Ключови фрази
Убийство в състояние на силно раздразнение * убийство в състояние на силно раздразнение * съкратено съдебно следствие * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  319

 

София,  20 юли 2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети юни две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

    ФИДАНКА ПЕНЕВА

при участието на секретаря Л.Гаврилова

и в присъствието на прокурора Т.ПОПОВСКА

изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

дело № 313/2009  година

Производството е образувано по касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители Н. Д. Г. и Е. А. Г. срещу въззивно решение № 31 от 10.03.2009г. по внохд № 16/2009г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 98 от 20.12.2008г. по нохд № 816/2008г. постановена от Пазарджишкия окръжен съд.

В жалбата се поддържа,че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,в нарушение на материалния закон ,а наказанието е явно несправедливо. Обжалва се и гражданската част на присъдата,като се прави искане за увеличаване размера на присъденото гражданско обезщетение.

Подсъдимият Х. Е. Г. чрез защитника си моли решението да се остави в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,тъй като при постановяване на решението не са допуснати визираните в жалбата нарушения.

Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:

С горната присъда Окръжният съд Пазарджик е признал подсъдимия Х. Е. Г. за ВИНОВЕН в това,че на 15.07.2008г. в гр. В. умишлено е умъртвил Г. Н. Г. ЕГН **********,като деянието е извършил в състояние на силно раздразнение,което е предизвикано от пострадалия с насилие/нанасяне удари в областта на лицето/ и от това е било възможно да настъпят тежки последици за него,поради което и на основание чл.118 във вр.с чл.115 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ЛЕК режим на изтърпяване.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Д обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на ПО 20 000/ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА на Н. Д. Г. и Е. А. Г.-родители на пострадалия,ведно със законните последици,или ОБЩО сумата от 40 000/ЧЕТИРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ЛЕВА. ОТХВЪРЛИЛ е исковете до предявените размери за всеки от тях в размер на по 40 000 лева.

Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА:

Доводите в жалбата са развити пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор на поставените въпроси.

Частните обвинители поддържат,че съдът е разгледал делото при условията на чл.371 т.2 НПК без да съобрази възражението им срещу съкратената процедура,и без участието им в първоинстанционното производство,с което е нарушил процесуалните им права.

Делото е разгледано по глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият е заявил лично и чрез защитника си,че признава изцяло фактическите обстоятелства по обвинението и е съгласен да не се събират доказателства. С определение в заседание от 20.12.2008г. съдът е допуснал производството да протече по реда на чл.370 и сл. НПК и е обявил,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия,без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съответствие с разпоредбата на чл.373,ал.2 вр.с чл.371 ,ал.4 НПК съдът е огласил събраните на досъдебната фаза доказателства,предявил е на подсъдимия вещественото доказателство-нож с дължина 26 см,за който последният е заявил,че с него е нанесъл удар, и е дал ход на съдебните прения.

Възражението,че правото на частния обвинител да даде становище по искането за съкратен процес,както и да участва в съдебните прения е нарушено,е неоснователно.

С определение от 01.11.2008г.съдът е конституирал Н. Г. и Е. Г. като частни обвинители и граждански ищци по делото. В съдебно заседание на 20.12.2008г. същите се явили с повереника си адвзунов. Видно е от съдебния протокол,че при направеното от подсъдимия и неговия з. искане за съкратено съдебно следствие ,адвзунов не е взел становище,но е участвал в съдебните прения. В последните е изразил мнение,че съкратено следствие не може да се проведе без да бъдат изслушани експертизите по делото,но предвид определението на съда за процедура по глава 27 от НПК е заявил съгласие с пледоарията на прокурора,както по отношение на фактите,така и на наказанието.

От изложеното става ясно,че жалбоподателите не са били лишени от правото на становище по проведената съкратена процедура и от правото на участие в предварителното изслушване.

Съгласно чл.370,ал.1 НПК решението за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. Това означава,че при направени самопризнания и констатация,че тези признания се подкрепят от събраните доказателства съдът е длъжен да приеме направеното искане. В този смисъл е разпоредбата на ал.2 на чл.370 НПК,според която съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по глава 27.

Становището на частния обвинител и гражданския ищец по искането на подсъдимия или във връзка с инициативата на съда няма обвързващ характер при вземане на решението за допускане на тази форма на съкратено съдебно следствие. В този смисъл е и Тълк.решение № 1 от 6 април 2009г. на Общото събрание на Наказателните колегии при ВКС.

По изложените съображения,като е разгледал делото по реда на чл.370 и сл. НПК окръжният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,с които да е нарушил правата на жалбоподателите като с. по делото.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Деянието правилно е квалифицирано по чл.118 вр.с чл.115 НК . Доводите за деяние по чл.116 т.6 НК не се подкрепят от събраните доказателства .

При определяне на наказанието не е допусната явна несправедливост. Разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК предпоставя задължително санкциониране при условията на чл.55 НК. В случая правната норма на чл.118 вр.с чл.115 НК предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода,което означава,че наказанието от единадесет месеца лишаване от свобода е максимално допустимото по закон.

Жалбата е основателна в гражданската й част.

Съдилищата са приели,че присъдената на родителите на убития обща сума от 40 000 лева е справедлива,тъй като е съобразена и в разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД.

Преценката не съответства на общия критерий за възмездяване загубата на човешки живот. Приетото съпричиняване безсъмнено е обстоятелство,което следва да се отрази както на наказанието,така и на размера на обезщетението. В случая обаче не е оценена степента на съпричиняване от с. на пострадалия. От данните по делото е видно,че действията на последния се изразяват с удари по лицето на подсъдимия,докато подсъдимият е действал с нож, с който при приетите обстоятелства по делото,е нанесъл удар в лявата долна половина на шията на около 2 см над ключицата. Ножът е проникнал в лявата сънна артерия и вена,полученото срязване е довело до кръвозагуба,анемия на вътрешните органи и смъртта на пострадалия.

Изложеното,съпоставено с младата възраст на убития,тежката загуба за родителите му,дава основание за извод,че присъдената сума не съответства на тежкия резултат и е неоснователно занижена. В този смисъл,касационният състав прие,че за справедливото възмездяване на гражданските ищци сумата следва да се увеличи в размер на по 10 000 лева за всеки от родителите,или общият размер съставляващ обезщетение за смъртта на пострадалия следва да се увеличи на 60 000/шестдесет хиляди/лева. Върху увеличената сума следва да се присъди допълнителна държавна такса в размер на 120 лева-6 % върху сумата от 20 000 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 31 от 10.03.2009г. по внохд № 16/2009г. по описа на Пловдивския апелативен съд в гражданската му част,като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Н. Д. Г. и Е. А. Г.-родители на убития Г. Н. Г. със сумата от по 10 000/десет хиляди/лева,за всеки от тях или ОБЩО 20 000/двадесет хиляди/леваВЕЛИЧАВА и размера на дължимата държавна такса с допълнителната сума от 120 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА жалбата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: