Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 09 февруари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Ант. Близнакова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 23/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. А., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила на 06.12.2021г. решение № 260541, постановено по внохд № 998/2021г. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал.1 от НПК и се аргументира с неучастието на осъдения М. А. в разглеждането на наказателното производство пред въззивната инстанция. В съдебно заседание осъденият М. А. се явява, редовно уведомен, като поддържа така направеното искане. Защитникът му адв. С. Н. претендира уважаване на искането по чл. 423, ал.1 от НПК, като намира, че производството по отношение на неговия доверител пред въззивната инстанция е протекло задочно и осъденият М. А. е бил лишен от възможността да се яви лично пред въззивната инстанция и да се защитава сам по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и претендира да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда от 21.05.2018 г. по нохд № 5563/2018г. на Софийски районен съд, влязла в законна сила на 06.12.2021г., осъденият М. А. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл. 150, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Бил е признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода и за извършено от него престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. С присъдата е признат за виновен и му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и за извършено от него престъпление по чл. 142а, ал.1 от НК. На основание чл. 23, ал.1 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е било приспаднато и времето, през което осъденият е бил задържан под стража от така наложеното му наказание лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл и по разноските, направени в хода на производството. Присъдата е била проверена по протест на Софийска районна прокуратура, като по внохд 998/2021г. по описа на СГС, решението по което е влязло в сила на 06.12.2021г., присъдата на първата инстанция е била изменена и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК е било отменено, като е постановено осъденият М. А. да изтърпи ефективно, при първоначален общ режим, така наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода. В останалата й част присъдата на първата инстанция е била потвърдена. Решението на въззивната инстанция не е било проверено по касационен ред. Искането на осъдения М. А. по чл. 423, ал.1 от НПК е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, но същото се явява неоснователно. На 02.12.2017г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е било образувано досъдебно производство № 225/17 г. по описа на Първо РУ - СДВР за престъпление по чл. 150, ал.1 от НК. С постановление от 15.12.2017г. М. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 150, ал.1 от НК; 142а, ал.1 от НК и по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Обвинението му е предявено на 16.12.2017г. лично и в присъствието на служебния защитник - адв. С.. Впоследствие, с постановление от 27.02.2018г. обвиненията спрямо А. са били прецизирани и същото му е било предявено на 09.03.2018г. лично и в присъствието на упълномощените му защитници адв. Т. и А.. На 03.04.2018г. в Софийски районен съд е било образувано нохд № 5563/18г. по внесен обвинителен акт срещу М. А. с обвинение за престъпления по чл. 150, ал.1 вр.чл. 26, ал.1 от НК; по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл. 142а, ал.1 от НК. Процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК е била изпълнена. Първоинстанционното производството е разгледано с личното участие на подсъдимия и неговите защитници. На 21.05.2018г. по делото е постановена присъда, която е обявена публично в присъствие на страните. По протест на Софийска районна прокуратура е било образувано внохд № 998/21г. по описа на Софийски градски съд. Въззивното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. С въззивно решение от 06.12.2021г. първоинстанционната присъда е била изменена в посочения по-горе смисъл. Във връзка с депозираното от осъдения искане за възобновяване, в което са релевирани основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и по чл. 423 от НПК, първоначално пред Софийски апелативен съд е било образувано н. д. № 1444/22 г. С определение № 6 от 04.01.2023г. производството е било прекратено, след като съдът е констатирал, че искането е подадено след изтичане на срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и делото е изпратено на ВКС с оглед компетентността му по чл. 424, ал. 2 от НПК. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл. 423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочното производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият/подсъдимият се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той няма право да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423 от НПК. Софийски районен съд е изпълнил процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК, като първоинстанционното производство е проведено с участието на подсъдимия. В хода на въззивното производство, Софийски градски съд е установил, че А. е напуснал пределите на страната на 18.06.2020г. и към датата на заседанието 29.09.2021г. не е имало данни за завръщането му, както и че не е известно местоживеенето му в чужбина, а в страната не е откриван на известните по делото адреси. С поведението си осъденият е демонстрирал личния си отказ да упражни правото си да участва в съдебната фаза на воденото срещу него наказателно производство и по-точно във въззивното производство. Необходимо е да се посочи, че решаващите съдебни инстанции не са нарушили и стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл. 6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне. От изложеното става ясно, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК. Производството по делото не е протекло задочно в отсъствие на осъдения, а напротив – същият е участвал в разглеждането на наказателното производство, водено срещу него, още от досъдебната фаза. Присъствал е лично в съдебното заседание на първата инстанция и сам е изразил желание наказателното производство спрямо него да протече по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Узнал е за постановената спрямо него присъда. Обстоятелството, че по своя воля сам се е лишил от възможността да вземе участие в разглеждането на делото пред въззивната инстанция не променя извода, че производството по делото не е протекло задочно в отсъствие на осъдения М. А.. Осъденият е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично, процедурата по чл. 247в ал. 1 от НПК е била изпълнена, а неявяването му в съдебното заседание пред въззивната инстанция, когато е стартирала задочната процедура, не се дължи на уважителни причини. Това налага искането за възобновяване на наказателното производство да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. А., ЕГН [ЕГН] за възобновяване на наказателното производство по внохд 998/2021г. по описа на Софийски градски съд и за отмяна на постановеното по него решение № 260541, влязло в законна сила на 06.12.2021г., на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: