действително посочената разпоредба е приета със ЗИД на ЗМСМА /ДВ бр.49/30.V.1995г./. Тя, обаче, няма самостоятелно значение, а сочи условията, при наличието на които се изключва преминаването ех lege на държавни имоти по пар.7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините. С оглед на това нормата има тълкувателен характер и приложимост към момента на влизането в сила на ЗМСМА. Въззивният съд е приел, че в случая процесният имот е включен в капитала на ответното дружество едва през 2005г., а не към релевантния за спора момент. Съдът, обаче, не е подложил на преценка значението в тази връзка на приетото от него обстоятелство, че според записването в АДС № 292/09.І.1985г. имотът е бил предоставен за оперативно управление на държавната организация ОС на БСФС. Не са преценени в цялост записванията в посочения АДС, както и писмо /л.93 от преписката по първоинстанционното дело/, протокол, баланс, рекапитулация /л.46 – л.57 от преписката по въззивното дело/, съдържащи данни за предоставянето на имотите на СП “С” /което според устава на ответното дружество е негов праводател – л.107/. При това положение въззивното решение е постановено при неизяснен от фактическа страна спор, довело до невъзможност за извършване на касационен контрол за правилността на приложението на материалния закон, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК с произнасяне и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция на основание чл.294 ал.2 от ГПК. Следва да се отбележи, че решението на ВАС, 5 чл. състав, № 8501/13. ХІ.2001г. по адм.д. № 4524/2001г. няма сила в отношенията между страните по настоящото дело, тъй като по него съдът се е произнесъл по жалба на ДАМС срещу заповед № 2493/27. ХІІ.2000г. на областния управител на Варненска област, с която й е отнето правото на ползване върху процесните имоти. С оглед на това е неоснователно оплакването на касатора за несъобразяване на атакуваното решение с него. Без значение за спора са твърденията, че ДАМС упражнявала контрол по спазване режима за ползване на спортните обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, и че още през 1998г. е отказано от областния управител на В. отписването на имотите от актовите книги за държавна собственост. Неоснователно е и оплакването за незачитане на АДС/1999г., тъй като в производството по настоящото дело констатациите в този акт са фактически оспорени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГК, № 544 от 30.V.2008г. по гр.д. № 998/2007г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: