Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 28.05.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска , разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 4780/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.307 ал.2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх.№ 9781/14.09.2017 г. от О. Р. Д., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК срещу влязло в сила решение № 46/16.06.2017 г. по гр. д. № 152/2017 г. на Окръжен съд- Видин, с което е потвърдено решение № 6/10.02.2017 г. по гр.д.№ 2885 /2015 г. на Районен съд-Видин. С него е отхвърлен предявеният от молителя срещу А. Б. С. иск по чл.59 ЗЗД- за заплащане на сумата 2000 лв.,с която се обогатила неоснователно, ползвайки без правно основание имот пл.№ 2681 в кв.89, идентификатор № 10971.502. 59. 1.1, намиращ се в [населено място], на посочен адрес, в периода 02.12.2013 г.-04.12.2015 г., ведно със законната лихва. Молбата за отмяна е оставяна многократно без движение. След дадените му указания молителят твърди, че е налице нововъзникнало обстоятелство, което е узнал на 16.06.2017 г, а именно : ответницата А. Б. С. и В. П. П. продали собствения му процесен имот, като договорът е оформен с нот.акт № 51 т.І рег.№ 696/04.04.2017 г., н.дело № 38/2017 г. Твърди също така, че по делото е представено неистинско пълномощно, с което без да е спазена волята на собственика на имота е извършено дарение на процесния имот в полза на ответницата , оформено с нот. акт № 113,т.ІІІ, н.дело № 852/1996 г. Посочва, че във връзка с отправена от него молба до прокуратурата е образувано ДП ЗМ-521/2017 г. и представя постановление за спиране на наказателното производство от 01.11.2017 г. Молителят още твърди, че пред въззивния съд са били представени две решения на един и същи състав на съда, постановени на едно и също основание и между едни и същи страни, но тази инстанция не се е произнесла кое решение е правилно. Представя множество копия от решения по водени между страните дела, но не и решение по гр.д.№ 463/1996 г. на Окръжен съд-Видин, което се посочва като противоречащо на атакуваното.Излага и други доводи, които по съществото си са за неправилност на решението. Иска то да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитата на ответницата. Ответницата по молбата А. Б. С. в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. В. и в съдебно заседание, я оспорва. Претендира разноски. ВКС, състав на III г. о. констатира следното: Предявеният от молителя иск е отхвърлен с мотивите, че не е собственик на процесния имот. Зачетена е силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение № 495 / 31.10.2001г. по гр.дело № 1028/2000 г. на Окръжен съд – Видин, с което е отхвърлен предявен от него против ответницата иск по чл. 108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението върху процесното дюкянско помещение.Изложени са мотиви, че молителят не е собственик на имота и този въпрос не може да бъде пререшаван в нов процес между същите страни.Съдът се е позовал на разрешенията в т.2А от ТР № 4 / 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК. Направил е извод, че след като молителят не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот, следва да бъде отхвърлена и предявената облигационна претенция по чл. 59 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение. С определение № 52/07.02.2018 г. по настоящото дело молбата за отмяна, подадена от молителя, е допусната до разглеждане. Разгледана по същество, като поддържана на основание чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.4 ГПК, тя е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Непълнотата на доказателствата трябва да е такава, че да не е резултат на небрежност, проявена от страна на молителя или на процесуално нарушение на съда, а на обективна невъзможност да се установи действителното положение. Включването им в доказателствения материал трябва да е причина за съществено изменение на фактическата обстановка и от това да следва друго решение по спора. Н..акт на който се позовава молителят е изповядан на 04.04.2017 г. в хода на въззивното производство.Молителят е разполагал с възможност да се снабди с него и да го представи като доказателство по делото. С него е оформен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, с който ответницата се е разпоредила като негов собственик в качеството й на продавач. Това писмено доказателство не установява право на собственост на молителя върху процесния имот и с нищо не променя приетата фактическа обстановка от въззивния съд. Фактическият състав на основанието по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК включва установяване по надлежния съдебен ред неистинността на документ, върху който е основано решението или престъпно действие на страната, нейния представител, член от състава на съда или връчител във връзка с решаването на делото. По надлежния съдебен ред означава установяването да е осъществено с влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл.124 ал.4 ГПК. Образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпно деяние по чл.309 ал.1 НК - преправяне на частен документ-пълномощно от В. С. Кръчкова от 1996 г., с което упълномощава лицето В. П. П. да продаде процесния недвижим имот и с което през същата година е извършено дарение, не осъществява към настоящия момент този фактически състав. Съгласно чл. 303 ал.1 т.4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съдебните актове трябва да са постановени по различни дела и противоречието следва да съществува между диспозитивите им, а не между техните мотиви.Отмяната по този ред предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна , които обвързват страните със своите правни последици, рефлектират пряко в тяхната правна сфера и установяват изключващи се права, преклудиращи възможността да бъдат реализирани така както са признати със съдебните актове. В разглеждания случай не е установен обективен идентитет между настоящия спор и този по посоченото дело от 1996 г. и как е приключил той. Молителят дори не е представил решението, което счита за противоречащо на атакуваното, въпреки многократно даваните възможности. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за разноски. Те са установени с представения договор за правна защита и съдействие,съдържащ отбелязване за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв. в брой. Неоснователно е възражението на молителя за прекомерност на размера, поради фактическата и правна сложност на случая, многобройността на коригиращите молби на молителя, броя на поддържаните основания за отмяна, представените доказателства, разглеждането на спора в открито съдебно заседание. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна вх.№ 9781/14.09.2017 г. от О. Р. Д. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК срещу влязло в сила решение № 46/16.06.2017 г. по гр. д. № 152/2017 г. на Окръжен съд- Видин. ОСЪЖДА О. Р. Д. да заплати на А. Б. С. сумата 1000 лв. направени разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: